ВСИЧКИ СА МАСКАРИ?

Преди известно време бях на едни фокус групи. Зад стъклото, не отпред. Пред стъклото имаше група 32-37 годишни мъже, които говореха за уиски. По едно време единия каза, че Джони се прави в Румъния и Югославия (!), "то всеки го знае", "в заведение винаги само първото ти е истинско, след тва..." и т.н. Всички енергично се съгласиха с него, с известна печал.

Сега, няколко седмици по-късно, се замислих върху това. Знам, че това, което те си мислят, не е вярно (с някои изключения в дадени заведения, които със сигурност са изключения, а не правило).

Замислих се дали няма други подобни неща.

Неща, за които ние всички сме убедени, че някой в държавата, някой друг в бизнеса или в йерархията на световния ред, постоянно ни работи и ние сме обречени да го търпим и понасяме вечно, а това изобщо не е вярно и всъщност нередностите са само изключение?! Какво ако има политици, които не искат да крадат и правят схеми, а да направят нещо? Какво ако неадекватните депутати, говорещи очевидни неистини са просто объркани, прекрачили границата с един малък компромис и сега загубени и нещастни и въртящи се в омагьосан кръг, в който им се струва, че няма как да продължат съществуването си освен ако не говорят това, което се очаква от тях? Какво ако има бизнес босове, които са работили здраво и са се възползвали от неочаквана възможност в тяхна полза, вместо да измамят някой и да минат по главите на другите? Какво ако има управляващи, за които истинския успех и резултат е важен, дори и заради самочувствието им? Какво ако има доктори по нощните смени, които не прекарват денонощно всеки миг в мечти как да ти вземат още някой лев, а ще ти помогнат като дойдеш с цепната глава? Какво ако има военни, които не се навъртат около артелното или геесема с идеята да откраднат някой калашник или тенекия сирене, а стоят заедно с войниците на минус 20 навън, без ушанка и им показват упражненията (между другото познавам точно такива)...

Мисля, че повечето хора не почват с желанието да лъжат и крадат. Това е неестествено и по-трудно, изисква допълнително усилие, а живота е достатъчно тегав. Това не ти дава истинско самочувствие, а хората не са мазохисти - искат да са истински щастливи. Всеки кривва, отклонява се от пътя, минава чертата, но като цяло може би повечето хора през повечето време са от правилната и страна. Ще ми се да го вярвам. А иначе у нас скептицизма и песимизма са вече силно-вкоренени от векове привидно мачкане и колективно овчедушие, при което положение недоверието и черногледото стереотипизиране, водещи до още по-печални очаквания, е разбираемо.

Дали пък да не поизоставим това мислене? - m-f