The Future

(Global trends overview by the world-famous Dr. Hvarchikostilkov, brought to you by Derby Cola. “Derby Cola – Yes, It Smells and Tastes Like a Guz!”. Proceed..)

If we quote Ewan McGregor from Trainspotting: “….men and women are changing. One thousand years from now there'll be no guys and no girls, just wankers”. The world is sprinting towards the unisex wanker idea realisation, which is two-fold: 1. unisex –meaning social and behavioural difference b/w men and women will be blurred, with all that now is considered gender-specific being diluted and ostracized (it’s simply amazing how many idiots are hard at work at it, believing they are changing the world for the better!), and 2. wanker – meaning that passion, emotional extremities in communication and outward physical sensuality will give way to inner capsulating, emotional self-sufficiency and increasingly hesitant and practical communication. Individual senses will be gratified and glorified, but “together moments”, risks, trust and controversy will be marginalized to the point of becoming a TV show to be observed, but not participated in, only.

What does this mean for:

The future of film: films will deify audio-visual impact (including shallow references to stereotyped dreams and desires), rather than venture into new and undiscovered territories of thought. Style changes will drive this progression - you are watching the movie and suddenly it twists to nothing like it has been so far. Like watching a thriller like Déjà vu, and suddenly a door is opened within the movie and something like the Lord of the Rings starts – epic fantasy, all of a sudden. This is because there is no more segmentation of preference – we’ve all watched so many (types of) movies that we all appreciate and are experienced in all genres. Preference is a term lost in the twentieth century. What else about future movies? Editing, certainly. MTV-style, more and more visual, more and more impactful to the senses, rather than planting seeds for later consideration and self-discovery outside the bland gratifying of the basic senses – fear, joy, laughs, happy ends, sadness. This trend is very obvious but is one that is not sufficiently countered to be slowed down, much less overturned.

The future of music: blurring of styles. More turntablism, more venture of styles into each others’ territories, all in an increasingly arrhythmic setting. Coming soon: headbangers chillout, drum’n’bass alternative, chalga rock and Mozart Café del Mar dub mixes. Samples. Vocals will give into sound samples and interweaving of melodies (b/se all interesting vocal combinations have already been sung, no matter the lyrics). Rhythm will step back, it will mean nothing by itself. Music will be simplified and broken down in terms of rhythms and complicated and loaded in terms of arrangements and melodies. As in movies, rhythm will change in the middle of the song – you’re listening to Pearl Jam, then suddenly a remix of Rock the Funky Beat interlaces into the rest of Elderly Woman with a few melodic samples…Song will stop for speech. Videos will become absurd and annoyingly visual-only. MTV Mash to a totally new conceptual level. Kid Koala and CSS, lead the way!

The future of living: life will suck and be boring (some difficulty will be missing and bothering you, like a splinter in your brain, as they say in The Matrix). Roles will be identified for you. There will be no more observable lack of clarity in any field. Humanity’s intellectual understanding universe is quickly being filled-in. Once it’s all filled-in (soon), interest for exploration will be lost, and we will start organizing the knowledge. You – go there. You – do this. You there – think about that. Choices will be abundant, but none will be a result of accident or a surprise. Everything will be recalculated for increasing pleasurable and social efficiency. You will no longer enjoy the freedom to fuck up, discover something, make a mistake. This does not mean that you will have nothing to regret – that will always exist – but instead of lamenting events that due to our incompleteness of knowledge we currently can claim are largely fortuitous and unfortunate, we will lament the lack of quality of choice. And there will be no instrument to improve choice, as all options for everything will have been discovered and clear to all. The fear of the dark will give way to a fear of choosing.

The future of society: corporations will merge and take over one another until all sectors consolidate into three large players each (two would be too suspicious, more than three will be too uncontrollable). They will be prompted by business logic and elite socialization to adhere to an unspoken oligopoly. Consumer spending and capital resources will be concentrated there and government will weaken and become dependable to the point of merging political and corporate responsibilities. Economic zones will form economic alliances that will grow into political reorganizations. EU will unite will Russia, Asia will consolidate around China, the US will develop Mexico and Canada into decent teenagers, as a result sadly Africa will import a hell of a lot of shit! Corporate shareholders will become the unanimous ghost that is the highest authority in society, to be used by CEOs and Board members to justify the formation of coalitions to manage sectors (including intervention into politics, government and setting social norms).

