Midnight Decisions

I ain’t smokin’ no more. I’m gonna start going swimming as of tomorrow. I’ll tidy up. I’ll become a good man, eat good, go out and meet people. I’m gonna stop going out and hooking up and spend time at home, spend some quality time with myself so I can think about my life and make proper decisions…

Midnight decisions recipe: two hours yourself time and a bottle of wine, and/or an overkill experience (kind that makes you say: I’m never doing this again!). Midnight decisions are the easiest you can make, because they don’t enter into effect – kinda like little daily New Years’ resolutions….ъъъ....кво съм бил казал? Няа такоа нещо! Не си чула добре....

Баба с гигантски Широко Отворени Очи гледа прилива. Забрадката плющи на вятъра, като червено платно на викингски кораб. Бабата се държи за новите технологии от едната страна, за парапета от другата, познай кое дава повече стабилност? Изтрещява светкавица, бабата вдига джиесема и слага 107 долара на Никс. Защо, бе, бабо, на Никс? Те са загубена кауза! Ти не знаеш ли!? Бабата губи всичко, губи пенсията, вилата, двата внука, двете внучки и запорожеца. Мен са ме пратили да и взема всичко, аз съм като една малка пръчка, която Банката протяга, за да обере чиповете. Аз искам да и помогна, но съм принуден само да седя там в черния костюм и черните си очила, докато моите хора и взимат парите. Съчувствие има, поне. Но все пак, вземете и онази лейка, спечелихме си я честно. Айде, момчета, айде, че имаме още три баби да обиколим до надвечер.

Решенията ги взимаме на килограм. Ляво или дясно? Ляво. Две или Три? Две! Толкова е лесно да взимаш решения – не разбирам защо толкова се затрудняват някои хора? Нима има значение какво решение вземеш? Нима има такова нещо като грешно решение? Всяко зло за добро. И без тва ще ти се наложи да се луташ в този лабиринт цял живот - дали завиваш наляво или надясно – все тая – важното е да се движиш, за да имаш шанс да излезеш или поне да имаш самочувствието, че си напреднал. И без тва никой нито може да ти гарантира правилната посока, нито има такава, нито като погледнеш назад след време знаеш коя е правилната. Така че просто движи и се радвай, че имаш крака.

Реших да взимам решения бързо. Започнах да ги взимам. Изведнъж се оказа, че хората ме уважават, че взимам решения бързо, т.е. че съм решителен, но някакси забравяха да се замислят доколко взимам правилните решения. Хавайска музика засвирват, всички се отпускат с по коктейлче в ръка и блаженост в погледа, и се наслаждават как аз Взимам Решения. Изглежда никой не иска да се задълбава да анализира твойте решения. Ние си мислим, че хората като цяло ни отделят доста време, за да ни разберат, но не се замисляме ние колко време отделяме за другите? Немного? Мда. Да влезеш в съзнанието на друг е, като да отидеш за 5 минути в Япония. Нито ще разбереш нещо, нито ще видиш достатъчно, само ще си натрупаш някакви (най-вероятно повърхностно-грешни) сетивни впечатления. Но пък японците ще си казват – е, тоя нали беше тук , видя как е, умно момче е, значи разбира за какво иде реч.

От тази гледна точка може да се спори, че човек обиколил Света, ще се ползва с Глобално доверие. Ще може да прави каквото иска – защото всеки народ ще го чувства принадлежен и ще очаква разбиране от него. Този човек може да стане Президент на Земята, без изобщо да знае каквото и да е за каквото и да е. Хората са повърхностни и трябва да бъдат забавлявани и да им се говори. Това е достатъчно.

Дай, бабо, батериите. Тези нихилистични мои служители ще ти вземат и гащите ако не протестираш. Свалих очилата от уважение, потупах бабата по рамото и рекох: Бабо, само не Никс. Не Никс. Никога. Да залагаш на Никс е като да пиеш Дерби Кола. Дерби Кола не трябва да бъде пита никога. Ако ще да умираш от жажда. Ако ще да имаш смъртоносна рана, която само глътка Дерби Кола може да излекува. Ако ще Памела Андерсън да ти каже – ще съм твоя един месец ако ми намериш една Дерби Кола, колега.

Коалата пиеше Кола докато пишеше в колата. С очила. Вратовръзка и строг поглед. Не издържах, засилих колата в една пропаст и скочих от шофьорската врата с парашут. Коалата измуча и отвори нейната врата, за да излети до мен в парашута, който не подозирах, че притежава. Известно време се гледахме лошо, в мълчание, и само дърпахме едни малки ръчки. След това надрасках една Декларация, че съжалявам, подписах я, подпечатах я, и и я подадох.

Край, отивам да броя бандероли. Басеина ще почака, както и мойта приятелка от Бай дъ Уей. Не искам аз друга да обичам!