Scotland

(remember how a year ago mean-off used to post picturesque and descriptive non-fiction while I countered with brilliant deep and most of all modest fiction? Well, the time has come for us to trade places, it seems)

Когато бях в казармата, си мечтаех как като се уволня ще живея в Шотландия. Ще съм сам в дървена къща на майна си райна, на студ в планината. Ще имам някакви животни, ще трябва да ставам в 5ч. всяка сутрин, да цепя дърва и да ходя за риба, да оправям къщата и да работя каквото работя и вечер да пия по едно уиски на запалената камина, упоен от сладката заслужена умора на тежкия физически труд. Щях да съм страдалец, неженен (иначе всички жени от близкото село щяха да са луди по мен, защото щях да съм млад, в добра форма, суров и железен). Ще съм сам с мислите си, ще виждам нещата без да ми пречи информационния шум на големия град и рекламния, телевизионен, стаден конформизъм.

Миналата седмица се приближих най-накрая до тази мечта. Моментите на приближаване заслужават малко предистория:

1 - Ден първи. Предишната вечер се замотах и спах само 3 часа (трябваше да стана в 5ч. за полета). Не спах нищо в самолета, имахме дълъг транзитен престой, пих две бири там, след това трябваше да превеждам един час в една фабрика. Съответно каталясах и в рейса от Единбург за Авимор заспах. Събудих се по някое време и видях нечовешка гледка: рейса креташе между два високи хълма по тесен, но цивилизован път. На двата хълма нямаше никакви дървета, имаше само едни лилави треволяци - за които после разбрах, че се казват heather (пирен) от mean-off. Двата огромни хълма бяха обгърнати в мъгла, а вятъра свистеше през процепите на автобуса. Беше следобяд към 4ч., но беше сиво като преди залез. Хората от рейса спяха повечето. Ако бях видял една къща по върховете на тези хълмове, това щеше да е къщата от мечтата ми едно към едно.

2 - Ден втори. Преместихме се от Авимор в замъка Друмюр - изцяло на наше разположение. В библиотеката имаше рафтове с всякакви уискита, от които пиеш каквото искаш. След няколко (разбирай десетина) малки малца (нали Бачо Кико трябва да пробва от всичко) се изнесохме навън (естествено, на чакъл пред замъка). Беше нощ и се беше растелила лека мъгла. Пуснах си новия Колдплей на мп3ката и тръгнах към една от куличките на стената, ограждаща замъка, в тъмното. Беше хладно, чисто - нечовешка спокойна природа. Всеки момент чаках Баскервилското Куче да се появи отнякъде в галоп и да се хвърли върху мен. Поседях малко така на спокойствие и ми се стори, че мога да живея там наистина и че мечтата не е била просто една тъпа празна мечта, изрезка от списание, а е здраво стъпила на една много реална основа...

Външното, първо впечатление от Шотландия е страхотно. Природата е страхотна -всичко е зелено, въздуха е свеж - е, малко е хладно, но не е студ. Планини има безкрай. По полянките се прескачаш със зайци и сърни. Културата е английска, но я няма космополитната лудост на големите английски градове, с множеството раси, култури, общества и стресираща вътрешна енергия. Всичко е спокойно. Дядовците са с жилетки и каскети. Да, това значи и пенсионерско до известна степен, но това не е лошо! Хората са искрени и гостоприемни, както във всеки малък град или село, където телевизията, метрополисите, слънчевбряговите очила и хапчета не са преебали нещата. Животът би бил доволен - с достатъчно кинти за комфорт, къща (едва ли е проблем да си намериш къща по малките шотландски села ако работиш там), с цялото спокойствие, тишина и уединение, което някога би поискал човек. След известно време опознаване с местните неминуемо ще намериш хора, с които можеш да си правиш компания, да си говориш за неделния мач, ще влезеш в ритъма на живота там, ще започнеш да наричаш мястото си дом, а току-виж и някое червенокосо бебе може да се направи по някое време...

Имайки вече поглед, обаче, замислих се обаче след това за нещата, които не се виждат. Нещата, които идват, когато знаеш, че ОСТАВАШ там, които идват, когато прекараш повече време там, без никой "свой": чувството на самота и породената от това беззащитност. Липсата на приятел, който те познава из основи, с който можеш да споделиш проблеми. Това, че никога няма да се впишеш там толкова добре, защото езика не ти е роден и колкото и да си интелигентен няма да схващаш всички тънки шеги например. Това, че ще трябва да живееш в някакво общество с много строги правила вместо да си развяваш разхайтения кон по София, където очевидно няма никакви правила. Това, че хората там ще са по-дистанцирани, а ти ще си свикнал на по-голяма близост, на купон, на южняческите сърдечки порядки...