The future of eating: food quality will decrease in terms of taste, but will be step-changed in a positive direction in terms of nutrition. Food (and consumer products in general) will become a hybrid of pleasing presentation (this concept is already being headlined by the term gourmet and the unrelenting focus by corporations on premiumisation of offerings) and mandatory nutritional base. Tastes will be adapted and acquired, and what was considered once delicious will be phased out if not nutritional and wholesome, and replaced by Hero salads, sausages with holes in them, olive oil, limes and wolf berries, which in turn will be viciously marketed as delicious. What is not marketed will not be considered. What is marketed will be considered unworthy of preference – hence as we said above – preference will die.

The future of love: love will be love. Do you see any way this will change? I don’t

LONDON PART 19

izlizam ot tymnija kinosalon i otskacham do blog prostranstvoto...izgledah okolo 3/5 ot The Big Lebowski, i vse oshte sym na mnenie che tozi film ne mozhe da mi omryzne. tolkova detaili...eto edin naprimer, koito bjah otkril predi vreme, zabravil, i preotkrih tykmo: njakyde v sredata kauboeca s golemite mustaki, koito chuvame/vizhdame obshto kym tri pyti, se pojavjava i smenja laf s The Dude. kauboeca e olicetvorenie na tezhkija, nepoklatim, mydyr i vsevizhdash myzhkar, izpylnen s razbirane kym vsichko i vseki, i nai-veche - nadaren s nebodobim stil. ima obache edna sekunda v kraja na scenata, kogato toi si trygva - i se obyrkva nakyde trjabva da izleze. cjaloto mu velichie se prevryshta v tazi sekunda v lavina srutvasht se smjah. edna sekunda, tolkova e dostatychno.

v malkata kinozala na akademijata sme s Ji (kakto i s oshte 5-6 prycha), i tja kaza che za pyrvi pyt e gledala filma na 17 - i togava e reshila che kauboeca e vsyshtnost God. nikoga ne se bjah zamisljal! the all-seeing eye, razbira se. t.e. - ako njakoi den The Big Lebowski mi omryzne, prosto trjabva da go gledam s novi hora.

snoshti sled tezhki kolebanija se nadignah v edin prez noshtta i sednah da gledam cleveland - detroit ot nba play-off-ite. ne syzhaljavah. osven che se radvah na lebron, koito e dzver!! ochite mi se otvoriha i za rasheed wallace, koito spored men e istinski sportsmen, mozhe bi nai-istinskija v toja sport v momenta. po svoi si nachin. sydiite opredeleno podpiraha cleveland (na tjah im trjabvashe pobeda za da izravnjat serijata, i syotvetno da vyrnat intrigata), a rasheed neshtata koito ne mu haresvat si gi kazva - ili pokazva. no ponezhe ne mozhe da vika prekaleno mnogo (shte go nakazhat mamka im perdeta zalizani, kak preebaha i suns!) - v edin moment Sheed drypna ot glavata si chervenata lenta, s kojato vinagi igrae, metna ja na zemjata, i taka dovyrshi macha. Rasheed bez lenta - tova e statement, i sporta ima nuzhda ot takiva statements, za da ne se prevyrne v schetovodstvo. ili pone da otlozhi prevryshtaneto si v schetovodstvo, koeto ponjakoga mi se struva neizbezhno. nishto protiv schetovoditelite, ama na tjah mjastoto im e drugade.

kakto kazva golemijat dostoevsky - hubavo e kogato ponjakoga dve i dve pravi pet.

mean-off

Sega li, shefe?

Sduhano, ia. Kade e Superman-a da zavyrti Zemiata na obratno? Mozhe 3-4 dena, no i 20+ godini ako zavyrti, az pak shte se radvam. Nepriatnoto v cialata ideia e che niakoi drug mozhe da ne e tolkova dovolen ako Superman se navie. A da ne spomenavam vsichki onezi teoretici koito shte pochnat da se proveriavat ako niakoi razbere che pytuvane nazad vyv vremeto e dokazano i empiuristichno. Niama takyv kvant tova da se sluchi. Pisha s ideiata da se osvobodia ot takyv kvant. Kvant koito e trygnal s ideiata da razvali neshto, ispylnil si e misiata i sega otiva da se naslazhdava na koncerta na Zhoro Misho predi da mu svyrshi syshtestvuvaneto koeto toi si go znaeshe ot samoto nachalo. Neshto koeto mnogo po-dobre razbira ot nas. Na men shte mi e dostatychno edno ot dvete da mi obiasni niakoi - ili kakva mi e misiata ili da mi stane mnogo iasno che shte shte prikliuchi cialata rabota. Ili da nameria kvant s moeto ime i da mu napravia fint.

