Il Vino Rosso
Un petit etude, mes messieurs

"Давай да го гърмим този скапаняк, докато ни е на мушката, бе, колега!"– изкрещя Иванов и посегна да презареди. Петров сбръчка мустака още по-сериозно, извади още две слонобойки и ги подаде с досадно нежелание. Иванов ги грабна жадно, напълни двуцевката с контрастиращо нескрито нетърпение, вдигна я и се прицели в бягащия гол голешар-младеж в долината, която се простираше под тях. Затвори едно око (беше чувал, че така се прави) и дръпна спусъка отсечено.

В следващите няколко секунди се случи невъображаема поредица от небивалици:
1. Едно конче изскочи иззад скрина, изгалопира към грамофона, ритна стоящия до него Тома Спространов в ташаците (той каза: ъъъъъъ и почти изпусна микрофона и олд-скул кутията, които се свързваха с някъв кабел) и плесна с опашка грамофона така, че да скипне към парчето на Маут и Макнийл „Хау Ду Ю Ду”. Нанананнанана – от 1972ра.
2. Един французин и един финансист се удавиха.
3. В хижа на Северния Полюс гледаха Шампионската Лига в къща с реклама на Хайнекен (гледаха полуфинал сега, въпреки че сезона отдавна свърши, поради забавянето от часовата разлика). Изведнъж вратата се отвори и от виелицата влетя малък чичко, за който човек като го види на пръв поглед би си помислил, че е бил учителя на Хитлер по математика (очилат, малък, безкрайно дисциплиниран привърженик на логиката по шлифер). Чичкото каза: хальоо. Компанията онемя и го гледаше тъпо. Чичкото влезе, изтупа се от снега, остави си шапката на закачалката и седна между двамата най-дебели. Другите продължаваха да го гледат. Чичкото не каза нищо, загледа се в мача, загреба от пуканките, отвори си бира с пенснето. Постепенно до края на второто полувреме другите свикнаха с него и не можеха да си представят какво би било изобщо, ако него го нямаше.
4. По улиците на Прага, Париж, Плевен, Пазарджик и Павликени по един човек с червено долнище на анцуг едновременно тресна ядосано една врата в една стена, над която имаше надпис „Sex Shop”.
5. Хор «Дедо Йоцо Гледа vs. Бабите» от Бусинци се разпусна. На негово място беше основан клуб по интернетите. На общото първо събрание на клуба беше поставена цел: закупуване на компютър (и вторична цел, ако остане време – да се съберат пари за протеза на левия крак на северногвинейския мамут на Илка Доячката, който от мъка по Африка се хвърли в реката и понеже беше плитка, вместо да се удави си счупи капачката)
6. Мотоциклетист-супер-разбирач поднесе на завоя на Кравай и тръгна направо по алеите на НДК. Спирачките му отказаха. Дядовци и внучки отскачаха уплашено от пътя, баби и мъже го ругаеха, полицаи го подгониха, заведенията затвориха. Той не можеше да спре, а искаше! Тръгна по шадраваните към самото НДК. Активираха се струите и го издигнаха нагоре-нагоре, но мотора си работеше и продължаваше да го движи напред, към сградата. Шадраваните на подлеза го подхванаха, изстреляха нагоре, след това го хвърлиха през прозорците на НДК направо в Новините на бТВ. Той падна върху Юксел Кърдиев и с неволен (предпазен) карате удар, целящ да умекоти падането, приспа Юксел, защото го нацели в сънната артерия. Падна до Ани Салич, която точно казваше:....базара на овчите кожи, ако искате да стимулирате родното производство. Тя млъкна, погледна към него. Той усети неловкостта на ситуацията в национален ефир, мобилизира се и смутолеви: ...Наистина, Ани, «благодаря» не купува овче палто на жена ми, както казвах аз на шефа ми. Последва смях в студиото и вкъщи и мотоциклетиста перманентно беше назначен за партньор на Ани Салич. Юксел Кърдиев стана излишен, отстраниха го, пропи се. Седеше в Чилаут Кафето до НДК, гърмеше текили и мънкаше на бармана: Аз съм Джак от Лост, копеле, и при него и при мене някво нещо падна от небето и ни се еба майката.... Бармана не го караше да плаща нищо, но започна да му сипва от наливната БГ текила. Юксел от време от време отиваше до прозореца на заведението, поглеждаше близката огромна сграда на НДК, залепваше нос на стъклото и виеше: защооооооо. След което си пристягаше възела на вратовръзката и се връщаше с нови сили., но несигурна походка, на бара.

...Иванов отпусна пушката с безумен поглед, който издаваше, че непосредствеността на всички тези събития го е ударила като мокро копито – качамак. Младежа спря, хвана се за голия задник. Петров вдигна биноклите и се взря тревожно (той вътрешно беше на страната на младежа).

Весел край: младежа се разклати, падна и умря. Направиха му паметник (естествено, на паметника беше по гащи, не гол). Стана известен, не го забравиха.

Тъжен край: младежа се почеса по ....бузата. Но скоро хукна пак и невредим се скри в гората. След 2 години се ожени за дъщерята на Иванов (при която беше на ...гости, когато Иванов се прибра от командировка), която се оказа ебаси кобрата и му отрови живота. Той се сецна докато качваше куфара на Мама Иванова във влака през прозореца, никога не се оправи и угасна...

Стандартен край: младежа се оказа ранен, но не сериозно. Дотича някак си до гората, пресече я и стигна до рекичката. Наведе се над водата да измие раната. Погледна отражението си и приседна. Видя младата госпожица Иванова, с която беше допреди Тате Иванов да влети, в отражението – тя му се усмихна. Той я целуна по рамото и и той се усмихна и....

(руски край) p.s. ... приклада на дотичалия Иванов смаза главата му.
(БГ край) p.s..... погледна към Румен Овчаров, който седеше гол от кръста нагоре по тиранти от другата страна на реката – махнаха си с криви физиономии и младежа заплака.
(истински край) p.s.....легна на тревата. Послуша водата, погледа облаците и изпя една песен.