Not even an effort
посветено на най-великата книга в историята – Emil i Lönneberga

Тичаш ли? Тичай. Ше стигнеш на куково лято.
„I will arrive at my destination upon the summer of the cuckoo.” Repeat…

Like listening to a bland vocal and a terrific rhythm (exemplified best by Тhe Snow Patrol) I feel both excited and frustrated. I hоld a heavy burden in the hood of my parka.

Жорка, шостаа бе? Митко е. Ааааа. Добре. Еееми, как каеш, аз мислех ножа да зема тоя път, ама нищо, ти си знаеш...

Това би бил разговора ако двамата серийни убийци, които го проведоха, говореха български. Но не би – те говореха само норвежки. Затова реално разговора звучеше доста по-гърлено и фиордско. Разбраха се, затвориха слушалките на телефоните индивидуално, сложиха си шапките и се отправиха по задачи. Единия, родом от Лилехамер, се казваше Елеруд. Другия му викаха Стиг, въпреки, че не се казваше така. Единия беше висок и рус, а другия беше висок и рус. Стиг беше темерут, а Елеруд беше като Йонас, брат му, който живееше у нас. Стига бе, Стиг, обичаше да казва Йонас. Обичаха да излизат от къщата, накичени с гердани хавайски цветя и да се шляпат по голите задници с мокри кърпи. След това да палят подводницата, я за Финландия, я за Фарьорските о-ви. Обичаха да се паркират в открито море на повърхността, да подават трите си руси глави на слънчевите лъчи и да обиждат перископа. Перископът преглъщаше, но това щеше да е до едно време. След това се връщаха базата и отиваха да си вършат работата, т.е. да убиват народ за удоволствие.

Живееха така, щастливо, докато един норвежки учен не откри доказателства, че Дядо Мраз е родом от тяхното село. След това стана лудница – туристи-муристи, чудеса. Първо дойде Косьо Самоковеца с Цеци Красимирова. След като остави 1000 долара разпитвайки за Дядо Мраз насам натам по баровете и детските градини неуспешно, Коцето гръмна още 1000 за палто от норка за Цецито, остави и още 1000 в казиното в Норкьопинг и си тръгна за Самоков с шейна с елени, за която остави още хиляда (отделно на всяка Елена даде още по 1000). В Гьотеборг го застреляха и докато го погребваха за втори път, той си мислеше „трябва да престана да излизам в чужбина, че ако ме застрелят трети път, може да ми е за последно”. След това в селото се появи Емил от Льонеберя. Беше порастнал, не го позна никой. След това дойдоха Малкия Никола и оня рибаря гларус от „С Деца на Море” дето все кефали вадеше и закачаше каките. Този явно беше объркал прибирането към Бургас при поредното излизане за кефали, завалията, защото от доста време не беше ял нищо освен кефали (и една пица на парче в Майорка).

Дойде зимата (да, дори и в Норвегия вали сняг!). Забърска първо, всички се уплашиха и минаха от бяло на червено вино. След това заваля и валя един месец. Натрупа един метър солиден сняг. Афред слугата се чудеше как да изкара Волвото на господаря. Стиг, Елеруд и Йонас изпитваха логистични трудности да се придвижват до таргетите и решиха да си дадат неплатен отпуск, през което време да измислят по-естетически вариант на Коледната елха. Два дена мислиха и единственото, което измислиха, беше да сменят звездата на върха с една жива катеричка с минимална фанелка на Берое, която зимаше парите да стои права, стъпила на последните клонки и да скандира: нема мое, нема твое... Омръзна им и се отдадоха на благотворителност – занесоха в местния приют един Плейстейшън и трюфели за всички. На връщане се напиха във Фарфегнюгенското Ханче и изпотрошиха чашите на абсолют. След това спаха три месеца, а навън Шаро правеше пъртина от Волвото до Сауната.

В местната кръчма местните селски пияници Свен, Инге (това беше жената на Свен) и Луис Фелипе обсъждаха местния селски събор на по една малка студена норвежка водка. Луис Фелипе искаше да има сангрия и бикове на събора, а Инге не беше съгласна – според нея това щеше да бъде твърде неудачно някакси. Свен отдавна беше изоставил говоренето, защото беше достатъчно корав, за да приема природа, без да предава. Местния селски луд Оле-Кристиян влезе в кръчмата, взе си един Капитал и седна на капучино. А навън бели парцали се сипеха над полето.

И така нататък, представихте си го.