Minaha 5 godini, a kogato hvana da gi analiziram mi se struvat kato 13-14 nai-malko i togava razbiram che si minaha dobre. Vizhdam gi kato lica s goliamo mnozinstvo usmihnati, koito me podseshtat na steni s razlepnali tapeti i snimki s oshte lica ili intimna simvolika, koito pyk me vodiat do trotoari po koito ne broiah stypkite do rabota, no znaeh koia plochka e hubavo da se propusne sled dyzhd. Chuvam gi i kato dumi koito ili sym zabravil ili sym zabravil zashto sa mi vazhni, te pyk otvariat ushite mi kym pesni koito sa vsiakakvi - sini, zeleni, kafiavi, i cherveni. I cherni ima. Vsichko tova e iako, no sega triabva cialoto da go slozha v edna ranica za prez ramo i da napravia miasto za Smisyla. Kolko miasto - ne znaia oshte, shtoto ne sym go nameril, no niama da e malko. Sys sigurnost niama da ima tolkova miasto za lica, trotoari i dumi.

Iska mi se da moga da sravnia syvestta si s niakoia druga. Tova shte e kato da vadish sam na sebe si zyb, no bez pomoshta na vratata i vyzheto. Vse pak, ako niakoi chuvstva syshtata nuzhda, da zapoviada i shte stisna zybi. No neka vi predupredia che sym adski analitichen, i mislia che moga da go dokazha samo kato se zamislia kolko neshta tyrsia samo za da si ostavam zaet i s minimalno vreme za analiz. Vie koga chetete, be? Sega otgore na vscihko i Roland Gaross davat sutrinta. Obeshtavam pak obednata mi pochivka da otiva na 50-60 stranici chuzhd analiz.

Kato malyk nashite me ostaviha pri baba mi prez uikenda za da si napraviat malko quality time (no togava koi shte go razbere, i sega sigurno ima mnogo neshta koito bi bilo hubavo da razbera, no "ne im e doshlo vremeto"). V edin moment se setih za bratovchedite mi koito sa ostanali bez maika kato malki i usyznah che e typo da ne se naslazhdavam na tova koeto imam. Pyrvo se razplakah zaradi tiah. Empatia, totalna. I taka, s plach, i sys i bez da iskam, stignah obratno do maika si. Point-a e che imah tozi izbor, te niamaha. Sega az imam ogromen izbor, toi niama nikakyv. Sylzite pak idvat ot syshtoto miasto.

I posledno, i drugia George shte idva v Sofia. Ot sega mi stana studeno. Ne znam dali ot nego ili ot fakta che niama kak da se zasilia prez poleto pred Elieff Centre for Education and Culture i da mu aplaudiram edin shamar po namazana ot pot i ektoplazma buza. Aide da otidem da mu snimame potnite petna dokato ni maha! Mislia che shte si struva, i bez tova mai skoro shte si vzemem fotoaparat, vtora ryka. Ili da mu namerim kvanta, a?

Драматурзи

Хванах го. Пуснах го, да го отвее вятъра нанякъде далеч. Хванах следващия. И него го пуснах. Седях в центъра на площада пред Университета и ловях найлоновите пликчета, които урагана размяташе към мен. Зад покрива на Университета, нависоко, се появи залезния лъч иззад облака, оцвети площада в кървавочервено. Нямаше никой наоколо. Тръшкаха се врати и прозорци на празни стаи по сградите наоколо. До мен се дотаркаля един котарак, каза недоволно:„Аз съм Мечо Телкийски и ме мързи да ме духа вятъра, дагоеба, наприи нещо!” Аз повдигнах смутено рамена, той махна арогантно (или лениво, не разбрах) с лапа и продължи да се търкаля. От един прозорец на втория етаж на голямата сграда засвири музика, която кънтеше (ебати акустиката!) из целия площад, чак до отсрещната планина, до Рилци наляво, до Картинга надясно. Беше изпълнение на Едит Пиаф по музика на Дебюси (claire de lune). Вятърът ме повдигна нагоре, нагоре, на 20 метра, докато се отзовах на виста тип пощенска картичка. Тамън да извадя телефона за започна да защраквам фотоси и вятъра ме пусна... Ударих се по пътя надолу в пресичащата-площада корда на уоки-токи-то с две празни пластмасови чашки от двете страни, който Сашко беше прокарал от финансовия офис до тех си. Паднах твърдо, но на два крака, но след това се омотах в плаща си и имаше 5 минути комедия докато се отомотам.

