Exit: Do's and Dont's

Festivals are a place where you can start over: pretend you're crazy, pretend you're sane, pretend you have a sense of humor, pretend you are too old for this shit, pretend you know something about music, pretend you know something about fashion, pretend you're cool, pretend you are popular, pretend you are from somewhere else, pretend you are not a crazy brat with no sense of humor who knows something about music and fashion and is from somewhere else. I chose to pretend I'm going to collect photo material for a blog entry, but then I gave up cause this really ain't a proper place for a pic gallery.

Now, a few tips I have for those who pretend they go to music festivals to have fun:

1) There is no point in taking pictures with your mobile device - phones emit light into the eyes of everyone behind you and give shitty quality images.
2) Limit your hair height to no more than 2-3cm from the top of your head - whoever made you as short or as tall as you are, he did it for a reason and one of the reasons is not to block the view of everyone who was made taller than you
3) Take showers - the smell of beer, as well as dust clogs in one's nostrils will block out most of the stench that comes from daily sweating and not taking a shower, but some of them nasty particles still manage to get through
4) Push no more than one person at a time - otherwise a stampede of people will stomp you back.
5) If you are a Brit and have 19,999 methed out friends, organize a festival closer to home - most of the bands you see abroad probably play regularly at venues near your home. Yes, drinks are cheaper here, but we have struggled hard for 1000's of years to keep beer prices low in our region. Yes, girls are very good looking, they represent approximately 50% of the local population and there is no need to repeat it each time you see one. Yes, people are friendly and hospitable, but they also have a violent history, so it's OK if you come back, just think about what I've said.

The best dressed male award goes to Borat the Undressed, and the best dressed female award goes to the girl wearing nothing but invisible panties under a medium-sized shirt.

And finally, a tip for meself going through a festival without getting enough beers isn't as fun. It gets you grumpy, overly analytical and plain boring. Anti-kudos for that.

lavinho.com presents:

intro

Пресичай полетата, пресичай. Търси, квото ще търсиш. Или стой на едно място, все тая. Връщай се назад към някакви приятни преживявания с идеята да пресъздадеш обстановка, в която си изживял нещо необикновено, променящо, с надеждата да преживееш нещо подобно пак. Не става. Няма рецепта. Три дни да не спиш или цяла седмица да спиш. Да киснеш в Алкохол или да дремеш пред филм/книга/вана/котка, като Рене Зелуегър в Джери Макгуайър. Да излизаш да се смееш с компания или да слушаш тихо, свит в ъгъла, без капка енергия. Да се насилваш да правиш неща, които те притесняват, за да се чувстваш по-добре след тях, или да не го правиш, и да се чувстваш...средно...през цялото време. Да рискуваш и да губиш/печелиш или да не рискуваш и да не губиш, но и не печелиш. Да изкараш един як месец, последван от три месеца голяма депресия, или един объркан месец, последван от три месеца пресилено самосъжаление. Да драскаш в блогове или да плямпаш на непознати. Да чакаш изгрева, за да ти се спи на следващия ден, или да се наспиш и следващия ден да съжаляваш, че не си дочакал изгрева, но да бъдеш част от утрото. Да не се отдадеш и да се сблъскаш със стена, или да се отдадеш и да паднеш в пропаст. Да работиш, за да осмислиш живота си или да не работиш, за да можеш да си преживееш по-важните неща в живота. Да занимаваш прекалено другите със себе си или да изпълниш себе си само със себе си. Да спиш преджасал по полянки на фестивали като идиот или да участваш в глупави сутрешни разговори с колеги на кафе. Да бъдеш гъзар или да бъдеш парий. Да пиеш или да се чувстваш нелепо, но с мисия. Да преспиваш или да обичаш. Да дебелееш или да гладуваш. Да избягаш в чужбина и да ти липсва България или да си седиш в България и да имаш чувството, че щом не си избягал в чужбина никога няма да пробваш себе си. Черно или бяло, синьо или червено.

Всичко това са неща, 50/50. Yin-yang. Две равни части от един баланс. Два избора, които нямат значение. Никакво. Две пътеки, които ще те отведат на едно и също място. Затова, МОЛЯ ВИ, нека да обърнем сега специално внимание само на онези ...другите неща, онези, които имат значение, онези които са без подобна и равна алтернатива, за които не можеш да кажеш „и да бях направил обратното, пак си има относително толкова плюсове и минуси”.

