ВСИЧКИ СА МАСКАРИ?

Преди известно време бях на едни фокус групи. Зад стъклото, не отпред. Пред стъклото имаше група 32-37 годишни мъже, които говореха за уиски. По едно време единия каза, че Джони се прави в Румъния и Югославия (!), "то всеки го знае", "в заведение винаги само първото ти е истинско, след тва..." и т.н. Всички енергично се съгласиха с него, с известна печал.

Сега, няколко седмици по-късно, се замислих върху това. Знам, че това, което те си мислят, не е вярно (с някои изключения в дадени заведения, които със сигурност са изключения, а не правило).

Замислих се дали няма други подобни неща.

Неща, за които ние всички сме убедени, че някой в държавата, някой друг в бизнеса или в йерархията на световния ред, постоянно ни работи и ние сме обречени да го търпим и понасяме вечно, а това изобщо не е вярно и всъщност нередностите са само изключение?! Какво ако има политици, които не искат да крадат и правят схеми, а да направят нещо? Какво ако неадекватните депутати, говорещи очевидни неистини са просто объркани, прекрачили границата с един малък компромис и сега загубени и нещастни и въртящи се в омагьосан кръг, в който им се струва, че няма как да продължат съществуването си освен ако не говорят това, което се очаква от тях? Какво ако има бизнес босове, които са работили здраво и са се възползвали от неочаквана възможност в тяхна полза, вместо да измамят някой и да минат по главите на другите? Какво ако има управляващи, за които истинския успех и резултат е важен, дори и заради самочувствието им? Какво ако има доктори по нощните смени, които не прекарват денонощно всеки миг в мечти как да ти вземат още някой лев, а ще ти помогнат като дойдеш с цепната глава? Какво ако има военни, които не се навъртат около артелното или геесема с идеята да откраднат някой калашник или тенекия сирене, а стоят заедно с войниците на минус 20 навън, без ушанка и им показват упражненията (между другото познавам точно такива)...

Мисля, че повечето хора не почват с желанието да лъжат и крадат. Това е неестествено и по-трудно, изисква допълнително усилие, а живота е достатъчно тегав. Това не ти дава истинско самочувствие, а хората не са мазохисти - искат да са истински щастливи. Всеки кривва, отклонява се от пътя, минава чертата, но като цяло може би повечето хора през повечето време са от правилната и страна. Ще ми се да го вярвам. А иначе у нас скептицизма и песимизма са вече силно-вкоренени от векове привидно мачкане и колективно овчедушие, при което положение недоверието и черногледото стереотипизиране, водещи до още по-печални очаквания, е разбираемо.

Дали пък да не поизоставим това мислене? - m-f

Entrefilets

(етюди за балкон, какафония и приключенията на един животински Индиана Джоунс)

.......

Да се Погрижим за Тези Над Нас!





Онзи ден Енчев седна на балкона си. Той живее под нас. Има си едно столче на балкона, на което си сяда, като му писне от жената и децата. Сяда си и си пуши тихо, без думи. Запали някаква много гадна цигара, некъв Феникс пакет. Аз това го разбрах от мириса, който почна да се пропива в стаята ми. Гаден мирис, ужасен, ах колко мразя цигарен дим докато спя или почти спя. Да затвориш прозореца не можеш, защото миризмата ще остане вътре в стаята. Единствения ход е да изчакаш спокойния Енчев да си изпавка дебелата цигара с тиха битова наслада. Енчев като запали пакета, не мисли за тия работи...





Не се замисляме и ние достатъчно често за тия над нас. Обществото, малко или много, формално или не, все ни вменява отговорност за тези под нас. Това важи за нашите подчинени, за нашите деца, за по-малките, по-низшите. Ако нещо стане с тях, ние сме виновни, не те. Постоянно фокуса ни е надолу, към тях. Нашите родители не ги мислим, защото те трябва да ни мислят - нали са отговорни за нас. Така, лека полека, пренебрегваме тия нагоре. Нашите шефове стават самотни, тъжни, поради липса на внимание. А не се усещаме как с една елементарна добра дума можем да им оправим настроението, значи...! Стига са внимавали за нас, нека малко да ги разведрим! Така че, другари, дайте да погледнем и нагоре малко. Енчев, ти също!





БГ Музиката Невъзможна (парт ту)

