MANIFESTO

Искам да мога да правя каквото си искам и да съм интересен за останалите. Не важен, не любим, не уважаван, а интересен. Не е всичко, което искам, но е каквото искам. И се справям relatively ОК в това отношение, мисля.

Според мен всеки, след като започне да излиза от неориентираната си младост, тръгва в някакъв коловоз – от който почти всички след това до края няма как да избягаме (някои успяват да прескачат между коловози, дори по няколко пъти, но те са изключение. Бих казал – блазе им, но има consequences.)

Обичайния коловоз е семейство-деца. Първи главен. С обичайните спирки по пътуването – семейни драми, умора, битовизми overload, твърде малко време за себе си, но и готина загуба на егоизъм, удовлетворение от purpose, компания, забавни моменти с други хора – и то истински, а не „социални“; грижа „за“ и грижа „от“.  Какво значи да не може да се кривне от тоя коловоз? Да не можеш да изчезнеш. Да не можеш да кажеш – еби го, подавам си оставката от тая работа и отивам на плажа да мисля кво ми се прави. Да не можеш да ти щъкне и след час да си на летището с две хиляди лева кеш и желание за седмица някъде по света, ако ще произволно. Или да продадеш нещо огромно и в същия ден с парите да си купиш някакво ново огромно друго нещо. Да не можеш да рискуваш почти всичко. Но от друга страна модела е доста гъвкав - може да изневеряваш, може да се разведеш – по статистически данни поне половината женени го правят. Децата остават обаче, с тях и коловоза. За повечето хора. Този коловоз се населява от щастливи хора, които си мислят, че коловоза няма алтернатива, както и от нещастни хора, които проклинат факта, че този коловоз им изглежда единствената опция.

Друг обичаен коловоз – на отричащия обвързването ерген/мома. Втори заден. „Аз съм си ОК и нямам нужда от никого“ разбира се е тъпотия – всеки има нужда от любов и грижа и компания. Но много хора са си напълно самодостатъчни в ежедневието – или поне нямат непосредствена нужда от партньор, валидиращ значимостта им ("някой ме харесва=аз съм ОК!"), за да се чувстват комфортно. Повърхностни връзки? До време – докато писне модела (също както отеснява „женения модел“ на половината женени). Но свободата да започваш, спираш, махаш се, заминаваш, връщаш се, мислиш, пиеш, работиш, почиваш  - по свое усмотрение – е на другата везна. Всъщност да си заедно с някого или да си без никого става навик – ако свикнеш в едната посока, трудно се променяш. А на втори Б глух коловоз ще срещнем тези, които решават да заместят хората с работа. Не че глухия коловоз е затънтена улица – напротив, може да бъде destination to greatness и да роди великолепни научни открития или феноменални мислители. Но е глух в смисъл на самотен и тих.

И така стигаме до Трети Комбиниран. Този коловоз се слива с другите два и блуждае между тях. Което е на пръв поглед невъзможно. Как можеш да се движиш понякога по ергенския коловоз ако имаш деца? Не ти ли прецаква свободията минаването на питомния семеен коловоз поне за малко?

Парадоксално или не, в този коловоз научих, че живеят по-голямата част от хората, включително всички с някакъв акъл в главата. Някои се придържат по-скоро близо до единия коловоз – живеят на семейни начала с мацка, но отказват следващата стъпка - или кривват от "правия път" символично, колкото да са сигурни, че могат, ако се наложи. Други държат на свободния имидж, но си имат постоянен „friend”, който се скъпят да нарекат „boyfriend/girlfriend" или дори "husband/wife”, но това е чиста проформа.  Ама трети коловозите за нищо ги нямат, бах ги!

Да вдигнем тост (с безалкохолно, за тези от Първи Главен) за един по-гъвкав живот, в който всички сме отявлено, прозрачно и открито на трети коловоз, без това да компрометира това зависимите от нас да отраснат с първостепенна грижа. 

M-F. 

p.s. special shout-out to my homie and bulletin writing co-partner Teresa, who's appearance in this area indirectly inspired me to put this piece together.

