Виждам (Благодаря за вниманието)

Тръгвам оттук и тичам натам. Тичам, докато стигна до някакъв ъгъл. Като стигна зад ъгъла, сулвам се на земята, пускам си една песен на емпетройката. Но емпетройката няма батерия. Ръчкам намръщено известно време копчето, музика не тръгва. Вятърът ме брули. Ставам и се затичвам отново...

Сива доба. Леко-фантастичен много-неонов град. Блестят рекламите и връхчетата на петолъчките. Бумти брит поп, смесен с чалга. Кишата се топи на юлския залез. Междузвездни герои минават на дигитални въздушни джетове, джуджета прекопават градинките пред театрите, а аз седя зад прозорец, нагоре, нагоре, много нагоре, нависокото. Хвърлям поглед към целия град оттук. Виждам всичко от моя пост....

Виждам как бакшиш, спрял на светофар, помпа сметката на клиентката през волана с лявата ръка, а с дясната услужливо и пали цигарата. Виждам как Един Заек от Приказките - голям колкото човек - кани минувачите да влязат в новия клуб - но те си мислят, че това е човек, маскиран като заек и изобщо не им прави впечатление. Виждам как дядо си допива конячето на пейка в парка, докато храни с отрова гълъбите. Виждам как продавач на вестници спасява живота на трима чужденци, като ги праща за зелен хайвер (а на мястото, където трябва да стигнат всъщност, след 10 минути избухва бомба). Виждам как музиката на града се движи из него като черен облак, по-наситено тук, по-рехаво там. Виждам как абитуриенти крещят по булеварди, а снайперист ги гледа през оптическия мерник от отсрещната тераса. Виждам как борец дава 2 лева на баба, защото му прилича на майка му. Виждам как деца се взират зад стъклени витрини с маратонки, как манекенки се взират зад стъклени витрини с рокли, как пияници се взират зад стъклени витрини с дезодоранти. Виждам как двойки хора се натискат във входовете, но по коренно различни причини: при едната има моментна страст, която ще изгори също толкова бързо, колкото се е възпламенила, при друга мъжа просто ограбва жената, при трета момче и момиче току-що те са осъзнали, че са един за друг - дошло им е и на двамата, изведнъж уж, въпреки, че от много отдавна го усещат.

Виждам и собственото си отражение в стъклото на моя прозорец. Усмихвам си се за момент. (Тук би било много технично да кажа, че си дърпам за последен път от цигарата, ама така и не ги научих тия, нали..) Гася всичко и лягам. m-f

deep thoughts

Минзухарите блестяха на лунната светлина. Един китаец припадна върху една роза и я смачка. Три бълхи скочиха на една оса и я принудиха да им припише цялото си състояние. Интернетът ми се рестартира през 15 минути, което е ужасно изнервящо. А защо ли? Какво значение има Интернетът, даже бих го нарекъл интернетът, всъщност? Той да не е музика или приятел или приключение или жена, та да му цепим басма....?

Има малко на брой Ужасни неща. Убийството на Джеси Джеймс. Тиквеник, който се катери с торби в маршрутка и не затваря вратата правилно и не се усеща. Крава, която пие мляко. Сурови яйца, по италиански (откъде да знаем, че така би обичате, бе, Пипо, тиква такава, перке!?). КАТ и държавната машинария под Румен Петков. Пренебрежението на по-големия шеф. Третия неуспешен опит да си вкараш паролата или пин-а. Втори Януари, първия работен ден. Онзи Големия от фитнеса (един субект, който влиза, удря крушата, провежда си едночасовата тренировка, и като свърши крушата още се люлее леко) - та, онзи Големия, да седне върху едно тирамису. Жалко е, това. Това е като да забележиш как Кийт Ричардс пикае в морето на Стария Плаж на Созопол, докато ти си на ... онва специалното място... с жена и се наслаждаваш на романса.... Скобата на колата. Безпаметното пиянство със съпровождащия махмурлук. Гъркините...

Има и много на брой Приятни неща. Едно коняче вечер, през седмицата, с черен шоколад. Сериите от два или повече дни поредни тежки приключения. Петък вечер. Неделя вечер. Нови чаршафи. Изгревът на Алкохол Лозенец. Старите приятели. Изгревът където и да е другаде. Изгревът на яко хаус парти на открито. Тишината след като си убил комара. Унгарките. Сръбкините. Чувството на безнаказаност, когато си на гости в чужда държава. Джупата, когато идва яденето. Тръпката да отключваш външната врата с чужда жена. Първите стъпки (във всичко). Първата глътка Гинес. Голът в продълженията. Нещото, което си струва да се полее и Нещото, заради което си струва да се промениш....

Всичко друго са Средни неща. Майната им на тях. Засега. m-f.

ENLIGHTENMENT

Радиацията изгря и ни огря. Светнахме като малки цветни крушки. Заблестяхме под въздействието на физиката (науката) и ни дойде акъла.

От един сак изскочи един сгънат Гуру и каза:
ахммммммм...

Изведнъж, като гръм от ясно небе, осъзнахме един куп неща:

- лука в кюфтетата трябва да бъде настърган на ренде. ако не е, не е фатално

- основно житейско правило е, че след като минеш период на зор следва период на голям кеф, поради простата причина, че тогава няма зор - това важи от най-малкия мащаб, като например да правиш фитнес упражнение (сладката почивка след това), до най-големия мащаб - като например дълбока депресия след някакво нещастие (истинското щастие с научените уроци и мъдрост след това)

- левски няма да стане шампион тази година


- хората не се интересуват от нас, колкото си представяме (и дори и да се интересуват, не живеят вътре в главите ни, все пак, и не трябва да го забравяме)


- хормоните са голяма работа и не трябва да се подценяват


- когато имаш съмнение, че нещо ти е счупено, то е счупено гаранция


- по същата логика: ако усещаш, че нещо не е правилно за теб, но го правиш, ще съжаляваш, докато не спреш. оправданията са за пред другите.


- когато си най-уморен и имаш най-слаби сили да не бъдеш себе си, става много приятно изведнъж


- италианците са майстори на маринарата


- и да се притесняваш и да не се притесняваш, нищо няма да се промени


- понякога просто трябва да теглиш чертата - още на следващия ден ще се почувстваш освободен. защо не се случва по-често и по-лесно!


- да ядеш и да ходиш на фитнес е по-добре отколкото да гладуваш и да мързелуваш


- ако имаш покани за лоран гарние в лаптоп чантата, неизбежно някой ще ти ги свие





m-f