Продължавам да се ядосвам за БГ музиката, или бледото подобие на музика, което в момента блика с големината на капчица пот от бедуин. Изглежда всички БГ песнописци (и музикални, и текстови) са отвлечени. КАЖЕТЕ КОЛКО Е ОТКУПА, аз ше го оправа, само и само да се свърши сегашното, маа му! Новото Яко Парче е на простичката кифла Лилана, Гларуса, Чийто Амбиции Надскачат Възможностите Двойно - Мишо Шамара и ... Снууп Дог ... wtf??? Първо, кой нави Снууп да участва!? Второ, всъщност колко пари му дадоха?? Трето, всъщност е ясно, че много пари е зел - т.е. резонния въпрос е за какво си представя този, който му ги е дал, че ги е похарчил? Къде е тука бизнес мисленето? Някой да не се е надявал това...нещо... да пробие някъде (дори и тук?) Всеки път когато се завърти това парче ми става тъжно. Тъжно ми е като слушам как Снууп Дог "представя" Лилана, чийто отрицателен певчески талант и смешноват английски се дообезсмислят от написаните в час по трудово текст и мелодия и ... Биг Ша. БИГ ША?! Пичага, моля ти се, сЕди си у АрЕнБито и не се занимавай с глупости, че повече КенЛита не ни тряят! "Биг Ша". Мини през Харлем и ако до три минути не си изял осемнайсе Биг Шамара, обади се и ше те пуснем да записваш каквото ти хрумне, с Папата, ако искаш! Снууп Дог и тези две душички на едно място ми е все едно Джордан да дойде в квартала заедно с трима от сегашните Лейкърс и да каже: аз избирам да играя с Митко от Г клас и Пенчо срещу вас. Все едно Азис да напише книга с Виктор Юго. На запад певиците също спят с продуцентите и спонсорите, но поне там не може да пробие в ефир бездарно същество ако ще да овършее целия Содом и Гомор...





За човека-безглас кво да кажем. Искам да го похваля за едно - успя нещо наистина немислимо да постигне - да направи клип, в половината от който Биляна Йотовска се мота гола, негледаем. Един истински Копърфилд!





И накрая... за разтуха... малко нонсенс aka Гъсениците





Бруно захапа вафлата. Зъбите му се отрониха, вместо вафлата. На вафлата нищо и нямаше. Зъбите на Бруно, обаче, станаха на песъчинки, изтекоха като пясъчен часовник на земята (Бруно преброи няколко секунди, ама не хвана ритъма). Една гъсеница си свали пилотските очила на очите, изрева (доколкото една гъсеница може да изреве - по-скоро изписка, може би?) и се метна от дървото към Бруно. Приземи се в косата му. Прекара първите две денонощия в окопаване, бейсик сървайвал оресурсване, както пише в дебелите книги (дебели, дебели, колко да са дебели - все пак за гъсеници говорим!) След това установи, че е попаднала не в косата на Бруно, а в козината на Шаро. Докато това бъде свършено, гъсеницата вече се намираше у Пловдив. Защото Шаро, той не почива! "Ново Двайсе!" изскърца със зъби гъсеницата (изскърца, изскърца, колко да е изскърцала .... все пак за гъсеница става дума, кви зъби...?). Покатери се до близкото ОМВ, взе си една книжка от Програмата, изяде половината и се зае да разучава опциите за настаняване. С горчивина установи, че е изяла точно тая половина, в която пише опциите за настаняване. "Ясноо... на клубче ше се ходи...." помисли си гъсеницата (помисли, помисли, колко да е помислила... все пак - нали...) Метна се гъсеницата към Планет. Пи няколко големи уискита (големи, големи...), полафи с мацките, пораздруса крачката, и премести в Най Клуба. След като първоначално не я пуснаха, тя просто пропълзя вътре незабелязана. Пи още няколко големи, запозна се с некви фенове на Марица, взе наркотици, цикли два часа, събуди се на автогарата, с разхлабена вратовръзка. "Бахти, пак прекалихме, майна.." си каза тя, понечи да се качи на рейса за София, но в този момент я смаза крака на Бруно, който се прибираше със сутрешния...

m-f

Какафонията-Бедняк

За нещото "България" постоянно се твърди, че има потенциал, но има още много работа да се свърши. България е Григор Димитров-а на държавите. Това, всъщност, се твърди само от чужденците. От българите се твърди само и единствено едно от следните две неща (колкото и да препрочиташ това изречение, няма да започне да има смисъл):

- България никога няма да се оправи, заради българите, корупцията, великите сили, селенията, простотията, Костов, Станишев и т.н. (твърдящите-това хора използват често фразата "е това само в българия може да се случи!" придружена с външен израз на цивилизовано отвращение, достоен за 18ти век)

- България е най-яката държава на света, защото Хан Аспарух е много як. Постоянно някакви турци, цигани, велики сили и т.н. искат да ни прецакат и затова трябва да гласуваме за Атака.

Но както и да е, ако погледнем по-разумно и балансирано на нещата, ще видим, че през последните 20 години (толкова станаха след комунизма почти) като цяло България върви лекичко напред. Макроикономиката е ОК (сравнително, особено сега). По магазините има луканка за всички. Кока колата вече не е само за топ мениджмънта, дори топ мениджмънта започва да я избягва заради захарта. Умните хора се трудят и изкарват някой лев, а простите все така си орат, както преди (т.е. не са по-зле). Настроиха се удобства - метро, молове, супермаркети, хотели и т.н. Паднаха визите, пътува се доста. Заплатите на места станаха европейски, сравнени със стандарта на живот.

Но мани икономиката - държавата върви видно напред и в други области. Българското кино произведе един съвсем-ОК филм - Дзифт - дет се вика, почти като истински. Спорта не е зле - Бербатов го пласирахме в атаката на най-добрия отбор в света. Театърът е жив - залите на театрите са пълни, билетите за дадени представления свършват месеци предварително. Откъм интелигенция също добре се представяме - Веско Топалов кърти шаха, Ралица Василева води телевизията.