I Win (Ode to the Peasant Politician)

Your pursuit of power and control over me is both infuriating and understandable. You want to take the shortcut in life, and have been presented with the opportunity to do so by your daddy / buddies / willingness to suck your party's dick for a lifetime. You want to keep your good thing going - the government money car, the money you siphon off from the Euro funds together with your cousin, your whatever-in-law and your compadres. You want the biggest house in your fucking peasant village (man, you couldn't build a nice-feeling house if you had all the money in the world). You want to fuck the best dumbass girl money can buy out there in the 10 km radius of your chalga home base. I hear that. A man of your lack of talent, ability and character WOULD want that.

You screw me out of the opportunity to see this country and normal people's lives made better. A majority of your type have grabbed a hold of the bone and will not let go unless your sons by some magic stroke turn out to be better than you (fat chance of that, I know). You block every good idea people have because it doesn't work for your agenda. You want it all for yourself - the material, the tangible, the cheddar (in other words, everything that you ever see).

The problem is - that's everything that you'll ever see. You'll never hear music like I do. You'll never understand ideas like I do. You'll never be able to be really curious. Deep down, you'll never feel good about yourself - you'll mistake hierarchy for respect.

I will let you have the bigger house, because it won't be nicer and cozier than mine. I'll let you have more money because you can only buy things, you can't buy experiences for yourself, like I can. I'll let you have the bigger car because who gives a shit about a car. I'll let you have more power, because I am my own man and the world is big enough for all of you and me at the same time. I'll let you want to fuck with me and my ideas and desires, every day if need be, and I'll understand that it can never really happen. Me and you, buddy, we don't inhabit the same universe.

So I get what I want and don't have to fight off the dogs like you do, every day for the rest of my life. Bad deal, huh?

Fuck you. I win.

m-f

Био Маса

Крайно време беше да се включим в последните трендове и популярния рисърч за по-здравословен живот с няколко идеи за органични, био, натурални продукти и услуги за всякакви нужди.

Free-range печено пиле, което 50% от живота си си е мислило хубави анти-стрес мисли, с плънка витамин Це капсули. За да не се стресира по време на печенето, готвача му е пял цигански романси.

Нестероиден хамстер – перфектния нов домашен еко-любимец за примерния малчуган! Нестероидния хамстер по цял ден върти колелото в аквариума. За да се покаже на младите природолюбители контраста, в аквариума е добавен като бонус и брат му – стероидния хамстер, който седи на малък стол по малък потник, пуши малък арда качак и гледа лошо хората, които гледат към аквариума.

Диетични тероризирани пилета, които са само кожа, кости и мускули. За отслабване. Не са слушали нищо през живота си освен лай на лисици.

Да, ти вече можеш да дадеш приноса си за намаляването с 0.0000000000..(още 23 нули)..01% на парниковия ефект и глобалното затопляне като отстраниш представител на най-големия производител на парников газ в света днес – Кравата и нейните метанови пръдни. Хапвай пържоли и се чувствай добре, че помагаш на децата ти да оцелеят.

Облекла от флора-friendly материал. За да не се намалява от флората на планетата за производство на дрехи, те се рисуват директно върху кожата с боя, направена от кръв на панди. Най-плътни и модерни дрехи се получават ако се използва четка от козина на белоглав орел.

Кошница-подарък за хора, уверено решили да приключат със себе си по природо-съобразен и естествен начин. Съдържа почти-оглозгано пържено пиле, гроздова от туба, три бучки масло, студена пача и катинар за врата без ключ. Кошницата е украсена с червена панделка.

Органично вегетарианско шкембе. Съдържа парчета от мушама вместо шкембе. Признай си, че в повечето сутрини, когато консумираш шкембе, няма да си в състояние да направиш разликата и без това, така че защо не заживееш по-целесъобразно?

Пълнозърнесто мляко. От пълни зърна.

