KEEP WALKING

Гарантирам, че тази гарнитура е гарнирана с още гарнитура, каза на Гарата Арни. След това хвърли остатъка от цигарата и пое по дължината на дългия и прашен булевард.


По цялата дължина на булеварда (на който нямаше нито кола, нито жив човек, изключая участниците в тази история) изведнъж рязко започна през Противобомбардировъчните Мегафони на Системата за Прекалено-Късна Защита да кънти ря-дер-ря-то на Едит Пиаф, пуснато от нечий бракуван и скапан руски грамофон. На следващото кръстовище, Горан Брегович, в бял костюм, засвири на трумпет акомпанимент на същото това ря-дер-ря, задави се, пи люта ракия, която неговия циганин асистон му наля от една хоум мейд дамаджана, погледна Арни с насълзени (от лютата ракия) очи и свали шапка, кимайки за поздрав. Докато Горан примляскваше с болезнено-горящи устни, отнякъде се появи Марадона по наполеонки на бял расов кон, каза !vamos, cabron!, забра Брегович и двамата препуснаха по страничния перпендикулярен булевард към залеза, под строгия неодобрителен поглед на една мишка, свидетел на сцената. Мишката не одобряваше подобен разюздан бихейвиър на обществени места и твърдо реши като се прибере да напише едно писмо до бенетето.

Арни продължи напред. От небето заваля червен дъжд, до голяма степен повече мокър, отколкото червен, но все пак.... който оцвети всичко в гамата от оранжево до кафяво. Листата на дъбовете станаха лъскави и оранжеви, от тях капеха мокри кафяви жълъди, а мокри жълтеещи мравки плуваха в малки мокри магентови локвички. Валери Петров щеше да е горд с картинката. Арни беше отнесен за 5 минути в друго измерение, за да отиде на работа, да каже здрасти. Там се задълбочи и за пет минути свърши работа за 24 часа, защото считаше, че работата му трябва да бъде изключително-добре свършена. Върна се и продължи. Трамвай го задмина, изплези му се и се счупи. Арни отиде до него, отклони го от релсите, за да могат да минават другите трамваи. Трамвая му залепи на челото пет кинта за благодарност. Един акт, който Арни намери за по-скоро циничен, отколкото благороден. Но пет кинта са си пет кинта.

По-надолу на пресечката на булеварда с друг път видя една изключителна жена, която чистеше с прахосмукачка същия този булевард. Тя се обърна към него, видя го и се обърна на другата страна, за да продължи с чистенето. Той продължи надолу - на 5тия километър един дядо му подаде едно малко уиски, той го гаврътна на екс, обясни на въображаем събеседник, че опушените нотки идват последни, след ванилата и ядките. Въображаемия събеседник заспа както си кимаше с невиждан интерес.

На една глуповата междинна спирка Арни беше поет от един минаващ всъдеход. Ватманът отказа да му продаде билетче. Арни си каза: ай ся, за една спирка съм, нема как да има конрольор точно сега. Имаше, разбира се. Арно тънко и небрежно се изнесе към другата част на всъдехода, но контрольора го забеляза и пое след него през услужливата тълпа. Всъдеходът стигна следващата спирка и Арни понечи да изскочи през вратата бързичко. Нещо обаче го спря. Арни погледна надолу и видя ръка, която го беше хванала за глезена. Обърна се и видя един злобен старец, който се беше набрал да го хване с физиономия тип "къде ше бягаш ти, бе, престъпник-момче!" Контрольорът беше на две крачки. Арни се отблъсна с другия крак от главата на стареца относително-нежно, но решително. Седящия пътник до стареца, млад активист на Атака, се възмути и изкрещя нещо на Арни. Арни го напсува, успя да се освободи, показа среден пръст на активиста и излетя през вратата на всъдехода. Пфу, отдъхна си Арни и закрачи с гръб към всъдехода, този път встрани, не по булеварда. След десетина секунди се чу изстрел. Арни се обърна и всичко стана .........в с л о у м о у ш ъ н . . .

Видя как от вратата на всъдехода изскача активиста на Атака тичайки, с пистолет, с който стреляше по Арни. Арни осъзна какво става, но беше прекалено вцепенен, за да направи най-разумното - да хукне да бяга. Арни проследи как един бавно-летящ куршум напусна дулото на пистолета и се заби в задника му. Не усети болка, защото адреналина беше прекалено силен. Тръгна най-накрая да бяга, с извърната глава, гледаща стрелящия, който продължаваше да тича след него, на 5 метра, все-така в слоу моушън. Докато в главата му нахлуваха мисли от сорта на: ама, чакай сега, що, абе, ей, чакай!, куршумите летяха около Арни, който се опита да тича на зигзаг, за да ги избегне. Още един се заби в гърба му, малко под плешката. Това не е никак хубаво, помисли си Арни, но все така не усещаше болка. Опита се да направи завой, да опише дъга, за да избегне летящите куршуми. Понеже активиста на Атака беше доста шкембест, маневрата проработи и куршумите не уцелваха, а изоставаха след него. Лошото беше, че в объркването си Арни не бягаше ОТ активиста, а КЪМ него и в един момент стигна до него. Активиста се насочи от 1 метър и гръмна.