Но има една област, в която България не само не прогресира, дори малко - тя регресира със очевидността и скоростта на Бенджамин Бътън на 16 пъти fast-forward. Това е ....музиката.

Ето в кои отношения музиката ни регресира през последните 20 години:

1. Талант

Помислете преди какви гласове имаше. Както и да оценяваш като хора, като личности, като сценично поведение, като акъл 'оновавремешните' таланти, спор няма, че бяха ГЛАСОВЕ - Лили Иванова, Васко Кеца, Георги Христов и Орлин Горанов например. Верно, че сега да имаш глас се нарежда някъде на трето-четвърто място в оценъчната стълбица на един пърформър (певците станаха пърформъри), ама все пак гласа има известна важност... А сега какво имаме? Имаме хермафродитни копринени бузки като Графа, Мрафа и т.н., която доят кравата, наречена 'нашето търпение' ежедневно от безброй канали. Но един ден млякото свършва и ние натискаме спусъка (на дистанционното, засега, но това е достатъчно убийствено предвид пазарните принципи). Единствената причина да се случи сегашния скандал с Краси Аврамов е, че наличния вакуум е позволил подобен бездарник да изплува нагоре изобщо в топ музикалното пространство! Той какво е виновен, човека! Ако ми позволите, бих ранкирал изискванията за пърформър в днешно време:

1. прическа

2. очила

3. да може да произнася напевно думи, които бегло наподобяват английски

4. да няма пъпки

5. да може да пее хубаво

6. шапка

и за пърформърка:

1. цици

2. очила

3. лице

4. да може да произнася напевно думи, които бегло наподобяват английски

5. да няма пъпки

6. дупе

7. да може да пее хубаво

2. Песнописци

Защо когато се организира някое от (многобройните тези дни) караокета, не се пеят в захлас песньовките на Устата, Румънеца, Мария Илиева и "Любо от Те" (отварям една скоба - как е възможно човек да бъде наречен "Любо от Те"?), а тълпата дере глас на "Огън от Любов", "Вчера" и тем подобни стари (стари, стари, колко да са стари!?) шлагери? Защото са качествени песни, на които можеш да пееш, ето защо! Има една съществена разлика между една добре-написана песен и една тъпа песен - добрата си я припяваш, тъпата не можеш да се сетиш кой я пее дори Хагския Трибунал да ти предложи сделка: "сещаш се кой пее тая песен и цяла вечност перпетуални свирки от Джесика Алба, ако не - цяла вечност ше бъдеш превъплатен в тоалетната чиния на кристияно роналдо". Някой по-емоционални от вас биха възразили: "не е тва, бе, тези песни са от "онова време", времето от младостта на поколението, което сега има пари да излиза по заведенията!". ОК, джиниъс, разходи се по пиано баровете с младежите да видиш какво се пее и там. Скокни до Благоевград.

За да се напише една хубава песен трябват три прости неща: раздвижващ-емоциите ритъм, оригинален и паметен текст и лесна и закачаща мелодия. По никой от тези параграфи не покриваме критериите за членство на Планетата Земя, обаче!

Ритъмът на българските песни (тук почвам да включвам и чалгата, този така-ярък събрат на българския поп) би накарал Бъста Раймс да приседне и да се натъжи. Толкова ли е трудно, бе, дагое? Тупца тук, барабан там! Трябва да внесем Миси Елиът за едномесечен денс-ритъм курс в Натфиз (или по-скоро в Академията на Митко Пайнера). На българските песнописци трябва да бъде закупена по една йоника с европари, с прилежаща инструкция да натиснат едно от копчетата от Ф1 до Ф10, за да се "роди" ритъма на следващата им песен. Ако Евросъюза се противи да отпусне тези пари, дайте ми пет минути насаме с тях, заедно с няколко касетки БГ музика и ще ги убедя!

Текстът, аааах...текстът...тука чалгата просто няма какво да я коментираме. Там има измислен димитровградски софтуер, който от 40 думи съставя random изречения по предварително-зададени параметри (т.е. трябва да има 3 пъти поне "не вярвам", 2 пъти "изоставена" и едно задължително от следните: "бизнес", "утеха", "пачки" и "сърце"). За съжаление, обаче, останалия музикален спектрум изключително-бегло превъзхожда чалгата и остава толкова далече от текстовете, заради които си си купувал оригинална касетка, че на ум ти идва сравнение от сорта на "черногорец vs. амеба-пигмей". Какво се разшава в стола си, бе? Колко текстове на модерни български песни си спомняш? А? А? "Всичко, което не можеш, нищо, което си сложиш, всичко, нищо, всичко, ниииищо.." WTF?

И накрая - мелодията. Накрая, но всъщност в началото. Има много лесни трикове тук. Сампли от популярни шлагери. Цигулки и симфония. Повторяемост на нещо лесно, дето можеш да си го свирукаш. Но, уви, никой песнописец не се възползва. Резултатът е една какафония от стандартизирани буламачи, демонстрация на талант на ниво ТНТМ.