Суфлирай, батко, суфлирай. Ти си суфлирай, аз ще играя. Защо искаш да трошиш седалки? Аз съм дошъл да гледам мач, ти трошиш седалки – кретен! Гасете лампите, палете палтата и палмите, дайте ми онва капучиното, което предлагате, да, най-гранде-то. Ще изчакам в тъмните сепарета на Старбъкс да започнем да си вярваме един на друг. Телефона ми е изключен, батерията се срути, а и емоциите са прекалено разностранни. Не трябваше ли да са предимно приятни? Бушонирай бушуващия бушмен-башибозук с Бушмилс в ръка. Джорджо и Буш, седнали в Куклите, ядат шопска салата и се комплементират взаимно за хубавите вратовръзки. Макса притичва и им раздава безкомпромисни червени картони. Аут сте, отивайте си вкъщи, вземете си топли душове, студени душове, дълги душове, средни душове и заспивайте с тостера във ваната. Аз си обличам модерната тениска и отивам на диско.

Там е тъмнина. В тъмна доба са наизлезли неизвестни тъмни субекти. Раздават отвратителни шотове с портокалчета отгоре. Дърпат столовете пред теб и изпод теб. Разкършват снага като за финала на Балканското по Денс 2001. Свири на пианото, момче, нека оркестъра заедно с теб запали клавишите с Ооооооогън от любоффффф! Най-щастливияяя пожаааааар. Абитуриентите по тиранти налагат техния техно-селски стил, широки яки, дълги коси с гелче, пачката двулевки. Абитуриентите тези дни просто не заслужават подобни абитуриентки! Чакай, спри музиката. СПРИ МУЗИКАТА, БЕ!

В приемната сме. Наоколо има само стари снимки в рамки, на стената. Тук има столче да поседнем. Старият стенен часовник тиктака. Разглеждаме книгата с информация. Страница 4 – тук е той с професора в лятното имение в Лайпциг. Страница 5 – тук е той с баронеса Мюнхаузен във Ватерлоо.

Страница 31 – тук е Той в Ъндърграунд на бара. Не, не е същия Той, друг е. Този е простоват и обикновен, неизвестен. Държи се за бара все едно ако го пусне, някой ще дойде да му говори след три порции чесън. Има бар – няма чесън. Няма бар – има чесън. Музиката зловещо съпровожда прогреса на нощта. В малките часове ще вдигнем глава от бара. Ще изтанцуваме един блус, ще се огледаме за оцелели, ще ни блъскат. Ще качим стълбите и ще се приберем вкъщи, където ще хапнем по едно свинско печено и после ще се приберем да спим в Мелпомена.

Дългата маса беше застлана с дългата мантия на Успеха. Вечеряхме най-доброто. Не, не става въпрос за ядене, става въпрос като си свършил една работа както трябва, да седнеш да се насладиш с приятели, с такива, които се чувстват като теб и им е готино по същата причина. Съмишленици. Ако беше тук Джил, щеше да го нарече Тим Билдинг. След което аз щях да натисна едно копче, да се отвори една врата в пода и тя да падне 2 километра надолу върху стадо мутанти двукраки крокодили, на практика!

