Сашо имаше изключително вредна комбинация от дарби. От една страна, той гледаше малко по-в перспектива от всички останали. От друга страна, беше голям черногледец. Толкова голям песимист беше, че когато дойдеше петък, ставаше един тъжен, почваше да пъшка, тва онва.... Когато колегите неминуемо го запитваха: "Саше, кво ти става, бе, всичко наред ли е?" Сашо се смрачаваше още малко, по един отчаян, апатичен начин и продумваше: "Уфф...абеее.....сега....не, просто, кво - събота, неделя, и понеделник - ей го къде е - хайде пак на работа!"... m-f