Разбира се, има и изключения, за да потвърдят правилото - Ъпсурт. Само тези другари успяват в някои техни парчета да съчетаят не само единия, но и трите елемента - текст, ритъм и мелодия. Но това беше преди нескафе ерата на Ъпсурт. Сега те са ъпсурт feat. НЕСКАФЕ. Другите слънчеви лъчове (някои песни на Остава и т.н.), за съжаление, са епизодични, еднократни и прекалено-редки, за да се зачитат.

3. Визуална презентация

ОК, тук трябва да свалим една малка шапка на шибаната чалга, защото чалга клиповете имат поне визуална атмосфера и качество, въпреки безспорната липса на дори-загатване на оригиналност. Формулата там е развита, работи, изпълнява се и горе-долу качествено, с видни пари и декори. Евала, чалга, че храниш българските режисьори! За остатъка от музиката какво да кажем, обаче? Клипове, които или са някъде на плажа ("Жоро, дай да ползваме нашата майка природа, нали тва има България, поне!?") или са толкова абсурдни, че самите изпълнители освен да се кокорят вцепенени, друг ход нямат, или и двете. Дори и Фройд не може да разбере какво искат да кажат българските музикални клипове, и това е съвсем нормално - те самите също нямат грам идея какво искат да кажат. Когато ти липсва послание, когато ти липсва оригиналната идея, поне да имаше нещо по-така, нещо разтърсващо, нещо шокиращо, паметно! Йок, батка. Креативния елемент в родните музикални клипове, ако беше химичен, щеше да има свойството да замръзва СЛЕД като вселената е стопирала дейността си поради замръзване. Всичко е толкова крещящо-бездарно, че ми се иска да имах властта да канселирам прозводството на музикални клипове в България и парите да бъдат раздадени на младежи от Студентски град, с които да изведат някоя жена на вечеря - поне някаква работа да се свърши.

Добре, че никоя мутра не се е присетила и амбицирала да финансира опит за износ на БГ музика по европата и МТV пазара. Резултатът в този момент щеше да е като риба да се опита да потопи Дубай с пръдня. А междувременно румънците продават ла-ди-ла-ди-ла в Германия за стотици хиляди.

4. Звезди

Айде малко по-сериозно с тия звезди. Не е ли ясно, че поне на външен вид дадена личност трябва да го докарва, за да бъде прокарван даден имидж? Тоест, ако си хилав, тъпоумен и грозноват пубер, облечен като Хорхе Кампос на Хелоуийн, като Устата, не можеш да го играеш убедително плейбой. Ако си проста пача от нивата, не можеш да го играеш Ванеса Паради. И т.н.

5. Стилове

Стигаме до послената сфера на осиране. Осиране е меко казано, по-скоро тук плуваме в един кафяв океан, свършили ни са бананите и ще ядем ориз, а ако някой иска да се жертва, може и сутляш да ядем.

ОК, разбирам, че има известно размиване на стиловете и в световен мащаб, не само при нас. Фразата "Крис Корнел feat. Тимбаланд" е върха на извращението. Но в която и да е нормална държава по света все-още можеш да си намериш чист, маргинален, екстремен (демек истински) рок, ако търсиш рок; метъл, ако искаш метъл; хаус, ако търсиш хаус, поп, ако търсиш поп, и т.н. А в България какво имаме? Един набъбнал, пъпчив мега-сегмент (всъщност как да наречеш нещо толкова жалко и неважно "мега"?) съставен от блед и безхарактерен чалго-поп-рап. Стените на стиловете в България са като границите между Люксембург и Каквото и да е. Чалгата започва да се разлива в поп - вижте последните хитове на Андреа и Десислава (Деси Слава? Тва трябва да е някаква Ше Га!?) Но аз проблема съм го намерил - като че ли има едни постоянни елементи, които осъществяват цялото това размиване, действат като едни малки троянски мостчета, копелетата. Те се крият, както и в световен мащаб, зад абревиатурата "feat." Това са герои от сорта на Устата, Слави, Любо-от-Те, Спенса, Миро, Мария Илиева, Графа, Дичо, Дечо, Мечо, Кончо и Топчо и т.н. Според мен ако тяхното функционално-мостово съсловие биде елиминирано с един случаен взрив, ще сполучим да запазим всеки стил в неговите си рамки, за неговите си фенове. А, и да не забрави некой да... се погрижи и за Тимбаланд като сме почнали, моля.

Толкова за БГ музиката. И това и беше много. Ъпсурт, моля ви заебете това шибано нескафе(отварям и тука още една скоба и се обръщам към Нестле: спрете да си хабите парите да ми рекламирате шибаното и долнокачествено нескафе! На този етап няма да го пия ако ще алтернативата за предотвратяване на жадна смърт да е спермата на Сатаната!)... та, Ъпсурт, върнете се към нормалния си вид, пишете и правете Музика. А вие, всички останали, вземете осъзнайте, че повече от всичко друго в тая държава сте част от глобален пазар - или излезте от хилавите си рамки, или се разкарайте и ни оставете да си набавяме музикалната доза от англоезични и подобни източници, на които не им дреме какво мисли за тях "индустрията" и как продажбите им биха нарастнали от 48 стотинки на 51 стотинки с някой гениален комбо-ход (па да става каквото ще с репутацията).