Харпун на скара. Ако не искаш да умират невинни делфини – как да помогнеш по-добре, от това да изядеш един харпун на скара! Този харпун никога повече няма да се използва по неблагородното си предназначение. Върви със пастет от норвежки моряци (ако няма да ядем големи риби, ще трябва да заместим с нещо друго от индустрията…)

Био крем за лице от сперма на сибирски тигър. С намаляването на бройката сибирски тигри по света е нормално да се очакват затруднения за мъжките да намират естествено и регулярно облекчение (да видят и те как ни е!). Това може да доведе до повишаване на родовата агресия – което застрашава и без това крехкото биологично равновесие на вида и не може да бъде допуснато. Затова човечеството трябва да е готово да даде нужните човешки бройки, които падат жертви на тигровото неразбиране по време на процеса на постигане на това естествено (ОК, не толкова естествено) и регулярно облекчение. Но пък резултата не може да бъде изхвърлян (буквално и преносно) просто така. Не един и два защитника на защитени видове биха сияли с лица, лъснати с крем, богат на протеини и природосъобразно самочувствие.

МРА терапия. Следващата еволюционна стъпка над СПА терапията и най-новото в уелнес терапията от живеещия-откак-се-помни в Нова Каледония д-р Жак-Ив Гад. Започвате с вана с черноморски щипалки, държани гладни една седмица в аквариум, поставен до уредба, на която е пусната аудио-книга с Best of проф. Юлиян Вучков. Освен щипалките във ваната се слагат хвърлей мазут и три синкави медузи - за баланс на съзнанието и откриване на по-дълбокото Аз. След това продължаваме с полинезийски точков масаж с горещи вулканични камъни и тухли от екзотичния вулканичен връх Мордор (познат и като Перник) за да стигнем до върха на баланса на духа и релаксацията – капсула с червеникава свинска мас, остатък от Коледното Клане на Прасето от северозападно село. След терапията ще се чувстваш друг човек, обещаваме! m-f

В Студиото на Шампионска Лига
Житейски мисли с Краси Минев

9.00 пи ем. Студиото на бТВ Екшън. Музика, интро.

Краси Минев (с равен, леко увяхнал тон): Добър вечер, драги зрители в студиото преди, след и малко между, мача тази вечер от Шампионската лига. Ще наблюдаваме осминафинала между Реал Мадрид и Спартак Москва. Мои гости тази вечер са Валери Божинов и Венци Стефанов. Добър вечер.
Валери Божинов: добър вечер, пак казвам, добър вечер!
Венци Стефанов:….. здравей, Краси.
Краси Минев: Бербатов (гледа към Валери Божинов).
(10 секундна пауза)
Валери Божинов: аааа, ъъъъ, аз мисля че, пак казвам, Митко е един от най-добрите футболисти в света в момента и… (fade out)…
Краси Минев (мисли си): „Остарях неусетно. Кога бях в техникума – все едно вчера беше. Така и не се ожених, когато трябваше. Сега листата падат ли, падат, всяка есен. И не можеш да ги спреш. После става студено… сега ми е малко студено, но няма кой да се сети. В това студио никой не мисли за мен. Забравили са, че съществувам. Ще се самоубия да ги подсетя…”
(face in)…. и както каже господин Матеус, трябва да уважаваме и да даваме 110% , защото играем за родината и, пак казвам, никой не е титуляр и ние не се делим…
Венци Стефанов (прекъсва го): Аз му казах на онва момче – Матеус – ама стар пръч брезова горичка не пасе… Кончо, Мончо и Шончо ако му кажат да викне откъдето трябва, ще ги викне, защото трябва. Вчера имах 100 на без коз, но не ми вярвате на мен, а моя добър приятел Лечков не е пипнал карти през живота си… (fade out)
Краси Минев: „Искам всичко това да се свърши. Тостер в басейна и – хайде. Кой откъде е. А като млад свирех на китара. Викаха ми Висоцки от Банишора. Сега всичко това е история. История, заровена в стар скрин и забравена. Скрин от дъб. Един тежък и възрастен дъб, морално похабен. А яздехме ние с него с най-добрите навремето. Бяхме луди глави, най-лудите" (въздъхва и пие вода).
… (fade in) на теб Краси ти казах онази вечер в Истанбул, ти си умно момче. Велев ще го продам за едно помощно игрище, защото нямаме достатъчно игрища според някои вицепрезиденти на футболния съюз. Най-хубавата база в София съм направил, питай чичо Генчо от квартала, ще ти каже. Всичко друго са несериозни работи, не искам да влизам в някакви хипотези, теореми и хипотенузи тук.

Краси Минев: Реал Мадрид.

