The Meaning of Words

Трабанти с чичковци по тиранти тръбят вредни газове по магистрали и аутобани. Пих толкова много вода днес, че имам чувството вече, че плувам в себе си. Не търсете смисъл тука, няма, майка му. Брус Гробелар по цвички сваля ученички. Плешивото му теме и измамническия му мустак, омацан леко с пяна от Гинес го издават, но той се прави, че може да се скрие зад мушкато. Време е да надникнем в измерението на безсмислиците, в малкия таен дневник на Ганди, този потаен, потаен тип с тоолкова черни тайни. Да не мислиш, че само ти имаш тайни!? Бригадири коват култур-трегери в стаи с по едно тясно скърцащо легло с бодливо родопско одеало, а анализатори блъскат гири в гаражи и гледат през стъклото трафика. Лелки със сини коси уреждат Шампионската Лига зад кулисите, а Ъпсурт преписват чалга-стихове в килера. В Рио моя човек Жетулио си е взел отпуска и сърба коктейли на Копакабана, докато поръчките ми закъсняват и бизнеса ми страда. В Син Сити някой каза: Наздраве! и бай Добри спечели пет котки от съседа на Тексас Холд’ем. Симо катери върховете на Тибет, а Цайко седи в подножието, подгизнал в кафява течност, със замъглени стъкълца на очилата и тъжен поглед под тях, който (поглед) никой не вижда (защото са замъглени).

Време е да запали грамофона някой, да нагласи плочата на някоя по-стара песен, от 90-те. Ремикс (ама от ония старите миксове от 90те, дето не излизаха в по-голямо количество от самите песни, а бяха изключение) заскърцва и нашето So 90’s парти започва. Като казвам So 90’s, имам предвид точно 1990-та, защото през 1999-та нещата седяха по коренно-различен начин. Баси динамичното десетилетие! В началото му пиехме свенливо швепс по рождени дни, танцувахме блусове чак на края на вечерта на две ръце разстояние, а в края тичахме из Прага малко след полунощ в отчаяно търсене на тоалетна, след успешното поставяне на ненадминат и досега личен рекорд по пиене (12 бири (чешки – т.е. големи), няколко грога, около 300-400 уиски и културната за новогодишно празненство доза неизпръскано шампанско погълнато от бутилката – за една вечер). Междувременно къде ли не бяхме – по Щати, по депресии, по купони, по SAT тестове, по погребения, по тъмни благоевградски потни клубове, по най-истинска любов, по сутрешни физзарядки, по самолети, по оръжейни, по чужди спални и по полуфинали с Германия. Нахлухме в 90-те като кльощави момченца, с изпъкващи капачки на колената, с по едно червено якенце на Банхофщрасе в Цюрих, а се изхлузихме от десетилетието с белези на разочарование, почти-заситена жажда за купон, наченки на цинизъм и прагматизъм и невъзможност да изпитаме наивното романтично удоволствие да вдишаме малко морски въздух и това да ни зарадва толкова, че да ни съкруши от кеф. Ех, липсват ми тези времена на липса на реалност. Кой и кога реши, че трябва да сме в час с това, което ни се случва, питам аз!

На мен всъщност не ми се пише. За всичко това вече съм писал. Искам да спя, да работя и да си приказваме, когато се срещнем. Творческа пауза малко. Стягам куфарите, слагам вътре малко сини гащи, черни чорапи, дънкови дънки, един комплект презервативи за щастие и две малки батерийки за емпетройката. Ще се видим дълбоко наесен, когато учителската стачка ще е приключила и ще можем да продължим да се учим в Училището на Живота как да станем по-по-най. И такаааа... до края на светааааа.... m-f