Буржоазни предначертаности
(София, о София)

Перверзна история с участието на Той, Тя, То и Те. Кой с кого? Ще видим....

Ремиксиран диск скрибуца в колибата върху скърцащия скрин. Навън трима негри вдигат щанги, една баба пържи мекици, един блондин си бръсне подмишниците, две мишки играят на Война. Вале, Вале, Поп.... Десетка, Тройка, Асо. Ураааа! Всичко това се случва в двора на нашта вила. Една маша да извади голия охлюв от камината, където той е на Море. Китаец с меч скача от бор на бор. Има дървета, кокошки, лехи с ягоди и един луд с дърворезачка и маска. Той подстригва клонките на ябълките и крилата на петлите (преди да го направи, учтиво моли за разрешение всеки петел поотделно). Както виждате, на нашата вила цари идилия – не е като в София:

Улиците на София. Хелоу, Мистър, казва Джордж и прескача кордона да се ръкува с излизащите свещеници от входа ни. Трещят трубадури и кънтят през деня малки нощни музики, докато ни целят от болницата със служебни близалки и ни обсипват с флайъри за най-различни безинтересни оферти и клубове. Входът на кооперацията е затрупан от прах, трафик, трафиканти и досадно любопитство.

Трепери, говедо, трепери! Руската рулетка е във фул суинг. Свен Свенсон има брат-близнак, който е далматинец-вегетарианец-далтонист и се мота с едно крокодилче-албинос с диабет. Двамата са ебати гледката. Разхождат по Ангел Кънчев и купуват всичката налична железария и кич. Говорят на някакъв странен език. Добре, че на отсрещния тротоар има място да мина.

По центъра на София има купони. На купоните има ...нещо като хора. Те пият по чаша бяло вино, пушат и обсъждат новия албум на некъв френски диджей. „Тоя Буковски, копеле, е ебати якия, заклевам се, наште ми го купиха. Чакай, че ми звъни сименса: да, маме! Да, да, идвам веднага, айде. Таааа.... за кво ти разправях....абе лудница напрао, кво да ти говоря, тва е истината, писна ми от тая държава копеле, от тия по трамвайте и по чешмите...” Напусни периметъра на планетата, боклук! 100 години разстрел!

Да се видим на по Мохито в Табако, на по Цитронада в Бай дъ Уей, на по Текила в Моно, на по Лаваца в Лавацата. Аз ще бъда с новия Бенетон, копеле, ше ме познаеш. Аз пък ше съм с новия Френч, и ти ше ме познаеш. Аз пък ще съм с една мрежа чесън, ще ви чакам отвън, че няма да ме пуснат вътре. Цайсите от Мола ми затъмняват комплекса. Аз съм Модерен, ти не знаеш нищо, ти не разбираш, ела да ми се обадиш като изслушаш седемнайсе албума хаус музика и прекараш седемнайсе мига с фонокартата на казанчето. Тя е с дълга черна коса, тен, оскубани вежди и кърти пясъка на Какао Бийч, но не знае нищо от живота. Той снове между Син Сити и Червило и не прави разлика между двете. Защото такава няма. Те се хилят като се видят, но не могат да се познаят, а и не се познават. То е в бяло, в центъра на дансинга, смуче малък абсолют ванилия с едно ледче, гледа ехидно всичко, освен себе си и приглажда гела в къдравата си главица.

Дай си сърцето на който искаш ти, живота със отрова на мене остави. Това си тананиках, докато им копаех гроба на всички тия с плитка лопата и псувах наум, намръщен.

Изведнъж гръм разтресе София. Електронен лъч заслепи града. Две секунди не се виждаше нищо, само се чуваше гаден електронен писък. Когато се нормализира обстановката всички нормални хора от София се бяха върнали от чужбина или излезли от къщите си, а всички настоящи обитатели на нощния живот на Столицата бяха преселени в Мало Бучино, на една поляна, заградени от непреодолим ров от таратор с чесън, с Ди Джей Дончо да им пуска музиката, с Анелия да пунтира на микрофона, с маркови дизайнери, с очила, с клипове, собиескита, с един самосвал разноцветни хапчета, с един отворен ТИР джиесеми, златни гривни и ред були. Над таратора имаше един мост, на който стоеше бате Бойко, хванал няколко книги. Всеки който искаше да се измъкне трябваше да прочете един параграф, но на никой това не се отдаваше. Циклеха на поляната, а бате Бойко се фрустрира, хвърли книгите в таратора, каза: бати, в мутрите поне имаше живот и се прибра да спи в една бала боклук, издълбана и с инсталиран климатик и тенис корт. Софийския нощен живот фалира, преструктурира се в гадни, скъпи, но непретенциозни кръчми, в които всеки се чувстваше у дома, и нещата си дойдоха на мястото..

mf