m-f

Gran Torino

Двамата с Дамата въртите кръгове блусове около една маса, на която има кофичка от кисело мляко, едно кокиче и един кибрит, с който е запалена една малка свещ. От грамофон, който временно замества гадния веф, звучи от радио Христо Ботев песента, която ви е задвижила. Ти си по риза, която временно замества потника, тя е по бална рокля, която временно замества комбинезона. На втория етаж на лофта, който временно замества люлинския мезонет, се развива действието. Подът е от лакиран паркет, който временно замества мокета. Масата и шкафа са от айкия, която временно замества мосю бриколаж. През прозореца се виждат дървета на иглолистната гора наоколо, временно заместващи полу-светналите прозорци на панелките. В езерото отпред, което временно замества паркинга на трабанти, припляскват черни лебеди. Долу иконома, който временно замества крадците, които са проникнали в апартамента, разтребва вечерята. На пода се търкаля празна бутилка червено вино, която временно замества сметките за парното. Допираш буза до нейната, която временно замества бодливото ти родопско одеало. Обгръщаш с ръка талията и, която временно замества дистанционното, с което сменяш между мюзик айдъл и биг брадър. Прошепваш и в ухото нещо, което временно замества лъжите, които говориш на жена ти. Навеждате се един към друг за целувка, която временно замества живота ви.

Песента свършва и някой, качил се отдолу, те удря с нещо по главата. За постоянно.

Умрял си. Оказва се, че няма рай и ад, има още от същото, само дето никой не те вижда. Излизаш да пиеш едно малко в кварталната кръчма. Не можеш да си поръчаш на никой, защото никой не те вижда. Ядосваш се и звъниш на приятел. Не те чува. Излизаш на улицата, викаш по хората, но никой не те забелязва.

Осъзнаваш изведнъж, че почват да ти липсват ужасно предишните постоянни неща. Удря те вина, че си ги пренебрегвал заради временните. Постоянните правилно започват да ти се струват като временни, а временните като измислени. Присядаш. До теб присяда Иван Костов, който неидентифициран член на булспам е пребил до смърт. Костов и той съжалява за същите неща, оказва се, че и той е същия като теб. Писва ви да се сдухвате и започвате да си разказвате вицове. Вицовете на Костов са много смешни, защото не може да казва добре "р". Отивате да изиграете няколко боулинга. След няколко месеца ставате добри приятели. Срещате се с други умрели и се организирате. Костов, естествено, става лидер, ти ставаш номер две. Умрелите мацки те харесват, защото си високо и забиваш много голямо бау, микс между Надежда Михайлова и Джесика Алба. Обичате се, имате си всичко. Имаш уважението на другите, властта над тях и самочувствието на успял. Считаш се за щастлив.

Присещаш се понякога обаче за паркинга за коли пред стария ти мезонет. За комбинезона на жена ти и за това колко истинско е било, като си го докосвал. Започва да ти липсва стария веф. Ставаш все по-отдалечен и дистанциран от Джесика Михайлова. Не си щастлив вече. Оказва се обаче, че и при мъртвите си има престъпници. Едни те отвличат за откуп, не става работата и те убиват.

Раждаш се в света на суб-мъртвите. Радваш се, че има и такова нещо. Не знаеш вече кое е временно и кое - постоянно.

и т.н. мисля, че ти стана ясно.

m-f

The Year 2035

* I got the idea for this entry from a similarly-themed spam email piece I received today, written by some midlife-crisis-stricken 30-something asshole reminiscing back to the 1960-1980s, when he was a kid, trying to convince everyone (his peers mostly, as the most sympathetic) that life was somehow better back than. It wasn't better, asshole! It was just different. You were a kid - being a kid is usually cool when you think back to it...

Hubert was born in the year 2000. By the time it became the year 2035, he was thirty-five years old. Becoming 35 for him personally came with a little side bonus - a mid-life crisis. He was sitting in his studio on the 200th floor of the Empire City Complex in the city of Jaegobah on the Seventh Moon of Jupiter one day, the wife was away, and the mid-life crisis sadness crushed him like a sumo elephant - a pigmei midget ant. Analog scenes from his childhood started flashing in front of his eyes like an antique slideshow, and it seemed that the memories made him happy again. He grabbed a pen and started to jot stuff down...stuff, he realized as he was jotting, he needed to send out to those like him, to make them feel better....:

"This piece is dedicated to the children of the period 2000-2015. You know who you are, you retro bastards:) If you were a child back then, when you look back now it will seem difficult to believe that you have survived till today...

Just for starters, we crazy kids from those days used to move ourselves around.... in CARS!... instead of teleport around! Yes, that's right! We actually had to undergo the physical effort of driving ourselves from one place to another - something that is lost on the current generation, grossly unable to appreciate the numerous benefits of this healthy exercise.

You better believe it, our food had saturated fats in it and we took our chances with that! (yes, this was waaaaay before the No Fats in Food Law of EUSA President Palin of 2017!). Our food was not checked for vitamins - imagine that!? Ha, in fact, we did not even suspect that vitamins caused AIDS until 2011!