Не можах да го измисля... m-f

the wise guy
Насила мъдрост не става. Простичък извод, който от време на време се избистря в главата ми, само за да помътнее и изтлее бързо. Въртя се, суча, мятам вътрешни обвинения към себе си и към другите. Крача като побесняло куче (всъщност, за да сме напълно конкретни, като побеснял кокер) из стаята си, а жегата ме залива на талази през отворения прозорец и вари мозъка ми. Някъде зад очите ми, натисната в гореща смола, едвам се обажда мисълта, че съм пълен глупак, че целия този инат и сляпа настървеност са безмислени, а и най-вече – временни, мамка му. Но не мога да се откъсна от себе си, не мога и да повярвам на разума си. Търся насила мъдростта, другата мъдрост, по-силната. Онази мъдрост, която ЩЕ МИ ХАРЕСА. Която сам съм си създал. Боря се, боря се като прасе с тиква известно време...и се поуспокоя. Отпусна се в легнало положение, или пък жегата изсмуква както разума, така и последната капка съпротивителна сила. И пет минути по-късно започвам да се чудя на себе си – откъде тия сили за тоя инат? Със себе си се боря, и май тази борба ми е най-сладка. Да, знам кое е истината. Знам кое е разумното. Дори на моменти знам, или по-скоро усещам, все още затрупано под младостта ми, кое е мъдрото.

Но искам своето си. Моята, само моята, лично изкована с горещо желязо, което съм стиснал с голи ръце, мъдрост. Обладана, покорена, съгласувана с всеки атом на този свят, но изпълняваща само моите заповеди. Мъдрост като гъст нефт, който гори под небцето ми, разбъркван от непокорния ми език, и поддържа онази смола разтопена, тежка, и много, много лепкава. Силен, сигурно много красив, но и жесток огън, запален не на място.

Чакам, чакам деня, когато ще съумея да преместя този огън долу, в сърцето си, и ще го оставя да пали добрите емоции, само там. А смолата ще освободи завинаги онази, другата мъдрост, която стои много над мен и над всеки друг, и ме прави мъничко по-добър.

mean-off

The Batman



Батмънйееее! Ила дна спасиш, уа! Шна удавът тиез...хдамддлддлл (подводни звуци)....




We might have been feeling a slight lacking of topics to write about. Nothing a good beat and a large cognac can't fix. Not if we are "The Batman". Just like "Batman", but a bit less glossy, less classy and а lot more ordinary. Like his older brother or something. The Batman doesn't fly around in black, he's so past that - that's immature stuff.... The Batman's identity is revealed, he has no skills or powers, in fact Batman is a bit ashamed to have such a regular associate, but what can he do.... Imagine Batman swooping down to save a screaming baby on Times Square from an incoming Ferrari while The Batman is watching the Loko Mezdra - Loko Plovdiv derby on Cable Bulgaria at the same time with a small Burgas 63....Although they say Batman and The Batman do have the same eyes...

Right. In the past couple of weeks, my dear friends, we dressed as The Batman and did a number of more-or-less Original Ordinary Things:

- for the n-th time (and not only once) got wasted, spent the night awake, engaged in deep conversation or other activity (like dancing with male strangers), meaningful at the time, only to fall asleep in the morning under the hot hot seaside sun - imagine what followed...

- said 'no' but not very convincingly, apparently. Women, drugs... hard to say no to those things for no other reason than the fact that there is no actual good reason why you should say 'no' most of the time to these when you're young...Of course, we grant that exceptions are acceptable...

- drank a coconut cocktail and got stepped on by Thai massage chics. If that sounds exotic, it's because it is, and you feel the newness of it all the way. Do it! In fact, let's go to freakin Thailand?

- treated his car like an 11th century hooker. I mean, first we put it in a hole in the sand, then killed the starter, then tried to make it as dirty as it has never been, then rode it like...uhhhh...a 11th century hooker... on the highway. I'm really sorry....

- discovered nothing new in terms of concepts, but did so in terms of places and sides of people. However, who cares about places, anyway!? Places are overrated if the people configuration at the time there ain't right

- gained 4 pounds

- realised in the summer people should hit the beach, not the mountain. The mountain is for the winter, fall and spring. Everything else people tell you is the bullshit of land-based people who are afraid of the water and are dragging you down with them...

- did not get into a really serious argument with anyone

- realised God has a rep on Earth and the rep is FBS


I don't know what constitutes a Crazy Summer or even a Full Summer anymore.... Time seems to be so segmented into individual sound-proof boxes already - events are less and less memorable - no matter how great they are at the time, most likely we've "been there, done that", so the impression on the mind is becoming more and more limited and transient. Feels like the definition of getting old, doesn't it. Remember when a single party during the summer made you feel like 'whoa, dude, wooow!!' for months back in the days? Well, that's gone alright... This requires either more events, more emotions crammed within the summer, in order to create a Summer Mozaic and trick your brain, or else you need to give up trying for a Crazy Summer altogether and settle for a proper Mild Summer.

So, where are we going this weekend?

m-f
p.s. where are the fucking mosquitoes this summer???! Did I offend them with my previous posts? (somewhere in a cave, a fat mosquito just said: "e sa che ti kaem kade sa komarite, brato" and a few million jets took off)