Какафонията-Бедняк

За нещото "България" постоянно се твърди, че има потенциал, но има още много работа да се свърши. България е Григор Димитров-а на държавите. Това, всъщност, се твърди само от чужденците. От българите се твърди само и единствено едно от следните две неща (колкото и да препрочиташ това изречение, няма да започне да има смисъл):

- България никога няма да се оправи, заради българите, корупцията, великите сили, селенията, простотията, Костов, Станишев и т.н. (твърдящите-това хора използват често фразата "е това само в българия може да се случи!" придружена с външен израз на цивилизовано отвращение, достоен за 18ти век)

- България е най-яката държава на света, защото Хан Аспарух е много як. Постоянно някакви турци, цигани, велики сили и т.н. искат да ни прецакат и затова трябва да гласуваме за Атака.

Но както и да е, ако погледнем по-разумно и балансирано на нещата, ще видим, че през последните 20 години (толкова станаха след комунизма почти) като цяло България върви лекичко напред. Макроикономиката е ОК (сравнително, особено сега). По магазините има луканка за всички. Кока колата вече не е само за топ мениджмънта, дори топ мениджмънта започва да я избягва заради захарта. Умните хора се трудят и изкарват някой лев, а простите все така си орат, както преди (т.е. не са по-зле). Настроиха се удобства - метро, молове, супермаркети, хотели и т.н. Паднаха визите, пътува се доста. Заплатите на места станаха европейски, сравнени със стандарта на живот.

Но мани икономиката - държавата върви видно напред и в други области. Българското кино произведе един съвсем-ОК филм - Дзифт - дет се вика, почти като истински. Спорта не е зле - Бербатов го пласирахме в атаката на най-добрия отбор в света. Театърът е жив - залите на театрите са пълни, билетите за дадени представления свършват месеци предварително. Откъм интелигенция също добре се представяме - Веско Топалов кърти шаха, Ралица Василева води телевизията.

Но има една област, в която България не само не прогресира, дори малко - тя регресира със очевидността и скоростта на Бенджамин Бътън на 16 пъти fast-forward. Това е ....музиката.

Ето в кои отношения музиката ни регресира през последните 20 години:

1. Талант

Помислете преди какви гласове имаше. Както и да оценяваш като хора, като личности, като сценично поведение, като акъл 'оновавремешните' таланти, спор няма, че бяха ГЛАСОВЕ - Лили Иванова, Васко Кеца, Георги Христов и Орлин Горанов например. Верно, че сега да имаш глас се нарежда някъде на трето-четвърто място в оценъчната стълбица на един пърформър (певците станаха пърформъри), ама все пак гласа има известна важност... А сега какво имаме? Имаме хермафродитни копринени бузки като Графа, Мрафа и т.н., която доят кравата, наречена 'нашето търпение' ежедневно от безброй канали. Но един ден млякото свършва и ние натискаме спусъка (на дистанционното, засега, но това е достатъчно убийствено предвид пазарните принципи). Единствената причина да се случи сегашния скандал с Краси Аврамов е, че наличния вакуум е позволил подобен бездарник да изплува нагоре изобщо в топ музикалното пространство! Той какво е виновен, човека! Ако ми позволите, бих ранкирал изискванията за пърформър в днешно време:

1. прическа

2. очила

3. да може да произнася напевно думи, които бегло наподобяват английски

4. да няма пъпки

5. да може да пее хубаво

6. шапка

и за пърформърка:

1. цици

2. очила

3. лице

4. да може да произнася напевно думи, които бегло наподобяват английски

5. да няма пъпки

6. дупе

7. да може да пее хубаво

2. Песнописци

Защо когато се организира някое от (многобройните тези дни) караокета, не се пеят в захлас песньовките на Устата, Румънеца, Мария Илиева и "Любо от Те" (отварям една скоба - как е възможно човек да бъде наречен "Любо от Те"?), а тълпата дере глас на "Огън от Любов", "Вчера" и тем подобни стари (стари, стари, колко да са стари!?) шлагери? Защото са качествени песни, на които можеш да пееш, ето защо! Има една съществена разлика между една добре-написана песен и една тъпа песен - добрата си я припяваш, тъпата не можеш да се сетиш кой я пее дори Хагския Трибунал да ти предложи сделка: "сещаш се кой пее тая песен и цяла вечност перпетуални свирки от Джесика Алба, ако не - цяла вечност ше бъдеш превъплатен в тоалетната чиния на кристияно роналдо". Някой по-емоционални от вас биха възразили: "не е тва, бе, тези песни са от "онова време", времето от младостта на поколението, което сега има пари да излиза по заведенията!". ОК, джиниъс, разходи се по пиано баровете с младежите да видиш какво се пее и там. Скокни до Благоевград.

За да се напише една хубава песен трябват три прости неща: раздвижващ-емоциите ритъм, оригинален и паметен текст и лесна и закачаща мелодия. По никой от тези параграфи не покриваме критериите за членство на Планетата Земя, обаче!

Ритъмът на българските песни (тук почвам да включвам и чалгата, този така-ярък събрат на българския поп) би накарал Бъста Раймс да приседне и да се натъжи. Толкова ли е трудно, бе, дагое? Тупца тук, барабан там! Трябва да внесем Миси Елиът за едномесечен денс-ритъм курс в Натфиз (или по-скоро в Академията на Митко Пайнера). На българските песнописци трябва да бъде закупена по една йоника с европари, с прилежаща инструкция да натиснат едно от копчетата от Ф1 до Ф10, за да се "роди" ритъма на следващата им песен. Ако Евросъюза се противи да отпусне тези пари, дайте ми пет минути насаме с тях, заедно с няколко касетки БГ музика и ще ги убедя!

Текстът, аааах...текстът...тука чалгата просто няма какво да я коментираме. Там има измислен димитровградски софтуер, който от 40 думи съставя random изречения по предварително-зададени параметри (т.е. трябва да има 3 пъти поне "не вярвам", 2 пъти "изоставена" и едно задължително от следните: "бизнес", "утеха", "пачки" и "сърце"). За съжаление, обаче, останалия музикален спектрум изключително-бегло превъзхожда чалгата и остава толкова далече от текстовете, заради които си си купувал оригинална касетка, че на ум ти идва сравнение от сорта на "черногорец vs. амеба-пигмей". Какво се разшава в стола си, бе? Колко текстове на модерни български песни си спомняш? А? А? "Всичко, което не можеш, нищо, което си сложиш, всичко, нищо, всичко, ниииищо.." WTF?

И накрая - мелодията. Накрая, но всъщност в началото. Има много лесни трикове тук. Сампли от популярни шлагери. Цигулки и симфония. Повторяемост на нещо лесно, дето можеш да си го свирукаш. Но, уви, никой песнописец не се възползва. Резултатът е една какафония от стандартизирани буламачи, демонстрация на талант на ниво ТНТМ.

Разбира се, има и изключения, за да потвърдят правилото - Ъпсурт. Само тези другари успяват в някои техни парчета да съчетаят не само единия, но и трите елемента - текст, ритъм и мелодия. Но това беше преди нескафе ерата на Ъпсурт. Сега те са ъпсурт feat. НЕСКАФЕ. Другите слънчеви лъчове (някои песни на Остава и т.н.), за съжаление, са епизодични, еднократни и прекалено-редки, за да се зачитат.

3. Визуална презентация

ОК, тук трябва да свалим една малка шапка на шибаната чалга, защото чалга клиповете имат поне визуална атмосфера и качество, въпреки безспорната липса на дори-загатване на оригиналност. Формулата там е развита, работи, изпълнява се и горе-долу качествено, с видни пари и декори. Евала, чалга, че храниш българските режисьори! За остатъка от музиката какво да кажем, обаче? Клипове, които или са някъде на плажа ("Жоро, дай да ползваме нашата майка природа, нали тва има България, поне!?") или са толкова абсурдни, че самите изпълнители освен да се кокорят вцепенени, друг ход нямат, или и двете. Дори и Фройд не може да разбере какво искат да кажат българските музикални клипове, и това е съвсем нормално - те самите също нямат грам идея какво искат да кажат. Когато ти липсва послание, когато ти липсва оригиналната идея, поне да имаше нещо по-така, нещо разтърсващо, нещо шокиращо, паметно! Йок, батка. Креативния елемент в родните музикални клипове, ако беше химичен, щеше да има свойството да замръзва СЛЕД като вселената е стопирала дейността си поради замръзване. Всичко е толкова крещящо-бездарно, че ми се иска да имах властта да канселирам прозводството на музикални клипове в България и парите да бъдат раздадени на младежи от Студентски град, с които да изведат някоя жена на вечеря - поне някаква работа да се свърши.