OK, that's one positive development, but what about crime and terrorists? When confronted with terrorists, we could not use Kardjiev's Anti-Terrorist Atomic Vaporiser Keyring that we all use today, because it was not invented yet - we actually had to aim at prospective terrorists, possibly risk not hitting them, and when shot dead, they would not disappear but leave a body! And remember crime - another concept that no longer exists now after the invention of the Legal Compatibility Personal Morning Scan? Yes, we had crime back in the days, and it was so much fun to watch what it did on AXN each evening...

And what about social life!? Remember those crazy social almost-gatherings we had back via Facebook online - we used to chat to one another in person, maan, comment on our status and photos, not communicate via robot ambassadors, like today.... The human touch is gone, dude, and I miss it! Back in the days we didn't have the fancy Google Earth Pro Live Prohibited Edition that kids use now to monitor their girlfriends - our Google Earth information was static and outdated, even.... pixelated! And when we drove around, all we had to show us the way were the arhaic GPS systems, not the robodrivers that cars have today! Where's the fun in that!?

And what about love - whatever happened to meeting new people after a year of chatting on the Internet, the old-fashioned way? Nooo, who needs this much social exposure - much better to do it like kids today do it - undergo a calculation of genetic compatibility with a spouse at birth and have their spouse pre-selected.

And remember when we used to go nuts and mix more than one mineral water in the same glass!!? Oh, my, goooood! Now they would sentence you to two hours of Perrier treatment under the Bankia Convention for that!

And what about work? Work was fun back in the days! First of all we could choose it, instead of accepting whatever the Borissov Role Generator provides for us now at the age of 18. Also, our work week was not 20 hours weekly of non-stop labor under robot supervision like it is now, but was actully 12 hours of work under nobody's supervision (technically, the work week back then was 40 hours, but... come on, you remember...)

Video games? We used to know when video games started and ended, man, because the resolution was lower than real life! Now, nobody can tell which is life and which is video game - you can easily teleport yourself in the middle of some asshole's session of Medieval Amazing Race, together with the genetically-resurrected medieval knights and their spears and arrows...

Man, back in the days we used to live dangerously! We used to download pirate mp3s (why don't you try downloading an illegal mp10095 now, sucker, and see how fast the Interstellar CopyRightGuard teleports into your place!) We used to do stuff with our hands, like pick up documents and such and risk the muscle strain - now kids don't have to think about that - they have the Automatic Telepathy Mover Assistance glasses. And what about the injuries that we could incur? Injuries - what is that you say? Man, did you forget that there was such a thing as injuries, traumas and mental conditions before Doctor Gurdev invented the physical and mental InstaHeal cream for Bones, Skin and Brain?

We used to have role models, too. Brad Pitt...Valeri Bojinov...Izkusitelkata Zlatka...Azis...Those were people that were there right next to us - on TV! Now, all the winners for the game shows are genetically-bred from birth, and Steven Gerrard 43 is better than Steven Gerrard 42, naturally...

Another thing that really bugs me is communication. Back in the days, when you started to miss someone and wanted to see him, you ICQd him and all was well! Now - you hear the 'emotional distress' alarm, the house Doc robot comes and injects you with happy hormons and that's that. It was sooooo much easier to get in touch with someone back in the days - you sms him on one of his several phones, and if he has battery, he knows that you are looking for him and can get back to you as soon as he can log online. Or if all else fails, you can email him or if really necessary you can find him and talk to him for awhile? That human touch is certainly lost forever, definitely!

Imagine all the positive stress we had to go through - we did not know the outcome of sports games in advance, like kids have now with the Forward Time Advancement Continuum Device, so we had to worry, we were excited! Not only that, but we also used to play sports all the time, unlike now! Remember all those crazy nights spent in your LAN when the new FIFA came out!? That's gone now...

We did not have any information about anything either, besides the 160-channel digital TV, press and the Internet - imagine having to rely ONLY on those sources for information instead of the Omniinfo chip that babies now have implanted at birth, haha, ha... It would be so funny if it weren't so sad, actually, because back in the days we did not have it. But we were oblivious, maan, we were happy and nobody complained back in the days, imagine or not!

But what I miss most is the sex -ooooh the sex - we used to have so much sex with photos and videos of women on the net - now, all you can do is take the universal orgasm pills by Novartis - those that that asshole P. Petrov accidentally invented back in 2009 when he spilled two lab tubes together while trying to invent the "AC Milan Winning Formula" in after-work-hours.

Remember that Financial Crisis of 2008? That was so much more fun than the fixed 0.7% annual return all stocks currently make as per Intergalactic President Minov's "Simplifying Mathematics" Decree of 2024!

And remember the excitement that the recycling craze of our childhood generated? Remember how we used to worry about whether the polar ice caps would melt, man!? That was exciting! Now, there's no excitement at all after they all melted after it turned out that recycled garbage opened an interstellar vacuum that converted the Moon into a Mininova, and the polar ice caps together with Sashka Vaseva were melted, the Earth was flooded and humanity had to move to the Seventh Moon of Jupiter.

But there is one thing unchanged that I'm happy about, man! That Lili Ivanova still has a great voice!....."