Безрезервно Предимно-Хубавите Неща от живота (поне за мен):

- да вярваш безрезервно в привидно-налудничава идея (Левски/ Оейсиз/ Астрология/ Вегетарианството/ ЦСКА/ Междузвездни Войни/ Костов/ Дъновизъм и т.н и т.н.). Никой не може да те упрекне с право и никой не може да ти го вземе
- да се влюбиш няколко месеца след като някой ти е потрошил сърцето. Доказва безспорно, че си квалитетно човешко същество
- да се биеш с торта на рожден ден (изключваме случаите, в които си домакин на купона и живееш с родители – в които случаи има сериозни минуси)
- да плуваш в топла морска вода, в която няма медузи, щипалки, акули и/или шумни шваби
- да получиш доверие, което не заслужаваш, но мислиш че го заслужаваш
- да получиш доверие, което заслужаваш
- да ядеш в Джупата в Будапеща – но не прекалено много
- да мечтаеш (с уговорката, че не капсулираш мечтаенето в самоцел)
- да свалиш калашника, мешката, манерката, колана, ножа, противогаза и плащнаметалото от рамото, на което ти е тежал след 10 километра пълно бойно в жегата някои юлски поход (учебен!)
- да споделиш нещо неочаквано с добър приятел, който ще те разбере и ще го приеме безрезервно
- да си в компанията на човек, с който няма нужда да си говорите (не защото няма какво да си кажете, просто няма нужда да си говорите)
- да вкараш победен гол на финал на световно в 96тата минута и да завършиш пълен обрат в последните минути/ да метнеш през двойна защита победна тройка с изтичането на времето на омразния отбор/ да забиеш хоум рън с последния страйк на 9тия ининг/ да хванеш отчаяно хвърляне за тъчдаун на 4ти даун в последната секунда – или да видиш как любимия ти отбор го прави
- да преживееш невероятно отчайващо събитие и да имаш при кого да отидеш
- да псуваш останалите шофьори (всичките, освен теб, са ебати селяните!)
- да усетиш в очите на майка ти и/или баща ти, че са осъзнали, че си порастнал
- да пиеш един студен Гинес сам в непознат бар след дълга разходка
- да имаш собствен бизнес и късмет
- да целуваш момиче, което искаш, за първи път
- да правиш секс с момиче, което искаш, за първи път
- да правиш секс с момиче, което обичаш, всеки път (почти)

Всичко това са неща, за които не мога да измисля достатъчно атрактивна или полезна обратна страна на медала. Смятам, че ако някой ги направи всичките в рамките на един ден, сърцето му няма да издържи. Бих пробвал, но тънкия момент е, че половината не зависят от теб. Така че, чакам те в кануто по течението, карахо! - mf

LONDON PART 24

tri chasa. sled polunosht. oshte e rano. krai men prelitat karti, poleteli kym edna srebyrna kupa, kojato vsyshtnost igrae roljata na shapka. leko sym tyzhen, no chuvstvoto e po-skoro hubavo. razni neshta, koito prochetoh dnes, me dokaraha postepenno do tova systojanie. malko mi e studeno na krakata, no e ok. cigarite svyrshiha - ostana edna. there we go. veche letja obratno kym slynceto, makar i da ne sym poteglil vse oshte. njama da usetja nishto, predi da sym stignal prekaleno blizko, i da usetja kak kosmite na rycete mi nastryhvat i se izparjavat za hiljadni ot sekundata. i znam, che iskam tozi moment da e veche tuk. tyzhen sym, i ochite mi leko gubjat fokus. how come i did so well the first time? i zashto sega neshtata ne prosto ne vyrvjat, ami...gi njama? stiga s tija typi vyprosi, typ shmortz. stiga.

sreshtnah chetiri momcheta ot norvezhkata selska provincija, koito vjarvaha, che sa rok-zvezdi. i mai bjaha, mamka im, koi mozhe da dokazhe protivnoto - i ako mozhe, neka da doide da mi kazhe. trudno e da namerish balans mezhdu zhelanieto da znaesh poveche, ubeden v glavata si kolko polezno e tova, i zhelanieto da ne znaesh pochti nishto, ubeden v syrceto si...

mean-off

LONDON PART 23

chetjah si krotko ei tazi statija http://uk.movies.ign.com/articles/804/804194p1.html , kogato usetih neshto otvytre da pomrydva. trudno e da se objasni...neshto kato glad, zaguben predi meseci, ili po-skoro syznatelno ili nesyznatelno ostaven na syhranenie pod sloeve samokontrol. neshto kato useshtane za tova, koeto sym, i kato edno takova mnogo sladko predchuvstvie, che bydeshteto e moe. ili po-skoro nashe. koi sym az ili nie sega tochno njama znachenie. i neshto kato uverenost, sjakash narochno bazirana na absoljutno nishto, che i am the man. ednata godina tuk beshe silna, prelivashe ot tonove informacija i beshe po-skoro vyzmozhnost za topvane v mnogo baseini, kydeto vodata beshe s razlichna temperatura, cvjat i plytnost. moga samo da se nadjavam, che matricata si e svyrshila rabotata, i mi e zhigosala intelekta, koito e izvestno haotichen i nepriznavasht logika, ta go e zhigosala toja intelekt s vsichki neobhodimi sertifikati, pechati, proof of purchase i obshti kulturi, koito da pomognat na lainata da izlizat ot moeto/nasheto syznanie (pak - njama znachenie, veche sigurno shvashtate koe ima znachenie i koe - ne, ili pyk otdavna ste se izlognali i ste se vyrnali v prashnija i zhegav ne-cyber svjat) dobre oformeni, pronumerovani i proshnurovani, i blagosloveni s kapka parfjum. pyk neka da sa si pak laina.