LONDON PART 18

da si pogovorim malko za izkustvoto. za edin hudozhnik, koito otkrih naposledyk - edward hopper. toi olicetvorjava malko neobjasnija mi, no ogromen i postojanen interes i malko dazhe romantichna obsesija s Americana, amerikanskata mechta, amerikanskija koshmar, bezkrainite peizazhi na amerikanskija kontinent, Golemija Plan za Goljamoto Pyteshestvie iz amerikanskite shtati, nostalgijata po NY (ah, mamka mu, kak london ponjakoga napomnja) i vyobshte v tazi posoka...da ostanem na vylnata i da vyvedem na scenata mr. norman mailer, koito dokazva teorijata, che ako edin avtor e smjatan za klasik, nai-verojatno toi e poveche ot tova. poslednite mi njakolko dni sa neiztrivaemo markirani ot pogylnatite kato topli spageti 140 stranici ot Tough Guys Don't Dance (ostavat mi oshte kym 90, i dori v momenta ima edin impuls da go eba v bloga i da hodja da cheta, ama njama). ta, otdavna ne bjah popadal na takava byrza ljubov. mr. mailer, da vi kazha, hich ne e glupav, i v momenta, v koito reshish che mozhe bi si go razgadal, toi ti zabiva edin shamar po vrata izotzad, i ti vika, abre pile, che az narochno tuka te dovedoh, ama istinata e dalech, i shte ti ja kazha tochno kogato az iskam. pisatel, koito obshtuva s tebe na individualno nivo, njakak vstrani ot istorijata, kojato e magija (i to seksi magija) sama za sebe si taka ili inache. ima tam edni dve-tri stranici, v koito se govori za "the best description of pussy" (or "of a pussy" - ima razlika) v literaturata. it comes very very close.

ima dni kato tozi, v koito iskam da sym beznakazano basnoslovno bogat, kato sultan ot arabskite prikazki. i bez tova javno imam arabska kryv v sebe si, ili pone taka mi kaza edin daskal po fizichesko. ne onja, koito opipvashe momichetata na smesenata usporedka, lepeshe dyvki po kosite (hem da te otuchi da dyvchesh v chas, hem da te podstrizhe kosveno), i shibashe po pylnichkite momcheta s debelata si svirka po shkembetata. ne toja, a edin po-normalen. ta iskam da sym bogat, i taja otkachena ideja mi vliza periodichno v glavata sled momenti kato tezi sybrani v triisetina minuti na 414 ot knightsbridge do fulham. vtorija etazh na avtobusa, pyrvite mesta, tochno do prozoreca, krakata gore. pyteshestvie iz ulici, koito ot perspektivata izglezhdat oshte po-tesni, a sa si tesni i v deistvitelnost. ljatoto e doshlo v london za vtori (i ne za posleden) pyt tazi godina, taka che horata sa navyn i sa v nastroenie. teorijata na amzius che njama hubavi zheni v london za poreden pyt stava na puh i prah. te na vsichko otgore znajat kak da se nosjat prez sveta. minava njakva drebna kola, oblicovana absoljutno otvsjakyde s raigras. dreven bryshljan pylzi po krasivi stari sgradi. kvartalite prez koito minavam sa vse bogati i uredeni, i syotvetno nabykani s jaki magazini, a az ne sym si kupuval dori chorap ot minalija septemvri. i nai-veche - motane s avtobus iz mesta, koito ne sa tvyrde dalech ot vkyshti, i sa veche njakak poznati, tvoi si. mnogo e hubavo chuvstvoto da napravish edno mjasto tvoe si po njakakyv nachin.

iskam da se vryshtam v london mnogo mnogo chesto, i sega tova si go zapisvam, shtoto sled edna godina syvsem shte sym zabravil tova si namerenie. i iskam pari da ima, mamka mu. sredstva.

utre - pirates 3! svaljam shapka na idejata, franchise-a, geroite, efektite, chuvstvoto za humor, i razbra se johnny depp. pone dosega - no ne ochakvam da se razocharovam, chestno. a i keira, keira...

mean-off

I never….never forget my storу
(много тъп разказ в една част)

Големия Каньон до Нова Загора. Вятъра виеше хайдушка песен. Група хора се бяха строили в жегата, на официална церемония. Федералните власти на Федербала дръпнаха завеската на новия паметник. Там, в цял ръст, в цялото си великолепие, се разкри масивния месингов монумент на Незнайния Играч на Федербал, застинал по служебна усмивка, перчем буйна коса наляво, леко пожълтял потник с надпис Масква 1980, къси шорти (това е леко плеонастично, но нейсе), с два налакътника, два накитника, една дървена ракета със скъсана корда, смели мустаци, тричетвърти чорапи, китайски кецове и златен медал на гърдите. Всички изръкопляскаха, закопчаха горните копчета на саката и отидоха да се хвърлят в прилежащата пропаст. Траекториите им бяха трасиращи и образуваха една доста красива и цветна дъга към Ада. Ах, Никалай, пачему?

