The Meaning of Words

Трабанти с чичковци по тиранти тръбят вредни газове по магистрали и аутобани. Пих толкова много вода днес, че имам чувството вече, че плувам в себе си. Не търсете смисъл тука, няма, майка му. Брус Гробелар по цвички сваля ученички. Плешивото му теме и измамническия му мустак, омацан леко с пяна от Гинес го издават, но той се прави, че може да се скрие зад мушкато. Време е да надникнем в измерението на безсмислиците, в малкия таен дневник на Ганди, този потаен, потаен тип с тоолкова черни тайни. Да не мислиш, че само ти имаш тайни!? Бригадири коват култур-трегери в стаи с по едно тясно скърцащо легло с бодливо родопско одеало, а анализатори блъскат гири в гаражи и гледат през стъклото трафика. Лелки със сини коси уреждат Шампионската Лига зад кулисите, а Ъпсурт преписват чалга-стихове в килера. В Рио моя човек Жетулио си е взел отпуска и сърба коктейли на Копакабана, докато поръчките ми закъсняват и бизнеса ми страда. В Син Сити някой каза: Наздраве! и бай Добри спечели пет котки от съседа на Тексас Холд’ем. Симо катери върховете на Тибет, а Цайко седи в подножието, подгизнал в кафява течност, със замъглени стъкълца на очилата и тъжен поглед под тях, който (поглед) никой не вижда (защото са замъглени).

Време е да запали грамофона някой, да нагласи плочата на някоя по-стара песен, от 90-те. Ремикс (ама от ония старите миксове от 90те, дето не излизаха в по-голямо количество от самите песни, а бяха изключение) заскърцва и нашето So 90’s парти започва. Като казвам So 90’s, имам предвид точно 1990-та, защото през 1999-та нещата седяха по коренно-различен начин. Баси динамичното десетилетие! В началото му пиехме свенливо швепс по рождени дни, танцувахме блусове чак на края на вечерта на две ръце разстояние, а в края тичахме из Прага малко след полунощ в отчаяно търсене на тоалетна, след успешното поставяне на ненадминат и досега личен рекорд по пиене (12 бири (чешки – т.е. големи), няколко грога, около 300-400 уиски и културната за новогодишно празненство доза неизпръскано шампанско погълнато от бутилката – за една вечер). Междувременно къде ли не бяхме – по Щати, по депресии, по купони, по SAT тестове, по погребения, по тъмни благоевградски потни клубове, по най-истинска любов, по сутрешни физзарядки, по самолети, по оръжейни, по чужди спални и по полуфинали с Германия. Нахлухме в 90-те като кльощави момченца, с изпъкващи капачки на колената, с по едно червено якенце на Банхофщрасе в Цюрих, а се изхлузихме от десетилетието с белези на разочарование, почти-заситена жажда за купон, наченки на цинизъм и прагматизъм и невъзможност да изпитаме наивното романтично удоволствие да вдишаме малко морски въздух и това да ни зарадва толкова, че да ни съкруши от кеф. Ех, липсват ми тези времена на липса на реалност. Кой и кога реши, че трябва да сме в час с това, което ни се случва, питам аз!

На мен всъщност не ми се пише. За всичко това вече съм писал. Искам да спя, да работя и да си приказваме, когато се срещнем. Творческа пауза малко. Стягам куфарите, слагам вътре малко сини гащи, черни чорапи, дънкови дънки, един комплект презервативи за щастие и две малки батерийки за емпетройката. Ще се видим дълбоко наесен, когато учителската стачка ще е приключила и ще можем да продължим да се учим в Училището на Живота как да станем по-по-най. И такаааа... до края на светааааа.... m-f

НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ЛОШОТО ВРЕМЕ

Както казва Богомил Райнов в „Няма Нищо По-Хубаво от Лошото Време”: “Копенхаген е много куул”. Е, не го казва директно, но така съм го запомнил.

Откак ни взеха в евросъюза има промяна. Значението на гръмотевиците не е същото. Преди символизираха хаоса, невинността и непредвидимостта на околното – нещо хем плашещо, хем изключително-възбуждащо. Сега символизират метеорологично явление някакво. Но чакайте, не бъркаме ли периода преди евросъюз с детството...? Да не обвиняваме, моля ви, за всичко евросъюза!! *

