Тривиален Поглед Върху Най-Лесния Въпрос
Доцент Мария-Филипа, Първи Коридор, НР България

Dvama dushi krachat iz mraka. Obichat se. Obichat sebe si, demek. Drugia predstavliava samo kompania. Zashtoto kogato trugnesh po nanadolnishteto, edinstvenia nachin da se spresh e da se hvanesh za niakakva kashturka nasred putia (takiva ima). Tam se hvashtash s posledni sili, a kato mine viatara (da, toi minava) se puskash, iztupvash se, porachvash si edin chai (ako landlorda iska da ti go prodade za poveche ot 4 leva, sporish do postigane na vzaimno-izgodna sdelka) i, poluchil chaia si, siadash da si zhiveesh zhivota…

Холера, колега, холестерол, хола, в който жена ми изневерява със съседа... – редеше моят приятел в опита си да ме убеди, че няма дума или фраза, която да започва с хол- и да не носи предизвестие за нещо ужасно. Вярвах му, т.е. исках да му вярвам, но не можех да му повярвам, че наистина го мисли. Не го усещах, не беше убедителен, а не е ли това най-важното – да си убедителен, без значение каква ти е тезата? Да, най-важното е, разбира се. Гоце Делчев го знаеше и използва точно силата на убеждението, когато убеди тогавашния кмет на града, който Не Се Казваше Още Гоце Делчев, да бъде прекръстен на Гоце Делчев. Е, да, имаше и финикийски знаци, обменени от ръка в ръка, но тези тривиалности са навсякъде тези дни, уви.

Нека да отпуснем малко натоварените си, стресираните си мозъчни клетки, и да разведрим малко мислите си с някой по-елементарен и незатормозяващ въпрос, като например «смисъла на живота». «Смисълът на живота» е нещо доста елементарно, просто, противно на общоприетото мнение, че това е явление без ясно измерение, незаслужаващо каквито и да е усилия за разследване и че това е един безкраен въпрос без отговор. Но ето, аз ви казвам, че няма нужда от никакво такова губене на време – който и да попиташ, че се обедини около мнението, че смисълът на живота е:

да извършваш действия, които ти помагат да бъдеш щастлив.

Колко елементарно! Интересно защо, колега, при положение, че всички се съгласяват, че най-важното в живота на човек в крайна сметка е да бъде щастлив, по какъвто и да е свой начин иска, и че ти самия осъзнаваш, че за теб единственото, което осмисля и задвижва ежедневието ти, е това, което Ти караш да се случва, това, което ти произвеждаш с действията си (колкото и пасивни или активни да са те), а не това, което «ти идва», как никой не е направил връзката между двете? Сега по-нерешителните ще попитат: ами това е много общо-казано, какви действия трябва точно да извършваме? Е, отговор няма – има само насока. Препоръката ми е да се упражниш и по най-доказания принцип: проба-грешка, да изчистиш това сам за себе си. Тактиката е следната: взимаш пет неща, които те правят щастлив (например: да преодолея нещо, което ме плаши; да победи моя отбор във важен мач; да ме уважават моите съмишленици (роднини+приятели+познати); да ме обича жена, която аз обичам; и да казвам неща, които разсмиват хора). Какво мога да предприеме човек, за да се придвижи към тях (тоест, да се случват те по-често)?
Съответно по реда им:
- да се заема с неща, които го плашат
- да следи неговия отбор във важните му мачове
- да бъде отговорен и в помощ на неговите ...съмишленици
- да се запознава с жени в по-сериозния смисъл на думата
- да се шегува, когато е в настроение

Проба? – m-f