Венци Стефанов: виж, какво, Краси, те хората на запад не пасат трева. Президента на Мадрид .... Флорес..... ми се обажда вчера, пита за Дани Пеев. Викам му: подарявам ти го. Ако ти хареса, ще ме почерпиш като се видим.
Краси Минев: в тази връзка, нека да видим защо Жозе Мауриньо е считан за най-добрия треньор в тазгодишното издание на Шампионската лига.
(Краси Минев и Валери Божинов гледат течащото видео, Венци Стефанов провежда телефонен разговор, видеото свършва).
Краси Минев: Мауриньо.
Валери Божинов: амии мисля че Хосе Маури…
Венци Стефанов (прекъсва го): Краси аз разказвал ли съм ти историята за турската русалка и хасковската невеста, дето си мислеше, че е голяма треньорка по футбол? Ако не съм, ще ти я разкажа някой ден, ама сега много деца гледат. Аз ви говоря от години, а вие – дай, баба, хвърчило. Те сами се глобяват по този начин.

(5 секунди пауза)
Краси Минев: нека кажем добър вечер и на коментаторите на този мач – Алекси Сокачев и Васил Делев. Здравей Алекси, пак си с червената фанелка, виждам.
Алекси Сокачев (енергично): Здравей, Краси, е, това е случ..
Краси Минев: Лек намек ни правиш с тази фанелка. Е, не сме всички болни фенове като теб.

Алекси Сокачев: Не, не, аз..
Краси Минев: Нова прическа.
Алекси Сокачев: да, да, подстригах се…
Краси Минев: Внимавай, Алекси, че не всички фризьори са фенове на твоя любим Ливърпул. Да не ти резне някой ушето. Ушенцето. Ушлето.
Алекси Сокачев (засмява се пресилено): аз..
Краси Минев: Васко, какво мислиш за подредбата на двата отбора?
Васко Делов (изпада в шок): аз, отборите, Алекси, както ти казваш. Алекси. Мадрид е….
Венци Стефанов: Краси, аз ще си ходя, че стана късно. На Батков искам да му кажа, че не е познал, ако си мисли, че ще изкривява историята. Аз имам документ. Тая работа не е като ‘хвани моме да ти доят цоцките по щипалките’! Предай много поздрави на Ванката и другите ти началници, да ми се обадят да хапнем едно шкембе, в горна Горна Баня знам едно място.
Краси Минев: довиждане господин Стефанов.
Краси Минев: „отново всички ме напускат. Не се учудвам. И аз бих си тръгнал, ако си бях на гости.”
Краси Минев: след рекламите ще бъдем отново заедно.

FALLOUT BOY

The man's golden parachute opened just as he was about to land on the passenger ferry main deck. As it opened, from a state of fear he transitioned swiftly to a state of Comparative Superiority. He touched down softly on the deck among the surprised looks of the old couples circled around, waiting for the animator on duty to start his magic nearby. The man shook off the parachute ropes, reached inside his tux to produce a fat cigar and a small flask of hennessy fdc. He sipped, looked around and thought: omg! I must be fucking dreaming? this is not possible!?

He was correct. He was dreaming and this was not possible. He managed to force himself subconsciously to wake up for real and realised the inevitable: yes, he was racing down in a parachute and yes, it was unfortunately golden. And as physics related to the weight of objects dictates, golden parachutes are heavier than parachutes made of cloth and move faster through air and 'downwards'. This scientific discovery made his descent significantly faster and did not allow his 'chute to open properly before he hit the ground. He shut his eyes in terror ...

To his surprise, however, the ground gave in on impact and he fell through, continuing his journey downwards. "Golden parachutes produce more weight than our planet can handle", would be his humorous sidenote to this story for his golfing buddies years later. If he survived this. Right now he was flying down in some sort of strange vacuum. This was not dirt, rocks and lava, it was ... jelly. He wizzed through the jelly like a nail in a kiselo mliako freefall. The jelly was the only thing visible, except for Alexandr the Meerkat* who stopped by to say a quick 'hello' and sell some car insurance, nobody knows why on earth! Suddenly the jelly ended and he 'crashed' through the roof of some (later apparent) hall.

He landed on something soft. So soft, in fact, that he was neither hurt nor even in any discomfort. He stood up immediately and looked around.

