Сутринта е режеща като концерт на Криейтър в Осло. Всички сутрини са режещи. Особено след бърз преглед на изпратените съобщения. Защо на нея? Защо пак? Не ти ли писна?
Тя, водката е виновна. Никога не е достатъчно. Понякога се питам кое е първичното -
алкохолът или тъгата. Или и двете танцуват за ръка, олигофренично, диаболично, като нашмъркан Фред Астер.
Третата водка. Не друго. Първата е аперитив, втората е дижестив. Третата. Тя отваря
плесенясалата врата на чувствата. Не е вярно, че не съм в състояние да обичам. Само така си приказвам, рошейки косми в оргазмен псевдомачизъм. Така де, да обичаш е сополяво. "Обичам" казваш на майка си, когато ти готви мусака. "Обичам" казваш на пъпчасалия диджей в момента, в който пусне Съблайм. Обичам мазохистично. Обичам режещите сутрини. Обичам радиацията в режещите сутрини. Обичам да се мразя заради глупостите в катастрофалните нощи. Обичам, защото се чувствам жив.
Третата водка е манипулатор. Не е вярно, че жените стават красиви след повече пиене. Или са красиви, или са грозни. Точка. Дозата няма значение. Дозата влияе на теб, не на тях. Количеството преминава в качество на комуникацията, и до там. "Здравей". Толкова ли е трудно да кажеш "здравей" когато не си се наторил? Горната устна е залепнала за зъбите. Приличаш на стафида. На пран чорап, оставен две седмици на слънце. Не се харесваш преди. След - също. Но "след" вече можеш. Третата водка е и Купидон, и бракоразводен агент със захабена яка и кожена чанта. На третата водка не се променям, а отварям устата. Казвам си всичко. И по принцип съм такъв, но се пазя. Да си лаконичен, твърдят, е много сексапилно. Обаче не било вървежно.
Докато си правиш илюзии, че дъхът ти, полят с водка, ром, текила и бира, мирише на жасмин, осъзнаваш, че онази Ирена, която те е сразила, е заменима. Всичко е заменимо след третата водка. И детайлната, премерената, снобската самота - тя също е заменима. Третата водка те събира и те разделя. А можех да бъда щастлив. Можех да клатя крака върху коша с пране и да обсъждам вечерното меню с лъжливо въодушевление и пенливо безпокойство. Можех да пия четири литра вино вместо осем уискита. Можех, ако не се бе намесила тя.
Тя никога не е достатъчна. Тя танцува на ръба на бездната, пълна с огромна тъга. Тя
преобразява тъгата в сила. Тя е зачатъчна твар, фатална като френетична чекия. Третата.
Преглед на изпратените съобщения. Защо на нея? Защо пак? Нищо, някога ще стане.
Жизненонеобходими са само тези, които не ме обичат. Те са интересни, те не изморяват. Да
пиеш, да обичаш - няма разлика.
Днес изядох Лайън с бял шоколад. Утре ще изям съседа. Гледа ме подозрително, с онзи,
пенсионерски, кравешки поглед. Сигурно се е лепнал за шпионката когато се прибирах на
зазоряване, прегърнал привиденията. Сам, в отчайващите степи на романтиката. "И аз съм бил така, мойто момче..." Какво си бил? И как? По твое време е нямало мобилни телефони, нямало е парфюми с аромат на круша и евтин секс. Нямало е суета на прах, навярно и любов е нямало. Не ме гледай. Много след третата вече съм грозен, гноен, жалък. Вечерта ме кастрира умело, а сутринта - задължително - ще бъде режеща.
Утре ще разкарам Мария. Не се връзва с плочките в банята. Бих разкарал и хазяйката, но няма да има къде да водя Мария. След третата. Преди четвъртата. Тогава, когато усмивката ще приеме формата на чаша.
Ти също ме обичаш, нали?


eetsoh 1.0