За Много Години

Преди седмица имах тежка вечер долу. Малко се поскарахме с ..всички. Тъпа история, за която аз бях виновен и съжалявам, ама това не е темата на този блог. Снощи излизахме пак, финиширахме в БИАД. На излизане охраната не ме харесваше повече и с няколко тупаника и ритника ме свалиха и ми цепнаха тиквата отзад някакси - този път не бях виновен, те просто са нечовешки селяни - но и това не е темата на този блог. Шестте часа след това - ето това е темата на този блог.

Със сцепена тиква в 4ч. реших да подам жалба. Хванах едно такси до районното на Раковска. Там влязох в няколко абсолютно празни помещения, преди да попадна на дежурния. Той ми изръмжа да ходя да си вадя медицинско. Минах през нас, после хванах ново такси до Пирогов. Там на входа някакъв облечен в зелено човек ми каза къде е дежурния травматологичен кабинет. Паркирах се отпред и зачаках. Пред кабинета имаше още трима души, от които пострадалия беше една жена, която мъжа и беше пребил - имаше счупен нос и едното око и беше затворено - но беше в добро настроение - изглеждаше решена да направи нещо по въпроса явно. Другите двама бяха нейните придружители. Пипнах се отзад по тиквата, беше издуто и кървеше. Кофти работа е това да ти кърви главата, не е шега. Почуках на кабинета, никой не отговори. Мина половин час, в който с хората кротко псувахме всичко живо в Пирогов. Зачудих се какво ли щеше да стане ако имах някаква по-сериозна контузия. Минаха 45 минути, станах и отидох в дежурната стая - там бяха няколко полицаи и човека в зелено. Питах го какво стана и може ли все пак някой да ми помогне - той каза, че не е доктор, а полицай и нищо не може да направи - дори и жалбата не е в неговата компетенция. Каза, че ако не ми се чакало, мога и във Военна Болница да се пробвам. На този етап се замислих що за спешна помощ оказват в тоя Пирогов...

Излязох навън, чаках 10 минути такси, нямаше. Отидох пеша до ВМА, влязох в един вход, оттам ме упътиха към друг вход. Вътре ми казаха в кой кабинет да отида, паркирах се пред него. Пред него прекарах още един час, през който регулярно някой доктор или сестра влизаше или излизаше от кабинета, поглеждаше ме и казваше: ей сега. На този етап се зачудих дали нещо не сънувам, дали ми има нещо изобщо и т.н. Най-накрая излезе сестра, написахме нещо на някакъв лист и ме прати пак отвън. След още 20тина минути излезе с някакво направление за рентгенова снимка. Напъти ме към рентгеновия кабинет с нещо от сорта на: нагоре, надолу по стълбите, леко вдясно и там втория коридор наляво. След 15минутно лутане, точно когато започнах да се опасявам, че ще попадна на някакъв минотавър, случайно излязох пред рентгеновия кабинет. Там изчаках някаква жена да я снимат (още 20тина минути), след което дойде моя ред. Доктора беше учтив, културен, няма проблеми. Снима ме и каза да изчакам. Не знам колко съм чакал, защото леко позадрямах. Събуди ме, даде ми снимките, и ме прати обратно с репликата: наляво, надясно по коридора, след това нагоре и надолу по стълбите, или нещо такова. След 10минутно лутане се отзовах пак при него. Той каза: чакай, че е заключено и ме преведе през някаква заключена врата с магнитна карта. Там се полутах още малко, докато изляза от някакъв друг изход на ВМА и да се върна да си вляза пак през моя си вход. Там почаках още 20тина минути (часа вече беше към 8) преди сестрата да ми вземе снимките. Дойде някакъв доктор, който каза, че трябва да изчакам другия доктор, който ще дойде към 8 и половина. Седнах да чакам. Започнаха да прииждат разни сестри, доктори и т.н. всички от които се поздравяваха със "за много години". След около 45 минути и около двеста "за много години" ме викнаха в кабинета. Един доктор погледна снимката, каза, че нищо няма, няма дори да ме лепят или шият, и сестрата ми проми тиквата с йод - около 5 часа след самата контузия. Написа доктора на някакъв лист някакво обяснение, диагноза и препоръка за лечение (което беше "да не се мие мястото 2-3 дни". В интерес на истината и доктора и сестрата бяха бая учтиви и отзивчиви. Питах ги дали това е достатъчно да подам жалба, те ме пратиха да питам някакъв дежурен полицай. Търсих го известно време, намерих го, той ми обясни, че трябва да отида в някакъв кабинет по съдебна медицина на някаква улица "Здраве" до Майчин дом. Излязох от ВМА, решен да си хвана такси до тази локация, колкото и да струва. Нямаше такси, но дойде 72 и го хванах за две спирки до Медицинска Академия. Там намерих лесно улица "Здраве" и почнах да търся вход, в който би могло да бъде това, което търся (не че знаех какво точно търся, нито пък полицая ми беше казал номер на улицата). Видях една сграда с надпис "съдебна медицина едикаквоси" и влязох вътре. Действието се развиваше вече към 9 и половина. Вътре нямаше абсолютно никой, само в дежурната стая имаше работещ телевизор. На този етап се замислих, че в сграда с подобно име не би трябвало всеки шушляк да влезе да се мота. Почнах да свиркам. След 2-3 минути по едни стълби слезе един дядо и ми каза, че не съм на правилното място, а трябва да отида в съседния вход. Съседния вход беше без абсолютно никакви надписи, с една олющена врата. Влязох вътре и пред мен имаше още една олющена врата и надпис от сорта на "патологична медицина". Почнах да си представям някакви морги и трупове, но рекох да вляза. Пред мен се разкриха някакви стълби, по които се качих до един коридор, по който минах, без да видя никого. Стигнах до един леко отворен кабинет. Там един доктор ми каза, че там не мога да подам жалба, но да, наистина там могат да ми дадат свидетелство, което да ми послужи за жалба. Имаше друг човек преди мен, който трябваше да изчакам към 30 минути, след което влязох, доктора ме погледна, продиктува нещо на някаква сестра относно контузията (бая професионално звучеше), взе ми 35 кинта такса и ме прати по живо по здраво с репликата, че трябва да си направя копие на медицинското. Хванах едно такси, карано от най-отзивчивия човек в историята на такситата. Диалога се развиваше като нещо от сорта на - аз казвам "да отидем до Пирогов", и той веднага: "разбира се, че ще отидем до Пирогов, как няма да отидем, естествено, отиваме до Пирогов, ще отидем, как". Върнах се до Пирогов да си търся личната карта, която липсваше (после се оказа, че съм си я оставил вкъщи без да искам), полутахме се по центъра да търсим ксерокс (естествено никъде нямаше отворен) и после човека ме остави пред нас със съвета да се наспя, пък после ще подавам жалба. Послушах го и си легнах, шест часа след инцидента.

Та да обобщим тази страхотна вечер:
- бият те селяни
- 4 часа не могат да ти оправят раната
- 6 часа не можеш да си извадиш медицинско
- няма работещи ксерокси

За много години! m-f