The first thing he noticed was that there were many people around him, and all of them were staring at him in complete silence.

The second thing he noticed was that underneath him was a blob on the ground (he was shortly later informed that this was Wu Tang Clan's biggest female fan, who had unfortunately chosen this spot to wait out Autograph Hour. And by biggest, we mean indeed Biggest).

The third thing he noticed was that his golden parachute was still intact and tied to his back.

The fourth thing he noticed were who, in fact, his newfound companions were, as they moved.

The first to approach was Ustata. He moved in without a word and silently started tugging at the parachute, trying to scratch off a piece of gold. The man looked at him. Ustata looked shyly back, continuing to scratch and pick. There was a minute of semi-silence, broken only by the sound of Ustata's continuous scratching. After he managed to bloody all of his fingers in this doomed pursuit, Ustata turned around, walked back to his previous spot, sat on the ground and committed a starvation suicide out of purposeless sadness.

The second to approach was Andrea + Nikoleta. Or one of the two. Or neither. Whatever approached, flashed a photogenic smile/boob and handed him a press kit printout containing the following: old pink panties from the Lulin period, several dozens of polaroids of 'nipple slips', a .doc file with PR-ready texts of the lifestyle profile development schedule in the period 2010-2015 (including the full hairstyles list; morning shows and clubs appearances schedule; scandals descriptions; boyfriends transitions to and from and detailed rationale; and Georgi Nedelchev cover page schedule). Andrea + Nikoleta looked at him with slight distrust, unknowingly displaying a significant internal conflict whether this person should be approached as:
a/ a football player / inherited celebrity type (gazar) or
b/ a businessman type (barovets).
Five seconds of this conflict were enough to implode the head of the...whatever it was...

The third person to approach him was me. I handed him the key for the way out. He thanked me later.

m-f
p.s. btw, this story is perfect for sequells. I'll leave the door open for that.
p.p.s. this post is dedicated to all girls who don't know what's good for them and make us spend our time writing such posts instead of doing better things.

* check him out on the web. it's funny.

The Road To Glory

Един фикционален разказ за това как след победата над Уелс днес, осми октомври, Нашия национален отбор по футбол стига Интерконтинентални Висоти! Теорията на вероятностите диктува, че каквото не е невъзможно, е възможно, така че стига си се смял, да не ти приседне, Неверник!

Матеус ги потупа в съблекалнята, един по един. Там цареше странен микс от емоции - Попето се кефеше на гола си, Марто се ядосваше на картона си, младите се радваха на победата, старите бяха обзети от известна носталгия и тъга, че подобна победа причинява подобна доза радост в нация като нашата. Но нещешли (наистина, нека направим това една дума! Сериозно ви говоря!) невидимо за всички се случиха следните неща: Бодуров и Иван Иванов си повярваха, че са част от национален отбор. Стилиян си каза: бах маа му, като ше е за последно, да се пробваме да биеме тоя-оня, че досега съм доста зле с отпечатъка в Историята. Мартин си каза: майкамушеебанатоасадия, гладенсъмтреанешовкарам. Виданов, Попов и Михайлов имаха изигран Голям мач за националния отбор. Благой се беше събрал пак с нормалната си жена, Христина, и победата повиши 'футболното' в него на 10% (така че Модата заемаше 40%; пред Това, което Благой мислеше, че е Джизъс, с 20%; футбола; пичките с 10%; татусите - 9%; Световния Глад - 6% и Всички Други - 5%). Пелето се беше пооттърсил от напрежението, че от абсолютен приключил за профи футбола преди 3 години, сега ще трябва да реди играта на национала и да решава проблемите във всички линии от 'тяхното наказателно' назад.

Нещешли, постепенно отбора повиши качеството си в следващите мачове. Взе победа у дома срещу Швейцария с гол от дузпа на McReef. Би Черна Гора като гост с 3:0. Би Уелс като домакин с автогол с глава на Дани Колинс и направи равен на Швейцария като гост и въпреки, че падна от Англия като домакин (с хеттрик на Стивън Джерард) се класира за плейофите за Европейското във Франция и Полша. Там вече отбора представляваше хомогенна сплав. Матеус се беше оженил и развел с Алисия (бивша на Божинов), а Божинов се беше оженил и разделил с Мишел (новоизгряваща чалга звезда). Момчетата тренираха добре!! С отборната си сила, България победи Швеция в плейофите с две равенства, но гол повече на чужд терен и се класира за Евро 2012!