Как лети тва време, гледай ти! Отхвърлихме оковите на комунистическото иго и почнахме да развиваме селското стопанство, горското стопанство, паралелно с това и туризма, или поне квото назнайваме от него – строителство, чейндж, куверти и дюнери. Хальооо! Айн дюнааа, битееее. Хальоооо. „Ко ма глейш, уа – ща иба в шведеца!” – говореше и си мислеше бай Петко, докато точеше двата ножа и гледаше минувача под мустак и съмняващи се буйни балкански вежди. „Какво хальоо бе, тъпанар, не виждаш ли, че държа 7 дни спорт, уф, мое ли сте толква зле!” – си помисли минувача...тоест аз, който всъщност бях минувача....добре, че бях по удобни маратонки (Минов, евала за подаръка!), че да прекося по-бързо този неприятен епизод.

Надигна се вълна ураганно море срещу петимата младежи. Наско не издържа и повърна от ужас. Вълната продължи да се надига, вече беше 20 метра висока, на 100 метра от тях, и приближаваща се със страшна скорост. Всички бяха пребледнели и очакваха неизбежното, без да могат да го осъзнаят. Вълната беше вече 30 метра висока и намираща се на 15 метра. След миг падна върху тях и се разби... минавайки ПРЕЗ тях, без дори да ги намокри. Защо? Защото единия от тях не вярваше, че това е истина, че се случва, и скептицизма му зарази околната среда дотолкова, че истината се превърна във фикция. Митко се усмихна накриво и самоуверено и си каза „знаех си”, без да знае, че е разрушил с неговите глупави самовнушения най-ценното – реалността. Докато другите се чудеха къде отиде всичко, което си мислеха, че е истина, което някой някога им беше казвал, Митко се радваше, че се е доказал на себе си на всяка цена и друго не го интересуваше. Този циник Митко– не го одобрявам лично аз.

НО нека да не бъдем толкова уиърд. Шоколадови торти, братче, и репички се вадят от хладилници като за световно. Водопад от рождени дни и партита. Здравей, как си, на ти, пий, довиждане. Изтичай зад ъгъла, скрий се, отдъхни, изтанцувай една жига, изиграй един белот с Бриджит Бардо на вързано. Ходим върху една крехка черга, изтъкана от големи компромиси и малки тайни. Изтупай я, дай я на химическо, и ще поеме още малко (но всеки път все по-малко, уви). Само да не се сети някой да я дръпне изпод нас, че ще направим образцово разкекерчване, срутване и ще почупим каквито крак, ръка и глас са ни останали що-годе здрави. Взимай подарък, получавай подарък, режи ленти на откривания, фестивали на самодейността, семките и интервютата. Станахме шампиони и преди да сме приключили с празненствата, един коскоджамити дангалак звъни. И звъни. И звъни. Този още един път ако ми се обади дали може да му се плати по проформа, ще запаля колата, ще паркирам неправилно пред заведението му, ще влеза, ще му сваля очилата, ще му обърша един шамар, ще си взема таблите, рекламните материали и стоката за шелва и ще го заключа отвън. Досадник! Ако беше ходил на ТеНеТеМе навремето да рисува с акварел върху ориз паметника на Шипка, щеше да стане от него човек, ама къде ти!

Най-накрая го намерих този Гуру на Спомените. Този Далай Лама, Мастърмайнд с Мастъркард. Евала, брат. Не, не беше в Тибет, където мислехме, че ще го намерим, беше на гара Елин Пелин, ядеше круши и пиеше мляко от петел. Казах му най-учтиво: благодаря ти, приятелю, за всичките спомени. Той не ми отговори, нарисува ми на една салфетка предложение да ходим да си бием по пет дузпи на градския стадион. Отидохме, би ме пет на три (не уцелих вратата два пъти) и изчезна. От него остана само един спомен, хаха – ирония.