Добре, че никоя мутра не се е присетила и амбицирала да финансира опит за износ на БГ музика по европата и МТV пазара. Резултатът в този момент щеше да е като риба да се опита да потопи Дубай с пръдня. А междувременно румънците продават ла-ди-ла-ди-ла в Германия за стотици хиляди.

4. Звезди

Айде малко по-сериозно с тия звезди. Не е ли ясно, че поне на външен вид дадена личност трябва да го докарва, за да бъде прокарван даден имидж? Тоест, ако си хилав, тъпоумен и грозноват пубер, облечен като Хорхе Кампос на Хелоуийн, като Устата, не можеш да го играеш убедително плейбой. Ако си проста пача от нивата, не можеш да го играеш Ванеса Паради. И т.н.

5. Стилове

Стигаме до послената сфера на осиране. Осиране е меко казано, по-скоро тук плуваме в един кафяв океан, свършили ни са бананите и ще ядем ориз, а ако някой иска да се жертва, може и сутляш да ядем.

ОК, разбирам, че има известно размиване на стиловете и в световен мащаб, не само при нас. Фразата "Крис Корнел feat. Тимбаланд" е върха на извращението. Но в която и да е нормална държава по света все-още можеш да си намериш чист, маргинален, екстремен (демек истински) рок, ако търсиш рок; метъл, ако искаш метъл; хаус, ако търсиш хаус, поп, ако търсиш поп, и т.н. А в България какво имаме? Един набъбнал, пъпчив мега-сегмент (всъщност как да наречеш нещо толкова жалко и неважно "мега"?) съставен от блед и безхарактерен чалго-поп-рап. Стените на стиловете в България са като границите между Люксембург и Каквото и да е. Чалгата започва да се разлива в поп - вижте последните хитове на Андреа и Десислава (Деси Слава? Тва трябва да е някаква Ше Га!?) Но аз проблема съм го намерил - като че ли има едни постоянни елементи, които осъществяват цялото това размиване, действат като едни малки троянски мостчета, копелетата. Те се крият, както и в световен мащаб, зад абревиатурата "feat." Това са герои от сорта на Устата, Слави, Любо-от-Те, Спенса, Миро, Мария Илиева, Графа, Дичо, Дечо, Мечо, Кончо и Топчо и т.н. Според мен ако тяхното функционално-мостово съсловие биде елиминирано с един случаен взрив, ще сполучим да запазим всеки стил в неговите си рамки, за неговите си фенове. А, и да не забрави некой да... се погрижи и за Тимбаланд като сме почнали, моля.

Толкова за БГ музиката. И това и беше много. Ъпсурт, моля ви заебете това шибано нескафе(отварям и тука още една скоба и се обръщам към Нестле: спрете да си хабите парите да ми рекламирате шибаното и долнокачествено нескафе! На този етап няма да го пия ако ще алтернативата за предотвратяване на жадна смърт да е спермата на Сатаната!)... та, Ъпсурт, върнете се към нормалния си вид, пишете и правете Музика. А вие, всички останали, вземете осъзнайте, че повече от всичко друго в тая държава сте част от глобален пазар - или излезте от хилавите си рамки, или се разкарайте и ни оставете да си набавяме музикалната доза от англоезични и подобни източници, на които не им дреме какво мисли за тях "индустрията" и как продажбите им биха нарастнали от 48 стотинки на 51 стотинки с някой гениален комбо-ход (па да става каквото ще с репутацията).

m-f