Само дето преди шампионата да стартира, на 6ти май долетяха Едни извънземни, изпратени от Маите, които отдава владееха Галактиката, да "проконтролират" Края на Света през декември 2012. 'Проконтролирането' се оказа най-обикновено наддаване за мач-бенефис на Мачу Пикчу 4564ми, шеф на зонален комитет на Юпитер, на неутрален терен.

Матеус, намиращ се в дупка след като беше изоставен от Алисия, отказа участие. Избърса тъгата с шала си и се обади на управителя на чалгата в студентски град да резервира Утешително сепаре. Боби Михайлов, шефа на БФС, обаче калкулира, че гостуването на необитаемата Кентавър 4 (ненаселена планета предложена за неутрално веню от Гостите) ще донесе приходи от спонсори от поне 10 000 лв (въпреки, че транспорта ще струва поне 1 000 000 000 евро (но това може да бъде говорено и разсрочено с Вальо Златев, аре са, човека харесва спорта!).

Речено-сторено. Отидохме. Там в първата минута съперниковия отбор се стопи (някаква странна реакция на техния химически състав с нашия кислород...) Едни хора направиха пари от коефициенти. Сашо Диков зададе както винаги Неудобни Въпроси, но се задоволи Както Винаги с Липса на Отговори. Матеус полудя и се пресели на Златни Пясъци (земен елемент, който тогава беше откъртен от варненци и прокуден с множество клетви), където във вила до морето всеки ден в 6.58am излизаше, крещеше, размахвайки юмрук: Ю, Мънкис! Мънкиис! и се прибираше обратно да гледа булсатком до свечеряване. Само една чайка кацаше на неговия камък. m-f

ДЖОНИ ХЕЙТИНГА

Крайно време е за една чисто-хейтърска статия в А4. Да ни олекне.

Top 10 things I hate (както би казал Максим - Бед Шит)


10. Хора, които не затварят достатъчно силно вратата на маршрутката и като резултат тя остава притворена и хлопа, докато някой друг не им я затвори. Знам, че всеки ден пътувате с тия шибани маршрутки. Не се научихте ли, че са на по 20 години и вратите им трябва да бъдат тряскани, бе, джанъм!

9. Хора, които казват 'мерише' вместо 'мирише'. Да научим българския език, може би? Honorable mention за всички, обезобразяващи българския с иновации като 'откоригирам', 'линейна скорост' и 'да прокоментираме'. Селтаци!

8. Русенско Варено, Руло Стефани и Кюфтета на Скара. ОК, вече споменахме, че русенското варено е единственото ядене, което изповръщано изглежда абсолютно по същия начин, както когато е в най-добрия си вид за консумация. Другите две просто не мога да ги понасям. Сори.

7. Понеделник сутрин след като неделята цял ден си спал (защото съботата е имало игра). Уникална смес от виене на свят, тотална неадекватност, лошо 'анти' настроение и тотална липса на концентрация. Ако бях шефа ми, щях да ме държа далеч от офиса в такова състояние, защото вредите многократно надхвърлят ползите от присъствието.

6. Нюърк. Ебати ненужния град, братче. Честно! Перник, и ти също, не се крий!

5. Нестле. Компанията - чалга на българския пазар - рекламата е навсякъде, досадна, елементарна, затъпяваща и очевидно вредна (3 в 1 - да зарибяваме децата с кофеин, чудесно, просто!) Тотален овъркил. Не бих си купил нещо на Нестле ако ще алтернативата е да се грижа сам за зеленчукова градина и малък, но спретнат обор.

4. Чалга културата. Не задължително чалга музиката - при определени ситуации и настроение, чалгата си е съвсем приемлив фон за забавление, но малоазиатската просташка посредственост, до което цялата чалга сцена (включвам всичко - 'звезди', истории, стилове, текстове и т.н.) сваля мейнстрийма в България, можем да псуваме с дни.

3. ЦСКА, Александър Александров - Сашко и хлебарките. Лично е, няма какво да го коментираме или обясняваме.