Чакайте, чакайте, вие всъщност какво искате. Нищо? Как така нищо?? Как така е наред сичко? Абе секунда, моля, трябва все нещо да искате? Помислете сериозно – ако все пак се окаже, че искате нещо, ще ви помогна, няма проблем. Знам, знам, ама аз да си кажа. Ако не искате нищо, не се чувствам полезен, не знам как да реагирам, затруднявате ме. Има ли някой? Алоооо.....? хммм.... Хелооооооу....?...ъъъъ..... Хальоооооооооо.....?

LONDON PART 17

e kvo znachi mnogo vreme ne sym pisal?!

probvam da vidja ima li njakoi tuk vyobshte...naposledyk otkrih che baja hora draskat blogove. v syshtoto vreme otkrih che mama bazelkova im vika "blokove" i im se smee. mama bazelkova e nomer edno.

naposledyk otkrih che sym zabravil da pisha. po sluchaja se zachudih chete li go njakoi toja blog...i za chii gi pisha tija dylgi pisanija az. sigurno njakoi razbirasht shte reche, che preminavam kym po-vissha (vis-sha, molja, molja, bez blagodarnosti) faza v blogiraneto - veche obshtuvam s audiesitu. ne znam, ne mi gi razbira glavata takiva slozhni opredelenija. no izvoda vse pak de - obshtuvane trjabva da ima. inache e skuchno, horaaaa

london prelita krai mene. kato vlak, a tuk vlakovete sa byrzi i gladki. i kato vseki vlak, v edin moment shte svyrshi. az chat pat taja godina se mjatah na njakoi vagon, da porazgledam vytre, i nai-chesto otkrivah interesni vizualno neshta, naseleni s uchtivi, leko stresnati hora. no sega london prelita li, prelita, i na men veche mi lipsva. iskam da se razhozhdam iz spitalfields market. napravil sym mu samo edno blizt turne, no znam che sveta e tam bukvalno. iskam da otida i do primrose hill, koi znae kakva babunka e. v camden ne sym bil, v kamdenaaa. smjatai. pensija sym az. 173 lv i 57 stotinki. stava - izbutvame toka, parnoto i kiseloto mljako. ama ne stiga za teniski. ta imam chuvstvoto che sym se umirisal po toja sluchai. ne sym de naistina - ama chuvstva, kvo da gi pravish, nekontroliruemi. ibavat ni maikata, oraaaa, tija chuvstva. daite da se vzemem na nozh da gi sborim, da se otyrkaljame v trevata i da im izbiem po njakoi zyb. ako ste pacifisti, pone gi gydelichkaite, da im otvlichate vnimanieto. da, da, znam - malko boi za momenta, i posle pak vsichko shte e po med i maslo. kato se priberem vkyshti, pusnem pechkata na dva reotana, i zahapem distancionnoto. med i maslo, kazvam vi. nosete si filiikite.

v tozi paragraf iskam da se obyrna kym lelite. i lelkite. vsichki leli i lelki, koito chetat tez sveshteni slova. sheguvam se, ne sa sveshteni. iskam da im kazha, che sa nomer edno, da vjarvat v sebe si i da se priemat takiva kakvito sa, zashtoto takiva gi obichame. seriozno. a sega - edno izpylnenie na kichka bodurova. (pusnete si ja ako imate)

malko vze da prekaljava tova entri (lele, kva duma izpolzvah toku shto), zatova go prichisljavame kym edno novo pokolenie, po-kysi, po-stoinostni entrita (glei ma samo - pak! shamar?), i kazvame dovizhdane.
da zhivee ljubovta, da zhivee!

mean-off

31
This ain’t a scene, it’s a goddamn arms race

Когато си тръгвах от тази седмица, ме налегна умисляне. Всъщност когато рестартираме, всичко, от което имаш нужда, остава. Което не остава, нямаш нужда от него. Когато мине поредната луда обиколка, луда седмица с цопане, смях, пиене, скачане, пеене, каране и накрая си само една празна бутилка напред, не върви.

„Така е, трябват поне....поне ... две празни бутилки” („Хахаха”, „каза той”...).

