Стратегия





Прочетох преди малко един доста емоционален блог на един съученик от гимназията относно днешния протест и състоянието на нещата в държавата като цяло. Той, както повечето нормални млади хора наоколо, се питаше какво точно може да накара хората в тая държава да излязат от сегашното състояние на телешки захлас и болезнено, но тихо чувство за безкрайна онеправданост и се беше насочил към революционни идеи. Неговите бяха една стъпка след стандартните за млад човек в момента - той не апелираше да се изгори парламента, да се влезе в ръкопашна схватка с охраняващия кордон милиционери или да се вдигне народа на мини-революцийка тип 10 януари 07. Според него народа няма вече тази сила и готовност, така че решението лежи в някакво друго извънредно събитие, спуснато изненадващо, което да разтърси и събуди всички - я някой луд влезе с калашник в парламента, я някое природно бедствие ни сполети, я нещо такова...



Според мен толкова луди хора в България не останаха. Всички са малко луди - затова са тук - но най-лудите отидоха да лудуват другаде, па и по принцип ние сме кротки хора изглежда. Вижте наоколо какво се случи в последните трийсе години - ние сме като швейцарците на тия балкани, бе братче! Народа наоколо революцира, трепе се, поливат го с бомби и сълзотворен газ, ние гледаме шоуто на слави и се интересуваме златка дали ще отнеме божинов на андрея. Става дума за действия, нали - иначе на думи всички в тая държава са Крали Марко. Но както и да е - нямаме луди. Природни бедствия и да се случат, вече се съмнявам, че това е достатъчно разтърсващо - това просто ще си се категоризира като поредния начин, по който ние българите сме изяли дървото от съдбата - вероятно великите сили са ни пратили земетресението - ще си затворим картотеката и ще се фокусираме отново над вечното черногледо мърморене над чашата ракия с удвоена енергия.


Та - смея да не се съглася с колегата- луди хора и природни бедствия няма да свършат работа за сплотяване. Няма и оптимистични варианти - четвърти на световно по футбол повече никога няма да бъдем. Супергерои също не чакаме да долетят скоро, да изкарат дебелите селски шопари от парламента, да ги накарат да се подпрат с две мазни ръчички на Коня и да ги обладаят със страстта и мерака на загоряло среднобалканско магаре.





Сещам се да остава само японско-германския модел след втората световна: хващаш се да бачкаш повече от другите народи и скоро ги изпреварваш по производителност, чувството ти за вина, паралелно с това за прецаканост те обединява и мотивира като народ. Икономиката ти изкупува техните и накрая се смееш злорадо, галейки котката с чаша коняк, в гръб. Само че тук никой не обича да работи, първо; второ - никой няма особено високо мнение за собствения си народ като цяло (т.е. за всички останали); а и трето - политическите "лидери" имат комсомолско образование и всякакви стратегии за икономическо развитие за хоризонт извън петилетката неизбежно се удавят у краткосрочния въпрос "а за мене кво?"





Така че общонародни решения няма. Ще помятат малко студенти павета по прозорците на парламента - ще помятат, па ще ги отупат милиционерите и ще ги приберат. После ще се измисли някакво извинение - имало бомба, нямало газ или нещо такова. И така периодично, кротко. Керванът си върви, кучетата си лаят - той самия народ си го е казал...





Лични решения обаче има, за тези, които ги искат. Ако си човек с акъл и мерак, можеш да поработиш за себе си, за да живееш добре - най-малкото защото не останаха много такива тук наоколо, депресирани от общонародния проблем се изнесоха повечето и няма особена конкуренция. След време ще си направиш хубава къщичка, ще имаш семейство, на което ще му е относително комфортно. Вярно, няма да имаш белезите по тялото от бой с полиция, власт и партия на младини, от защитата на свободата и принципите си, но все пак не всичко е загубено за твоята душа - ще можеш всеки път, когато минаваш покрай парламента да се подсмихваш тихо, като се сетиш как простодушните селтаци вътре нагъват вредни депутатски кюфтета и редят схеми, които да им осигурят за по още един етаж на вилата в малко търново или като се сетиш как ще дойде момента, в който някой някъде там горе ще си зададе въпроса: "дееба маа му, ако бяхме построили нещо навремето, колко много можехме да крадем сега...!". Ти си много повече от това - и сега и за в бъдеще. Затова нямаш нужда да те бият полицаи - стой си в офиса, работи си и остави революцията на Дарвин - гладни кучета в политиката на България колкото искаш - който се е налапал повече от културното, другарите му ще го отстрелят рано или късно... А и кво ше кажеш за следната концепция: да обявиш пред света и себе си, че ти ще си построиш и живееш живота без разни оправдания как държавата, политиците, милиционерите, държавна сигурност, великите сили, президента на международната федерация по вдигане на тежести, майк райли, русия и украйна се опитват да те провалят и твоя собствен народ не ти помага с бездушието си? На мен това ми звучи по-мъжко, зряло и продуктивно от това да трошиш коли, да се трепеш с полицаи или да се оплакваш постоянно над чашката с ракия... не че не е забавно да се трепеш с милиционери - аз лично тия, който държат девойката на снимката от днес бих ги поздравил с по една цепеница в челото any day, any time. m-f