2. Републиканците. Достатъчно тази пасмина от егоистични робовладелци и малоумни религиозни фрийкове дърпа световния прогрес назад. Нека да направим един deathmatch между тях и нацистите с надеждата който оцелее да е достатъчно омаломощен да можем да го довършим с голи ръце.

1. Големите мутренски босове с бели якички. Тия дето оцеляха. По куршум за всеки мисля, че би било справедливо. Поживяха си навремето, крайно време им е. m-f

Дъ Доктор Джекил и Мистър Хайд ъф Доктор Енчев

Нека да обърнем подобаващо внимание на този феномен в рекламната среда напоследък - билбордите на доктор Енчев. Доктор Енчев е пластичен хирург. Той Прави "Цици". В месец август, че и след това, голяма част от софийското, че и националното билборд пространство беше заето с билборди с неговата особа и симетрична визия на купени от датабанк с картинки млади екзотични дами и посланието "Красотата е Симетрия".

Нека да го анализираме

Доктор Джекил:

От маркетинг гледна точка това гмуркане на другаря Енчев е отлична идея. Енчев присвои персонификацията на разкрасяващата пластична хирургия за своята особа. Сега, като им хрумне идеята на девойките да си сложат топки гума вместо цици, веднага в главите им изниква лицето на относително-фотогеничния доктор. Енчев си присвои индустрията, тъй както Памперс си присвоиха памперсите. Това няма как да не му осигури бизнес занапред. Ще му позволи и да вдигне цените на услугите си. А в неговия бизнес един или двама нови клиенти определено правят разлика. Друг е въпроса, че билборд кампанията изглеждаше бая наситена и скъпа (петцифрена сума със сигурност). Но знае ли човек, може Мисис Собственик-на-Билборди да е станала горда притежателка на 160 кубика и хитрия Енчев да е отиграл един фантастичен бартер. Във всички случаи, на пръв поглед много добро маркетингово решение и поздравления за уважаемия доктор на медицинските науки Енчев за което.

Мистър Хайд:

Така, след като уточнихме това, нека спрем за минутка и да напсуваме мощно тоя капут Енчев затова, че допринася за разпространението на индустрията, представляваща непростимо посегателство на най-хубавото в този мрачен, мрачен свят - естествените женски форми. Индустрия, която се крепи на безумния мит, че мъжете харесват да пипат физически съединения, наподобяващи гума повече от човешко същество, индустрия, която подкопава и-без-това-поизтънялото и безкотвено самочувствие на българските млади жени в днешни дни. 'Красотата е Симетрия'? Що за глупост? Красотата е в правилните естествени черти, а не в химическите полуфабрикати и добавки, Енчев. Всичко друго е корица на списание. Следващия път като бъркаш в шестнайстата цица за деня, Енчев, искам да се засрамиш и да пророниш една крокодилска сълза, след като вземеш четирицифрената сума от спонсора на девойчето. Четирицифрена сума, с която човека можеше да я заведе на почивка и да имат романтичен момент, който да скрепи връзката им, да ги събере завинаги и така да отдели една доза щастие в световната атмосфера. Единственото нещо, което твоите импланти могат да отделят, е малко химически сос, причиняващ няколко години разходки по болниците и един средностатистически семеен лайфтайм бюджет за корекция. Някой ще каже: 'сами са си виновни тъпите овци'. Не подкрепям тезата. Време е за affirmative action по отношение на заблудените душици, търсещи хирургическо 'подобрение'. В момента има сериозни рестрикции да се рекламира консумация на алкохол - продукт, който хората ползват за разпускане в каквато степен им върши работа - но е абсолютно ОК да се рекламира призив за самообезобразяване без никакви ограничения? Дабъл ю, Ти, Еф?

Да живеят малките, но естествени цици! А и кой е казал, че циците пък са толкова важни... Реално те имат третична, че и още по-второстепенна роля, в интересната част. Осъзнайте се, жени! Да избавим Енчев от нуждата да рекламира! Човекът, съдейки по показаните от него житейски стремежи, е роден да наследи Евгени Минчев в ролята на Паркетен Лъв Номер Едно на Републиката! За целта ще му трябва повече свободно време! m-f