Един Ден На

Разказ-Подарък за Денкиса по случай: 1/ гениалния сайт-подарък от него и 2/ рождения му ден, наскоро преминал (питай американците)

Станах сутринта, но не съм на работа, не ми се ходи днес. Днес има рожден ден. Нямам махмурлук, дори е останала на дъното Търговище в кухнята, сигурно двете неща са свързани? Пуша една цигара на прозореца, под който дефилират доста приятни госпожици, забелязвам. Гася комютъра – днес няма да се занимавам с него, ще си гледам кефа. Правя си плодова салата, карам колелото, зареждам ай пода и излизам. Бегъл преглед на кухнята уточнява, че Рашев пак не е измил чиниите.

Сутринта: виждам се с Монкиса да пием Загорки на Билкова. Пием по 2 и се сещаме за култовата пицария в центъра на Зарата – ех, колко Загорки сме уморили там и колко госпожици сме задявали..... Минават още 50 човека от Стара Загора по Шишман и ме поздравяват за рождения ден – откъде ли знаят? Монкиса се подхилква. Не му обръщам внимание, но пием още по Загорка.

Обяд: отивам до Пощата. Минов ми е пратил от Лондон едно английско знаме с автограф на Лиам, малко специален тютюн за наргилето от неговите нови пакистански приятели и поръчка с 10 неща, които трябва да му намеря или запиша. Този пък сега какво ме тормози на рождения ми ден! Отказвам да му обръщам внимание днес и сядам с едни авери на баба Яга да пием по една малка Търговище. Амзов ми звъни да ходя да ме снима за реклама на Асамблея на Мира, отказвам. Идва Митака, носи радост. След 45 минути вече нагъваме цаца в Студ. Град, мълчаливо. Писва ни, пада ми батерията на ай пода.

Следобяд: много жега, мамка му. Сядаме с бандата на Строежа да видим как са Загорките. Чуваме по радиото, че Берое се класира за зона УЕФА и обясняваме на сервито, че през 80те години Берое има истинска шампионска титла, докато двата софийски „гранда” се борят за оцеляване. Идва Пясъчния Човек с бутилка Търговище, говори нещо несвързано за морето.

След 1 час се събуждаме в едно купе във влака за Бургас. Измиваме се на прозореца и слизаме на Долна Малина. Идва брата на Монкиса с колата да ни прибере. По пътя Амзов ме навива да се снимам в реклама за Асамблея на Мира, аз отказвам.

Късен следобяд: Любо Сърнев звъни на стационарния – пита откъде съм бил родом. Обяснявам му, че съм от Зарата, а той изпада в спомени как като млад физик е бил командирован в Сливен да измерва съотношението между оградите на поделенията и нагона на уволнявките в казармата. Тръгвам да му обяснявам, че съм от Стара Загора, не Сливен, отказвам се и сухо му съобщавам, че казанчето, пералнята, домофона, домоуправителя и пинчера на Бончева трябва да се сменят с нови.

Привечер: тегля си душ, ям омлет, слагам шапката. Става ми тъпо, че съм отсвирил Ивайло и в негова чест си пускам няколко концерта, на които знам, че и двамата много се кефим. Вадя Гран Резерва Търговището от камерата и наливам (Рашев е пил от тоника, обаче). Паля за стадион Локомотив, където има концерт на Оейсиз. Чакаме се на последната спирка на седмицата с Монкиса, брат му, Митака, Амзов, Шварцовете, Кало и Човека, който познава Елеонора Манчева. Влизаме вътре и вътре е лудница, човек! Загорки, госпожици, радост и Оейсиз! Пея и аз. Три пъти ги връщат на бис, след това три пъти аз лично ги връщам на бис, след това с периферното зрение виждам, че се появава Минов по едни бели бермуди и тениска без ръкави с британското знаме, не издържал и хванал самолета за този случай, и той ги връща на бис. Нещо си говорим, не си спомням. Концерта свършва, но ние сме в екстаз и стоим още доста.

Гонят ни. Тръгваме с трамвая за Три Уши, където е афтър-партито. Ватманът ме изхвърля от предната врата на Банишора, но аз се качвам пак през прозорец отзад. По радиото се чува, че Левски, ЦСКА, Литекс, Локо Сф и Славия са дисквалифицирани поради черно тото допинг скандал и Берое е шампион. Амзов ме навива да се снимам в реклама за Асамблея на Мира, аз отказвам. Стигаме в Три Уши, там са Лиам и Ноел на бара. Викам ни бутилка Търговище, запознаваме се, разправят ми, че Търговище троши Смирноф отсякъде. Прегръщаме се с тях, пеем, допиваме бутилката и излизаме да скачаме върху мерцедеси на мутри пред Профсъюзите. Идва Бойко Борисов да ни прави забележка – Ноел посяга да му разбие китара в главата, Бойко отстъпва назад, но се спъва в Монкиса, който е зад него, и се самонокаутира. Изневиделица се появява Емо Петков, който нокаутира Монкиса. Брата на Монкиса троши празна Загорка в главата на Петков. Пясъчния Човек пита дали това все пак е най-важното? Успокояваме нещата, защото така не може да се продължава, бе човек. Минов получава идея за филм, аз пък получавам безсмислен есемес от Рашев, който е в някаква чалга в Силистра, а Амзов нещо ми говори и ми стиска ръката.

Сутринта след рождения ден: осъзнавам се как държа някакви хартиени флагчета с два нарисувани гълъба и човек с мегафон, седящ на стол ми крещи на испански да бия някаква камбана. Хвърлям флагчето и отивам да спя цял ден – така де, тия испанци още с Адмирал Нелсън сме ги мачкали. Опитвам се да отключа, а на стълбището над нашето Карлсон хърка. Пускам си филм и заспивам...