Гръмотевици. Светкавици. Буря. Топло. Един летен ден, в който крачиш подгизнал в топлия дъжд между Журналист и Трифон Зарезан, на път за Златните (Калото знае), и те обгражда мирис на грозде, водорасли, море и праскови. Но, сега сме само аз и мойто вино и тортелини. Октомври 07, България. Ядем, пием, мислим, малко. Светкавиците са нещо изключително – напомнят на едни малки ядра на промяна, на лято, на ентусиазъм, концентрирани като чист наркотик, като сок-концентрат, като снимки, запечатани завинаги. Връщат спомени и навяват мисли за бъдеще, взето погрешно за настояще - всъщност никой никога не си мисли за настоящето, а за бъдещето, защото настоящето просто не съществува. Няма такова нещо като настояще! Ако си помислил нещо, за да го осъзнаеш трябва да мине поне секунда-две, през което време бившето настояще е вече минало. Всеки си мисли винаги само и единствено за бъдещето и миналото, признайте си. Всъщност и миналото го обмисляме само, ако има значение за бъдещето, нали? Никой не мисли за една целувка, за един есемес, за един поглед, ако това не е свързано с мисълта, че в бъдеще нещо подобно или му предстои, или НЕ му предстои (а човека го иска). А и кой по дяволите си мисли за това, което се случва или се е случило?! Късно е това да го мислиш. Това, което някои представят за настояще, всъщност е близкото бъдеще. Всеки има планове, мечти, вижда някакво развитие, за добро или за лошо, промяна, нещо, за което трябва да се подготвиш, да помислиш, да си съставиш мнение. Пълната бутилка от настоящето ще се превърне в празна в бъдещето, след това пак ще стане пълна (в по-далечното бъдеще). Дъждът ще спре, след това пак ще почне, по-нататък. Няма да станем по-млади, но можем да станем по-каквото и да е друго (хубави, слаби, отговорни, тъпи, зрели, вдетинени и т.н.). Няма да си върнем всички онези мигове с непознати момичета в тъмното, но можем да създадем нови такива с момичета, с коренно-различен контекст и обстановка, но със същото значение и важност. Няма да можем да излъжем никого в мрака, че сме готини, защото сме високи, че сме секси, защото имаме басов глас, че сме богати, защото сме си купили пуловер от куиксилвър, че сме зрели, защото сме били в казарма. Защото никой вече не иска да бъде лъган от нас. А и ние не искаме да лъжем никой. Това променя всичко. Сега важните неща са сериозните, тези под повърхността. Неща, които никой не вижда, а трябва да положи усилие да разбере, да изрови. А ако си се концентрирал да усъвършенстваш нещата над повърхността през предишните години, става тъпо. Тежко на неискрените, на позьорите, остават зад борда. Единствения им шанс остава да бъдат честни, да се адаптират.

Милко трепери под дъжда. Трепери Милко, студено е, факт. Милко иска да ходи на гости на Всичките Герои от Книгите от Западна Европа. Наведнъж. Успех, Милко, ама няма да го направиш.

* това съобщение ви беше предадено с любезното съдействие на нашите спонсори от ЕС: Европейският Съюз: „Ние сме Яката Работа, Пичага!”

Тривиален Поглед Върху Най-Лесния Въпрос
Доцент Мария-Филипа, Първи Коридор, НР България

Dvama dushi krachat iz mraka. Obichat se. Obichat sebe si, demek. Drugia predstavliava samo kompania. Zashtoto kogato trugnesh po nanadolnishteto, edinstvenia nachin da se spresh e da se hvanesh za niakakva kashturka nasred putia (takiva ima). Tam se hvashtash s posledni sili, a kato mine viatara (da, toi minava) se puskash, iztupvash se, porachvash si edin chai (ako landlorda iska da ti go prodade za poveche ot 4 leva, sporish do postigane na vzaimno-izgodna sdelka) i, poluchil chaia si, siadash da si zhiveesh zhivota…

Холера, колега, холестерол, хола, в който жена ми изневерява със съседа... – редеше моят приятел в опита си да ме убеди, че няма дума или фраза, която да започва с хол- и да не носи предизвестие за нещо ужасно. Вярвах му, т.е. исках да му вярвам, но не можех да му повярвам, че наистина го мисли. Не го усещах, не беше убедителен, а не е ли това най-важното – да си убедителен, без значение каква ти е тезата? Да, най-важното е, разбира се. Гоце Делчев го знаеше и използва точно силата на убеждението, когато убеди тогавашния кмет на града, който Не Се Казваше Още Гоце Делчев, да бъде прекръстен на Гоце Делчев. Е, да, имаше и финикийски знаци, обменени от ръка в ръка, но тези тривиалности са навсякъде тези дни, уви.

Нека да отпуснем малко натоварените си, стресираните си мозъчни клетки, и да разведрим малко мислите си с някой по-елементарен и незатормозяващ въпрос, като например «смисъла на живота». «Смисълът на живота» е нещо доста елементарно, просто, противно на общоприетото мнение, че това е явление без ясно измерение, незаслужаващо каквито и да е усилия за разследване и че това е един безкраен въпрос без отговор. Но ето, аз ви казвам, че няма нужда от никакво такова губене на време – който и да попиташ, че се обедини около мнението, че смисълът на живота е:

да извършваш действия, които ти помагат да бъдеш щастлив.

Колко елементарно! Интересно защо, колега, при положение, че всички се съгласяват, че най-важното в живота на човек в крайна сметка е да бъде щастлив, по какъвто и да е свой начин иска, и че ти самия осъзнаваш, че за теб единственото, което осмисля и задвижва ежедневието ти, е това, което Ти караш да се случва, това, което ти произвеждаш с действията си (колкото и пасивни или активни да са те), а не това, което «ти идва», как никой не е направил връзката между двете? Сега по-нерешителните ще попитат: ами това е много общо-казано, какви действия трябва точно да извършваме? Е, отговор няма – има само насока. Препоръката ми е да се упражниш и по най-доказания принцип: проба-грешка, да изчистиш това сам за себе си. Тактиката е следната: взимаш пет неща, които те правят щастлив (например: да преодолея нещо, което ме плаши; да победи моя отбор във важен мач; да ме уважават моите съмишленици (роднини+приятели+познати); да ме обича жена, която аз обичам; и да казвам неща, които разсмиват хора). Какво мога да предприеме човек, за да се придвижи към тях (тоест, да се случват те по-често)?
Съответно по реда им:
- да се заема с неща, които го плашат
- да следи неговия отбор във важните му мачове
- да бъде отговорен и в помощ на неговите ...съмишленици
- да се запознава с жени в по-сериозния смисъл на думата
- да се шегува, когато е в настроение

Проба? – m-f