Най-Дългия Ден
(Една обиколка около Света) (Една история отдавна написана, но забравена-непост-ната!)

Гуадалахара, Мехико. Три часъ следобяд. Слънцето подпалва напуканата земля. Морен кадилак чака три синджира имигранти. Или емигранти, както предпочитате да ги наричате, позволено е. Идват с торби, вързопи, лаптопи от фасулени шушушки и бейзболни шапки на Никс. Разтоварват ги в дестинацията и тръгват в индийска нишка към границата, където шериф с шапка с широка периферия и гадни очила е застанал мазно и услужливо е застъпил едната бодлива тел и вдигнал с ръка другата, като онзи дядка, дето овиква Роки да си държи гарда високо, от ъгъла на ринга. Влизат на територията на Тексас и отиват в първото бинго в Сан Антонио. Печелят пет милиона рубли и заживяват щастливо, во веки веков. Единия си строи хотел – кани Стария Буш, Младия Буш и Бате Бойко на откриването (там Бате Бойко смайва Бушовете като урежда асфалт до задния вход на хотела и прави 30 лицеви върху повърхността на басеина), втория строи паркинг за ъндъркавър бели ФБР ванове с антени, третия дарява целия си дял на наследниците на Хъкълбери Фин в Мисисипи, които казват...

Даааа-да! Ама не! Как ще спечелят рубли бе – нали са в Щатите – изкрещя Уотсън ощастливен от собствената си прозорливост и леко подскочи, както си седеше на дивана, като един Идиот с Идея. Холмс, който гледаше през прозореца между пердетата, затвори очи, въздъхна с чудовищна досада, махна предпазителя от глок-а, който държеше до крака си долу, обърна се, и...

Застреля с един куршум в сърцето един комар, който кръжеше над Уотсън и искаше да му отмъкне перуката. Уотсън погледна уплашено комара, който се беше хванал за сърцето и викаше ъъъъъ. Уотсън понечи да каже: амааа, как.... но Холмс го прекъсна с лека усмивка и каза: течението, драги ми Уотсън, течението! Комарът помаха два пъти с крила (щях да кажа, че направи две крачки напред, ама...нали....) и....

Са цамбурна в басеина, изплисквайки половината вода. Евалата, Гошка, хахахаха. Селската компания на Равда стана да ръкопляска. Стринката на Гошката захапа телешка кълка, поръсена с червен пиперец. Всички ергени бяха по рехави прически с малко гелче, по тесни тениски D&G и бели чорапи. Ники Михайлов изръкопляска високомерно, докато три момчета по анцузи от детско-юношеската школа на Несебър го пръскаха с новия Бърбъри. Фолк певицата с напращелия бюст щракна към циганина с тарамбуката и подхвана нова песен...

„Енд оооол, ай уоооооонт, из юююююю...” кънтеше из Темпъл Бар. По тясната Дъблинска уличка едва се разминавахме със студентите, пияниците и уличните музиканти. Погледнах наляво и видях Шинейд О’Конър да се натиска с Рой Кийн и Адриано Челентано, погледнах надясно и видях на едни табуретчици около една масичка да седят Ийст 17 и да пият Памперо..... дайте им 100 марки на тия бе....стана и каза Чичо Тинчо, щракна потните си тиранти, загащи до пъпа ризката, грабна юзче от дебелата софра, отрупана с вносни мезета и маркови питиета на Равда... УПС- КАКВО СТАВА ТУКА!!! НАЛИ ГОВОРИХМЕ ЗА ДЪБЛИН, НЕ МОЖЕ ...200 марки, аеееее, кво толква! Ей, чшш, Китаратаааа (шъ тъееа у китарата....хлъц...хмммм)....земи и дай нещо по-......по-...... абееее....по-убоо...

И с това нашия смел ремикс на Европейския Съюз бе завършен. Инкорпорирахме се, няколко бързи месеца след всъпването в пълноправно членство. Партийците изръкопляскаха, Румен Петков дори се разплака и му се изтри бенката. Беше си повод за радост, откъдето и да го погледнеш, каквато и перспектива да приложиш. Нито една улица в Дъблин, нито едно Френско село, нямаше да могат да се оттърват от частичката чалга, която беше долетяла и се внедрила неусетно там, като един малък щастливичък хепи-вирус. В добрия смисъл на думата, позитивизъм отсякъде. Едно културно настояще, изградено от един комплекс и една безотговорност и безцелност. Франсоа си килна каскета и захапа франзелата. Чичо Тинчо си килна и той каскета и захапа и той франзелата, само че неговата беше по-убава, по-дебела некакси, усъвършенствана. Въведохме нашия стар български навик да правим всичко чуждо по-оригинално, по-квалитетно. Направихме италианските пици по-хубави – с повече тесто и по-евтини, Гинеса по-гъст, испанките ги направихме още по-грозни. И всичко това докато мааахме мастики с менти в Созопол, където учени от Стара Загора изобретиха Влак с Термоядрени Сервитьорки и ТЕЦ, който превръщаше боза в силиконово-сребрист коз – толкова силен, че беше без коз, или направо всичко коз! След това дойде ЦРУ и ги отвлече. Храниха ги с тръстика три години, докато си признаят, че е станало случайно. Дълги години след пенсионирането си агентите, участвали в случката, разправяха на внуците си легенди за Града, където всички посоки на Вселената намираха общата си точка. Чат-пат дори агенти идваха на стари години в комплекс Кольо Ганчев, да потрошат малко седалки, да изиграят един тенис и да пият по една мокра Загорка.

След това, обаче, ЕС го нападнаха китайците. Първо пратиха розови шимпанзета от Шанхай Зоо. Естествено, никой не ги взе насериозно. След това няколко легиона тибетски монаси, никой от които не знаеше карате или други бойни изкуства, защото пазителите на тези традиции бяха заети на турне. Българските попове ги хванаха и алкохолизираха/неутрализираха. Третата вълна бяха 2 милиарда китайци, които обаче бяха толкова сдухани, че само искаха малко месо от местните, без да представляват каквато и да е заплаха. Е, верно, месото на ЕС стана силно дефицитно, но за сметка на това почнахме да внасяме много говеждо от Тексас, където новосъздадения местен мексикански елит бързо се ориентира и започна да свърхпроизвежда, за да задоволи това търсене. Което затваря кръга с началото на нашата малка история, приятели. Приятна вечер!