Scotland

(remember how a year ago mean-off used to post picturesque and descriptive non-fiction while I countered with brilliant deep and most of all modest fiction? Well, the time has come for us to trade places, it seems)

Когато бях в казармата, си мечтаех как като се уволня ще живея в Шотландия. Ще съм сам в дървена къща на майна си райна, на студ в планината. Ще имам някакви животни, ще трябва да ставам в 5ч. всяка сутрин, да цепя дърва и да ходя за риба, да оправям къщата и да работя каквото работя и вечер да пия по едно уиски на запалената камина, упоен от сладката заслужена умора на тежкия физически труд. Щях да съм страдалец, неженен (иначе всички жени от близкото село щяха да са луди по мен, защото щях да съм млад, в добра форма, суров и железен). Ще съм сам с мислите си, ще виждам нещата без да ми пречи информационния шум на големия град и рекламния, телевизионен, стаден конформизъм.

Миналата седмица се приближих най-накрая до тази мечта. Моментите на приближаване заслужават малко предистория:

1 - Ден първи. Предишната вечер се замотах и спах само 3 часа (трябваше да стана в 5ч. за полета). Не спах нищо в самолета, имахме дълъг транзитен престой, пих две бири там, след това трябваше да превеждам един час в една фабрика. Съответно каталясах и в рейса от Единбург за Авимор заспах. Събудих се по някое време и видях нечовешка гледка: рейса креташе между два високи хълма по тесен, но цивилизован път. На двата хълма нямаше никакви дървета, имаше само едни лилави треволяци - за които после разбрах, че се казват heather (пирен) от mean-off. Двата огромни хълма бяха обгърнати в мъгла, а вятъра свистеше през процепите на автобуса. Беше следобяд към 4ч., но беше сиво като преди залез. Хората от рейса спяха повечето. Ако бях видял една къща по върховете на тези хълмове, това щеше да е къщата от мечтата ми едно към едно.

2 - Ден втори. Преместихме се от Авимор в замъка Друмюр - изцяло на наше разположение. В библиотеката имаше рафтове с всякакви уискита, от които пиеш каквото искаш. След няколко (разбирай десетина) малки малца (нали Бачо Кико трябва да пробва от всичко) се изнесохме навън (естествено, на чакъл пред замъка). Беше нощ и се беше растелила лека мъгла. Пуснах си новия Колдплей на мп3ката и тръгнах към една от куличките на стената, ограждаща замъка, в тъмното. Беше хладно, чисто - нечовешка спокойна природа. Всеки момент чаках Баскервилското Куче да се появи отнякъде в галоп и да се хвърли върху мен. Поседях малко така на спокойствие и ми се стори, че мога да живея там наистина и че мечтата не е била просто една тъпа празна мечта, изрезка от списание, а е здраво стъпила на една много реална основа...

Външното, първо впечатление от Шотландия е страхотно. Природата е страхотна -всичко е зелено, въздуха е свеж - е, малко е хладно, но не е студ. Планини има безкрай. По полянките се прескачаш със зайци и сърни. Културата е английска, но я няма космополитната лудост на големите английски градове, с множеството раси, култури, общества и стресираща вътрешна енергия. Всичко е спокойно. Дядовците са с жилетки и каскети. Да, това значи и пенсионерско до известна степен, но това не е лошо! Хората са искрени и гостоприемни, както във всеки малък град или село, където телевизията, метрополисите, слънчевбряговите очила и хапчета не са преебали нещата. Животът би бил доволен - с достатъчно кинти за комфорт, къща (едва ли е проблем да си намериш къща по малките шотландски села ако работиш там), с цялото спокойствие, тишина и уединение, което някога би поискал човек. След известно време опознаване с местните неминуемо ще намериш хора, с които можеш да си правиш компания, да си говориш за неделния мач, ще влезеш в ритъма на живота там, ще започнеш да наричаш мястото си дом, а току-виж и някое червенокосо бебе може да се направи по някое време...

Имайки вече поглед, обаче, замислих се обаче след това за нещата, които не се виждат. Нещата, които идват, когато знаеш, че ОСТАВАШ там, които идват, когато прекараш повече време там, без никой "свой": чувството на самота и породената от това беззащитност. Липсата на приятел, който те познава из основи, с който можеш да споделиш проблеми. Това, че никога няма да се впишеш там толкова добре, защото езика не ти е роден и колкото и да си интелигентен няма да схващаш всички тънки шеги например. Това, че ще трябва да живееш в някакво общество с много строги правила вместо да си развяваш разхайтения кон по София, където очевидно няма никакви правила. Това, че хората там ще са по-дистанцирани, а ти ще си свикнал на по-голяма близост, на купон, на южняческите сърдечки порядки...

Не можах да го измисля... m-f