Контрол+алт+дел. Start Over. Ънду на предния параграф и моля ви по-сериозно, знаем, че не го имаме предвид. Всъщност всичко е прекрасно. Файн. Палмите редовно ги полива нашия съсед от Полша, завалията. Той си мисли, че са фикуси. Само дето силната музика намалява обхвата на децибелите, които можем да чуем – медицински факт. А и малко истинско напрежение и студ в цялата работа няма да са излишни...Няма ли да ме ръгнеш с форцепса в бъбреците, бре, докторе! Дай ми едно Туру Руди да дъвча там, и да гледам телевизия, и съм олрайт, лесно е....

Въртяхме картинг обиколки из апартаментчето. Отваряха се и затваряха врати, напълни се с бензинови пАри. Беше шумно в стаите, но тихо зад вратите. Уредникът на Научно-Историческия казваше: „Рафтър, Дата, БеГе” на всяко минаване през Старт-а и даваше по 200 кинта твърда валута на всеки пресякъл. ОНЗИ пресече напреки, нечестно, и спечели. Аз бях втори, а се виждах победител. Скандално! Сезирайте ФИФА, НСБОП и Орлин Горанов, да проверят и да се изкажат! Очевидно това тук все пак не беше някакъв си купон, а Оръжейна Ядрена Надпревара...какво говориш!...

Седях на стола, докато Слънцето се канеше да заизгрява. Гледах като индианец на пост, на ливадата, безмълвен видимо, но бръщолевещ наум. Нямах айподи, загорки – имах само телефон, тоест връзка с целия свят, който ми беше необходим, и музика вместо мозък в главата. След известно време Слънцето изгря, напече моментално, пропълзя скорострелно по двата баира, по отсрещния хълм, по къщите, по готвачите, по стрехите, по моите панталони, тениска и очи. Намръщих се, стори ми се, че беше по-яко, когато го нямаше. Стана ми жега, доспа ми се, стана ми скучно (сам бях, все пак), ракията стана топла, на телефона му падна батерията и отидох да си легна с досада. Сетих се за спомена на Слънцето, преди то да се появи и този спомен ми се стори Най-Добрия. Нямах търпение да дочакам следващия път, когато ще ми се отдаде възможност да седя преди изгрева и да си мисля, колко яко би било да дойде изгрева....Заспивайки, за това си мислех (заедно с всичко останало).

Спомени. Те съшиват настоящето и бъдещето – защото са единствената индикация какво би могло да бъде бъдещето – нямаме нищо друго. Ако нямаше спомени, нямаше да знаем изобщо, че има бъдеще – бъдещето е съставено единствено от очаквания, създадени от предположения за повторения на най-различни преживяни или чути или прочетени неща. Затва ги харесвам тия спомени. Симпатични са. Но човек не бива много да се привързва към тях, да не земат да го издърпат в предната периферия на настоящето, с едни гърди пред събитията, винаги бъкащ от предположения, варианти и осъзнаващ какво всъщност се случва една стъпка СЛЕД това, когато се кристализира и дойде като ...спомен.

Смачкахме ги тези басеини пак. Намаахме се с чист въздух и водорасли. Боядисахме Средния Балкан с темперни боички. Возихме се по коли, колела, имаше лафове и гафове, за пореден път. Изядохме рибата, изпихме оцета и поляхме мухоморките. Бяхме много, но недостатъчно, за да се пречупим и освободим робите. Уилсън не се обади, копелето. А седмицата почна със скука, стрес и желание (да, трите са съчетаеми!), премина през опити, провали, организации, есемеси, мейли и неща, които трябваше да се случат, но не се случиха. Стигна до една репетиция, която събуди отдавна-забравен друг-тип живец. Ще стигнем и до това в някое от следващите ни включвания, колега!

Много сме разглезени. Искаме да сме си слагаме гръмоотводи по главите, та хем да ни е тръпка, хем да НЕ ни трескат светкавиците. Искаме да не ни е трудно, но в същото време и да е интересно и разнообразно. Искаме да знаем истината....Искаме да има откровение. Е, много искате – това е живота, не е лесен, всичко е много объркано, нищо не е ясно, блаблабла и така нататък и така нататък. Спестете ми го, моля. Не искам да слушам такива глупости, нищо не искам. Нищо такова със сигурност.

Време е за вяра. За пиеса. За атракция и привличане и целувка. За спорт и музика. За секс. За пица. За пътуване. За благотворителност. За къща. За чаровност и уважение. За потопяване и повече умора. И море. За неща, които правиш, когато си на „триисе и ена”....................................................................... Сега.