Gran Torino

Двамата с Дамата въртите кръгове блусове около една маса, на която има кофичка от кисело мляко, едно кокиче и един кибрит, с който е запалена една малка свещ. От грамофон, който временно замества гадния веф, звучи от радио Христо Ботев песента, която ви е задвижила. Ти си по риза, която временно замества потника, тя е по бална рокля, която временно замества комбинезона. На втория етаж на лофта, който временно замества люлинския мезонет, се развива действието. Подът е от лакиран паркет, който временно замества мокета. Масата и шкафа са от айкия, която временно замества мосю бриколаж. През прозореца се виждат дървета на иглолистната гора наоколо, временно заместващи полу-светналите прозорци на панелките. В езерото отпред, което временно замества паркинга на трабанти, припляскват черни лебеди. Долу иконома, който временно замества крадците, които са проникнали в апартамента, разтребва вечерята. На пода се търкаля празна бутилка червено вино, която временно замества сметките за парното. Допираш буза до нейната, която временно замества бодливото ти родопско одеало. Обгръщаш с ръка талията и, която временно замества дистанционното, с което сменяш между мюзик айдъл и биг брадър. Прошепваш и в ухото нещо, което временно замества лъжите, които говориш на жена ти. Навеждате се един към друг за целувка, която временно замества живота ви.

Песента свършва и някой, качил се отдолу, те удря с нещо по главата. За постоянно.

Умрял си. Оказва се, че няма рай и ад, има още от същото, само дето никой не те вижда. Излизаш да пиеш едно малко в кварталната кръчма. Не можеш да си поръчаш на никой, защото никой не те вижда. Ядосваш се и звъниш на приятел. Не те чува. Излизаш на улицата, викаш по хората, но никой не те забелязва.

Осъзнаваш изведнъж, че почват да ти липсват ужасно предишните постоянни неща. Удря те вина, че си ги пренебрегвал заради временните. Постоянните правилно започват да ти се струват като временни, а временните като измислени. Присядаш. До теб присяда Иван Костов, който неидентифициран член на булспам е пребил до смърт. Костов и той съжалява за същите неща, оказва се, че и той е същия като теб. Писва ви да се сдухвате и започвате да си разказвате вицове. Вицовете на Костов са много смешни, защото не може да казва добре "р". Отивате да изиграете няколко боулинга. След няколко месеца ставате добри приятели. Срещате се с други умрели и се организирате. Костов, естествено, става лидер, ти ставаш номер две. Умрелите мацки те харесват, защото си високо и забиваш много голямо бау, микс между Надежда Михайлова и Джесика Алба. Обичате се, имате си всичко. Имаш уважението на другите, властта над тях и самочувствието на успял. Считаш се за щастлив.

Присещаш се понякога обаче за паркинга за коли пред стария ти мезонет. За комбинезона на жена ти и за това колко истинско е било, като си го докосвал. Започва да ти липсва стария веф. Ставаш все по-отдалечен и дистанциран от Джесика Михайлова. Не си щастлив вече. Оказва се обаче, че и при мъртвите си има престъпници. Едни те отвличат за откуп, не става работата и те убиват.

Раждаш се в света на суб-мъртвите. Радваш се, че има и такова нещо. Не знаеш вече кое е временно и кое - постоянно.

и т.н. мисля, че ти стана ясно.

m-f