НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ЛОШОТО ВРЕМЕ

Както казва Богомил Райнов в „Няма Нищо По-Хубаво от Лошото Време”: “Копенхаген е много куул”. Е, не го казва директно, но така съм го запомнил.

Откак ни взеха в евросъюза има промяна. Значението на гръмотевиците не е същото. Преди символизираха хаоса, невинността и непредвидимостта на околното – нещо хем плашещо, хем изключително-възбуждащо. Сега символизират метеорологично явление някакво. Но чакайте, не бъркаме ли периода преди евросъюз с детството...? Да не обвиняваме, моля ви, за всичко евросъюза!! *

Гръмотевици. Светкавици. Буря. Топло. Един летен ден, в който крачиш подгизнал в топлия дъжд между Журналист и Трифон Зарезан, на път за Златните (Калото знае), и те обгражда мирис на грозде, водорасли, море и праскови. Но, сега сме само аз и мойто вино и тортелини. Октомври 07, България. Ядем, пием, мислим, малко. Светкавиците са нещо изключително – напомнят на едни малки ядра на промяна, на лято, на ентусиазъм, концентрирани като чист наркотик, като сок-концентрат, като снимки, запечатани завинаги. Връщат спомени и навяват мисли за бъдеще, взето погрешно за настояще - всъщност никой никога не си мисли за настоящето, а за бъдещето, защото настоящето просто не съществува. Няма такова нещо като настояще! Ако си помислил нещо, за да го осъзнаеш трябва да мине поне секунда-две, през което време бившето настояще е вече минало. Всеки си мисли винаги само и единствено за бъдещето и миналото, признайте си. Всъщност и миналото го обмисляме само, ако има значение за бъдещето, нали? Никой не мисли за една целувка, за един есемес, за един поглед, ако това не е свързано с мисълта, че в бъдеще нещо подобно или му предстои, или НЕ му предстои (а човека го иска). А и кой по дяволите си мисли за това, което се случва или се е случило?! Късно е това да го мислиш. Това, което някои представят за настояще, всъщност е близкото бъдеще. Всеки има планове, мечти, вижда някакво развитие, за добро или за лошо, промяна, нещо, за което трябва да се подготвиш, да помислиш, да си съставиш мнение. Пълната бутилка от настоящето ще се превърне в празна в бъдещето, след това пак ще стане пълна (в по-далечното бъдеще). Дъждът ще спре, след това пак ще почне, по-нататък. Няма да станем по-млади, но можем да станем по-каквото и да е друго (хубави, слаби, отговорни, тъпи, зрели, вдетинени и т.н.). Няма да си върнем всички онези мигове с непознати момичета в тъмното, но можем да създадем нови такива с момичета, с коренно-различен контекст и обстановка, но със същото значение и важност. Няма да можем да излъжем никого в мрака, че сме готини, защото сме високи, че сме секси, защото имаме басов глас, че сме богати, защото сме си купили пуловер от куиксилвър, че сме зрели, защото сме били в казарма. Защото никой вече не иска да бъде лъган от нас. А и ние не искаме да лъжем никой. Това променя всичко. Сега важните неща са сериозните, тези под повърхността. Неща, които никой не вижда, а трябва да положи усилие да разбере, да изрови. А ако си се концентрирал да усъвършенстваш нещата над повърхността през предишните години, става тъпо. Тежко на неискрените, на позьорите, остават зад борда. Единствения им шанс остава да бъдат честни, да се адаптират.

Милко трепери под дъжда. Трепери Милко, студено е, факт. Милко иска да ходи на гости на Всичките Герои от Книгите от Западна Европа. Наведнъж. Успех, Милко, ама няма да го направиш.

* това съобщение ви беше предадено с любезното съдействие на нашите спонсори от ЕС: Европейският Съюз: „Ние сме Яката Работа, Пичага!”