Тоест, щракна, защото беше свършил патроните.

След кратката пауза, която беше технически нужна везните на баланса помежду им да сменят местата си, Арни го свали на земята с подсечка и започна да го удря. Заслизаха хора от всъдехода. Положението беше овладяно. Арни избяга встрани, преди полицията да дойде и да трябва да прекараме остатъка от този един-вид разказ в писане и обясняване на формалности и бумащина. Тича доста време, отново без да усеща болка, но с назряващата убеденост, че всеки момент болката ще дойде, щом даден хормон в тялото му спре действието си. Стигна стар квартал, с малки тесни улички. Излезе задъхан на малък площад до замък. На площада имаше кафене с малки масички навън. Арни седна на една от тях и си поръча късо експресо, вода и италиански спортен вестник. Дойдоха няколко негови познати и седнаха на неговата маса, поръчвайки си същото. Дойде и Стенли, който идваше от среща с Нелсън Мандела в Глазгоу. Стенли беше по костюм и вратовръзка, но свали сакото. На Стенли не му се стоеше на едно място. С неговия помощник започнаха да скачат нагоре, да се обръщат с полу-салто напред и да се забиват с главата напред в замъка три-четири метра над земята. Арни и неговите приятели се подсмихнаха снизходително на това шоу. Което продължаваше още и още. Глави се забиваха с тъп звук в стената на замъка в израз на очевидно-невинно забавление. Изведнъж от високия връх на замъка се откърти парче (или две, или три), което полетя надолу към площада. Насочените нагоре погледи на Арни и приятели установиха този факт с продължаващата снизходителна усмивка, която не след дълго след регистрацията на потенциалните последствия (от същия този факт) се трансформира в един лек Пулсиращ Панически Ужас. Парчетата наближаваха със скоростта на падащи парчета. Арни и приятели наскочиха и успяха да направят нужните няколко крачки в страни, за да избегнат забиването на тези импровизирани метеорити върху им.

Арни започна да се чувства сериозно стресиран от преживяното напоследък. Реши да продължи да крачи до един увеселителен парк с водни атракции, за да разпусне малко. Остави си костюма на гардероб, обу си бански-шортите и хванал в ръка телефона и ключовете, се нареди на първата опашка, на една пързалка почваща от висока кула и виеща се надолу в разни тунели. Имаше доста деца, но на Арни това не му пречеше, защото нямаше кой да го снима, че се занимава с детински глупости и да го ъплоуд-не на фейсбук. Телефона се намокри, но какво да се прави, нямаше къде да го остави. Ключовете и те ръждясаха и довтасалия Божидар Димитров ги национализира за Историческия Музей на Артефакти от Увеселителни Паркове с Водни Атракции. Арни седна на плажния бар, пи един Смирноф Айс, стана му доста тъпо и самотно въпреки, че генерално нямаше проблеми с това да седи сам на обществени места, поради възможността, която това му предоставяше да се самовглъбява, да обмисля вариантите за всяка ситуация до степен, до която те преставаха да бъдат варианти, защото недостатъците им изпъкваха и ставаха прекалено явни и натрапчиви.

Арни се върна на булеварда. Продължи да ходи. Засвири гайда отстрани. Нелсън Мандела се оказа свирещия на нея и облечен в шотландско каре, той се присъедини към крачката на Арни. Арни и Нелсън си кимнаха. Отляво към тази технически-погледнато процесия се присъединиха Ирландския Посланик, Журито на Най-Смешните Мачове от А Група, Миро от Каризма, Барманката Божана Филипова-Джеймисън от Новия Пиано Бар, Ицо и Мостуна. Арни реши, че може да отдели сега вече малко време на извличане на изводи. Преживяното го беше накарало да се чувства жив, в крайна сметка. Трябва ли да преживея преживявания, който за малко да ме направят не-жив, за да се чувствам по-жив, помисли си Арни. Трябва целенасочено да създадеш условия да си не-жив, за да си жив? Що за парадокс?

А вървенето.... то си....ъъъ.... върви..... с този стремеж към това да си не-жив (и съответно към това да си жив). Кийп уокинг. m-f