Hubert put down the pen and ordered some coffee and an orgasm pill from the RoboServe 4.0 that was standing by. He went to the plazma window, looked at the projected cityscape, and a little piece of him actually thought: "man, u gotta admit this cityscape is actually cooler than the actual outside-scape back in the days the windows were made of see-through glass..."

My strongest proof of my prior claim, that a certain childhood is not better than another, but only different, is the fact that reading back through the above hypothetical scenarios actually made me think: man, some of these 2035 things would be better than now, others are worse, but worse in a way similar that a 35-year-old dude today would complain that things are worse compared to HIS childhood of the 1970s. Time passes, let's not fight that silly fight...

m-f

Стратегия





Прочетох преди малко един доста емоционален блог на един съученик от гимназията относно днешния протест и състоянието на нещата в държавата като цяло. Той, както повечето нормални млади хора наоколо, се питаше какво точно може да накара хората в тая държава да излязат от сегашното състояние на телешки захлас и болезнено, но тихо чувство за безкрайна онеправданост и се беше насочил към революционни идеи. Неговите бяха една стъпка след стандартните за млад човек в момента - той не апелираше да се изгори парламента, да се влезе в ръкопашна схватка с охраняващия кордон милиционери или да се вдигне народа на мини-революцийка тип 10 януари 07. Според него народа няма вече тази сила и готовност, така че решението лежи в някакво друго извънредно събитие, спуснато изненадващо, което да разтърси и събуди всички - я някой луд влезе с калашник в парламента, я някое природно бедствие ни сполети, я нещо такова...



Според мен толкова луди хора в България не останаха. Всички са малко луди - затова са тук - но най-лудите отидоха да лудуват другаде, па и по принцип ние сме кротки хора изглежда. Вижте наоколо какво се случи в последните трийсе години - ние сме като швейцарците на тия балкани, бе братче! Народа наоколо революцира, трепе се, поливат го с бомби и сълзотворен газ, ние гледаме шоуто на слави и се интересуваме златка дали ще отнеме божинов на андрея. Става дума за действия, нали - иначе на думи всички в тая държава са Крали Марко. Но както и да е - нямаме луди. Природни бедствия и да се случат, вече се съмнявам, че това е достатъчно разтърсващо - това просто ще си се категоризира като поредния начин, по който ние българите сме изяли дървото от съдбата - вероятно великите сили са ни пратили земетресението - ще си затворим картотеката и ще се фокусираме отново над вечното черногледо мърморене над чашата ракия с удвоена енергия.


Та - смея да не се съглася с колегата- луди хора и природни бедствия няма да свършат работа за сплотяване. Няма и оптимистични варианти - четвърти на световно по футбол повече никога няма да бъдем. Супергерои също не чакаме да долетят скоро, да изкарат дебелите селски шопари от парламента, да ги накарат да се подпрат с две мазни ръчички на Коня и да ги обладаят със страстта и мерака на загоряло среднобалканско магаре.





Сещам се да остава само японско-германския модел след втората световна: хващаш се да бачкаш повече от другите народи и скоро ги изпреварваш по производителност, чувството ти за вина, паралелно с това за прецаканост те обединява и мотивира като народ. Икономиката ти изкупува техните и накрая се смееш злорадо, галейки котката с чаша коняк, в гръб. Само че тук никой не обича да работи, първо; второ - никой няма особено високо мнение за собствения си народ като цяло (т.е. за всички останали); а и трето - политическите "лидери" имат комсомолско образование и всякакви стратегии за икономическо развитие за хоризонт извън петилетката неизбежно се удавят у краткосрочния въпрос "а за мене кво?"





Така че общонародни решения няма. Ще помятат малко студенти павета по прозорците на парламента - ще помятат, па ще ги отупат милиционерите и ще ги приберат. После ще се измисли някакво извинение - имало бомба, нямало газ или нещо такова. И така периодично, кротко. Керванът си върви, кучетата си лаят - той самия народ си го е казал...





Лични решения обаче има, за тези, които ги искат. Ако си човек с акъл и мерак, можеш да поработиш за себе си, за да живееш добре - най-малкото защото не останаха много такива тук наоколо, депресирани от общонародния проблем се изнесоха повечето и няма особена конкуренция. След време ще си направиш хубава къщичка, ще имаш семейство, на което ще му е относително комфортно. Вярно, няма да имаш белезите по тялото от бой с полиция, власт и партия на младини, от защитата на свободата и принципите си, но все пак не всичко е загубено за твоята душа - ще можеш всеки път, когато минаваш покрай парламента да се подсмихваш тихо, като се сетиш как простодушните селтаци вътре нагъват вредни депутатски кюфтета и редят схеми, които да им осигурят за по още един етаж на вилата в малко търново или като се сетиш как ще дойде момента, в който някой някъде там горе ще си зададе въпроса: "дееба маа му, ако бяхме построили нещо навремето, колко много можехме да крадем сега...!". Ти си много повече от това - и сега и за в бъдеще. Затова нямаш нужда да те бият полицаи - стой си в офиса, работи си и остави революцията на Дарвин - гладни кучета в политиката на България колкото искаш - който се е налапал повече от културното, другарите му ще го отстрелят рано или късно... А и кво ше кажеш за следната концепция: да обявиш пред света и себе си, че ти ще си построиш и живееш живота без разни оправдания как държавата, политиците, милиционерите, държавна сигурност, великите сили, президента на международната федерация по вдигане на тежести, майк райли, русия и украйна се опитват да те провалят и твоя собствен народ не ти помага с бездушието си? На мен това ми звучи по-мъжко, зряло и продуктивно от това да трошиш коли, да се трепеш с полицаи или да се оплакваш постоянно над чашката с ракия... не че не е забавно да се трепеш с милиционери - аз лично тия, който държат девойката на снимката от днес бих ги поздравил с по една цепеница в челото any day, any time. m-f

