Драматурзи

Хванах го. Пуснах го, да го отвее вятъра нанякъде далеч. Хванах следващия. И него го пуснах. Седях в центъра на площада пред Университета и ловях найлоновите пликчета, които урагана размяташе към мен. Зад покрива на Университета, нависоко, се появи залезния лъч иззад облака, оцвети площада в кървавочервено. Нямаше никой наоколо. Тръшкаха се врати и прозорци на празни стаи по сградите наоколо. До мен се дотаркаля един котарак, каза недоволно:„Аз съм Мечо Телкийски и ме мързи да ме духа вятъра, дагоеба, наприи нещо!” Аз повдигнах смутено рамена, той махна арогантно (или лениво, не разбрах) с лапа и продължи да се търкаля. От един прозорец на втория етаж на голямата сграда засвири музика, която кънтеше (ебати акустиката!) из целия площад, чак до отсрещната планина, до Рилци наляво, до Картинга надясно. Беше изпълнение на Едит Пиаф по музика на Дебюси (claire de lune). Вятърът ме повдигна нагоре, нагоре, на 20 метра, докато се отзовах на виста тип пощенска картичка. Тамън да извадя телефона за започна да защраквам фотоси и вятъра ме пусна... Ударих се по пътя надолу в пресичащата-площада корда на уоки-токи-то с две празни пластмасови чашки от двете страни, който Сашко беше прокарал от финансовия офис до тех си. Паднах твърдо, но на два крака, но след това се омотах в плаща си и имаше 5 минути комедия докато се отомотам.

Суфлирай, батко, суфлирай. Ти си суфлирай, аз ще играя. Защо искаш да трошиш седалки? Аз съм дошъл да гледам мач, ти трошиш седалки – кретен! Гасете лампите, палете палтата и палмите, дайте ми онва капучиното, което предлагате, да, най-гранде-то. Ще изчакам в тъмните сепарета на Старбъкс да започнем да си вярваме един на друг. Телефона ми е изключен, батерията се срути, а и емоциите са прекалено разностранни. Не трябваше ли да са предимно приятни? Бушонирай бушуващия бушмен-башибозук с Бушмилс в ръка. Джорджо и Буш, седнали в Куклите, ядат шопска салата и се комплементират взаимно за хубавите вратовръзки. Макса притичва и им раздава безкомпромисни червени картони. Аут сте, отивайте си вкъщи, вземете си топли душове, студени душове, дълги душове, средни душове и заспивайте с тостера във ваната. Аз си обличам модерната тениска и отивам на диско.

Там е тъмнина. В тъмна доба са наизлезли неизвестни тъмни субекти. Раздават отвратителни шотове с портокалчета отгоре. Дърпат столовете пред теб и изпод теб. Разкършват снага като за финала на Балканското по Денс 2001. Свири на пианото, момче, нека оркестъра заедно с теб запали клавишите с Ооооооогън от любоффффф! Най-щастливияяя пожаааааар. Абитуриентите по тиранти налагат техния техно-селски стил, широки яки, дълги коси с гелче, пачката двулевки. Абитуриентите тези дни просто не заслужават подобни абитуриентки! Чакай, спри музиката. СПРИ МУЗИКАТА, БЕ!

В приемната сме. Наоколо има само стари снимки в рамки, на стената. Тук има столче да поседнем. Старият стенен часовник тиктака. Разглеждаме книгата с информация. Страница 4 – тук е той с професора в лятното имение в Лайпциг. Страница 5 – тук е той с баронеса Мюнхаузен във Ватерлоо.

Страница 31 – тук е Той в Ъндърграунд на бара. Не, не е същия Той, друг е. Този е простоват и обикновен, неизвестен. Държи се за бара все едно ако го пусне, някой ще дойде да му говори след три порции чесън. Има бар – няма чесън. Няма бар – има чесън. Музиката зловещо съпровожда прогреса на нощта. В малките часове ще вдигнем глава от бара. Ще изтанцуваме един блус, ще се огледаме за оцелели, ще ни блъскат. Ще качим стълбите и ще се приберем вкъщи, където ще хапнем по едно свинско печено и после ще се приберем да спим в Мелпомена.

Дългата маса беше застлана с дългата мантия на Успеха. Вечеряхме най-доброто. Не, не става въпрос за ядене, става въпрос като си свършил една работа както трябва, да седнеш да се насладиш с приятели, с такива, които се чувстват като теб и им е готино по същата причина. Съмишленици. Ако беше тук Джил, щеше да го нарече Тим Билдинг. След което аз щях да натисна едно копче, да се отвори една врата в пода и тя да падне 2 километра надолу върху стадо мутанти двукраки крокодили, на практика!