Началото на Януари

Бележка на автора: понеже ми е тъпо предишния пост да седи най-отгоре (той не случайно е единствения ми без картинка), а и отдавна не съм писал, рекох да подраскам. Само дето няма настроение Януари месец, братче! Аако де...

Столицата грее в пост-празничен работен кипеж, жизнерадостен като двестагодишен охлюв. Неземен студ, сняг, боклуци и скреж правят пейзажа по-цветен, както снега стана по-цветен онзи път, когато ти си нарисува името в снега без ръце (?). На бюрата в рекламните агенции преджасали младежи и девойки небрежно-облечени с бунтарски тениски се надигат, разтягат ръце в мързелива артистична прозявка и се събуждат за Света на Креативността в Полза на Комерсиализма. В складове щракат химикалки и елки на прецакани бранд мениджъри и неориентирани одиторки. От КППтата прииждат колони от закъснели празнуващи и пълнят Дядовата Ръкавичка, ли пълнят! В малки стаи на нови апартаменти мъже обличат новоизгладени от жените им гадни карирани ризи и поемат дългия път със сивата служебна кола обратно към водовъртежа на големия град и тъпите опции за правене на кинти, които предлага. По светофарите бедни хорица и монотонни полицаи се носят неемоционално, фоново. Във фоайетата на чалгите мижитурки-охранители си разправят забавни истории как са наритали някоя бедна пиянка, след което седят пет часа на селския шум, за да се приберат и да спят и да се обогатяват цял следващ ден с дневния блок на телевизия СКАТ - и така всеки ден, батка... Пред вредните лъчи на компютрите в офисите млади професионалисти отлагат началото на работната година с множество "компютърни приложения за социализиране" (if there ever was an oxymoron, man!) В птичите гнезда няма никой, нито в хралупите на поровете - те са на юг всички, в Гърция на море (кой ли вече не ходи към Гърция за море?) Дядовците-пенсионери са предпочели кръчмите пред градинките (щото хлад, нали!) Влюбени двойки се гушкат, а заклети ергени се заричат за пореден път: "абе крайно време е да си намеря жена, поне за зимата!" Делнишки капами увират, но няма кой турист вече да ги яде - туристите си бегаха. Фитнес -маниаците се надигат за абонаменти и карти с нови сили, гузни от 10те дни без никакъв спорт, в които са се наливали и наяждали като прасета, все едно те самите ще се самоизлъжат. Ентусиазмът в града е производен на температурата на въздуха (намира се някъде в отрицателното измерение), като малките топли петна на топлинния сателит са наркотично-зависимите от зимните спортове, които чакат уикенда както жителите на онва японско село чакаха седемте самураи, стиснали по една щека под бюрото и ъпдейтващи си статуса на нещо, включващо powder.

Какво ще правим тази година, другари? Нещо ново или все старото? Дадохте ли си Новогодишни обещания на себе си? Обещахте ли си тази година да пиете и/или ядете по-малко, да отслабнете, да намерите любов или повече секс или да смените партньора или колата или работата? Аз тая година нищо не си обещах, ама някакси имам чувството, че има по-голям шанс да се промени това, което искам, по този начин, не знам защо - вие как мислите?

Ако не сте още решили какво трябва да се промени във вашите обстоятелства, като изключим прозаичните и стандартни горни неща, ето още някои предложения:

- начално ниво на непознат чужд език

- още 5 манджи, в които сте станали добри

- да минете гол(а) по дължината на площад Славейков през август, щракайки с пръсти и пеейки King of the Road на Roger Miller

- да се подстрижете по някакъв съвсем нов начин

- да си купите ново легло (аре, бе, човек винаги има нужда от ново легло!)

- да покрепите някоя кауза (ама айде да се разберем да е свързана с полза за хора, а не за дървета, бухали, Планетата и т.н. - общо взето колкото по-short term ефект, толкова по-добре за вас - прослушайте Карлин ако не сте наясно дали Пластмасата ще унищожи Земята)

- да станете от Ливърпул и Левски - крайно време е, ако не сте

- да почнете да разбирате от вино - много е яко, пък и ще правите добро впечатление във всякакви видове изпразнени от смислено съдържание разговори

- да подарите нещо на някой, който не познавате (петдесет стотинки на люлинската наркоманка на Централна Гара не е баш това, което имам предвид)

- да отидете в Щатите (за предпочитане във Вегас) на гости на приятел и да се избушите, без да нарушавате видимо никакви федерални или щатски закони

- да експериментирате, да разцъкате (каквото и да значи това)

m-f