tova, koeto mai vdyhnovi razmyrdvaneto beshe da osyznaja za poreden pyt, che nishto ne e sluchaino, vsichko si ima prichina i objasnenie. pone shto se otnasja do filmite. pone shto se otnasja do dobrite filmi. ili piesite. ili dobrite piesi. i tova osyznavane, che sigurno vsjako neshto, koeto pravja, si ima vryzka navyn v prashnija i zhegav svjat, pravi neshtata po-istinski i po-dobri. i po-praktichni. kolkoto i da praktikuvah, tova si beshe edna godina na teorija, ili po-skoro na data entry (da, da, az syshto podoziram che mozhe bi sym robot, no pone sym ot dobrite). a data entry si e data entry, i tva e polozhenieto. poveche njama kakvo da polucha. vreme e da se izlogna, i da se vyrna v prashnija zhegav svjat. i mnogo, mnogo se nadjavam, che tam shte me chakat edni dobri, hubavi choveci (i njakolko dobri robota), koito mnogo obichat praha ne samo vyrhu drehite si, no i dylboko dylboko dolu pod kozhite si.

i za da njama symnenie - njama da e mi e leko, ama i na vas njama da vi e. a koi ste vie, sega tochno njama znachenie. vazhnoto e da imate imate prah pod kozhite si.

mean-off

LONDON PART 22

are she izbuhvame beeeee!

slizam ot mnogo visoko, chak mi se zavi svjat...v laba imashe njakolko choveka, ama povecheto se iznesoha, shtoto sigurno si misleha che sym losh i opasen. a az samo se smeeh. ama ne mozhe taka da se smeesh bre momche! kak da ne se smeja bre, vii poznavate li go rashev? a amzov poznavate li go? ne gi poznavate???!! ami aide togava che zvyneca bie, zakysnjavate...marsh obratno v chas. marshmellows. a az si byrsha sylzite, i si pazja glasa za po-natam, shtoto ima edna riba otvyd shamandurite deto iskam da si pogovorim seriozno kato se vidim. da vidim nakyde taka maha s opashka-slash-perka, i kvo pravi tuka kato e ot amerika. global kvo? che az recikliram veche ma, kako! e sja, ot skuka recikliram, ama teb kvo te ebe - nali sym izvadil na suho edin ot moite lichni 113 byrzovara, zavreni pod pjasyka na 20 metra navytre ot brega na balchik? taka che skoro shte mozhesh da se vyrnesh kym taja tvoita amerika.

shakespeare bil goljam pisatel slash poet slash pieschik. dori kogato ne my vyrvjalo peroto, znael kak da se izmykne ot situacijata. zalagal na kontrasta cherveno-bjalo, pristjagal korsetite, preglezhdal latinsko-angliiskija rechnik posledno izdanie (circa 1637), izhihikval zadovoleno na novootkritija karambol, pristjagal oshte malko korsetite, hopa, a taka, da gi vidim povechko, che te malko nedohraneni, ama pyk kakvi sa beli, celuval snimkata na leo di caprio, izrezka ot noshten trud (donesena ot syshtoto izvynzemno, koeto vdyhnovilo the tempest, e kak?), i v tozi moment obiknoveno vsichki vselenski energii se sbirali v edin ogromen i silno vyzdeistvasht elektro-lych, koito se shibval s ogromna lekota prez pleshivoto mu teme, i komedijata se prechupvala v nai-isterichnata si tochka, stavala tragedija, istinska, zhiva i izvivashtata se bolezneno na pjasyka, hvashtala nebrezhno za gyrloto nerazbirashtite kakvo se sluchva minuvachi, pljas pljas po dva shamara, celuvka zad uhoto i aide prodylzhavaite da krachite smelo po southbank, i se bryknete nai-setne v djobovete - po-bogati ste otkolkoto si mislite!

mean-off

Един Ден На

Разказ-Подарък за Денкиса по случай: 1/ гениалния сайт-подарък от него и 2/ рождения му ден, наскоро преминал (питай американците)

Станах сутринта, но не съм на работа, не ми се ходи днес. Днес има рожден ден. Нямам махмурлук, дори е останала на дъното Търговище в кухнята, сигурно двете неща са свързани? Пуша една цигара на прозореца, под който дефилират доста приятни госпожици, забелязвам. Гася комютъра – днес няма да се занимавам с него, ще си гледам кефа. Правя си плодова салата, карам колелото, зареждам ай пода и излизам. Бегъл преглед на кухнята уточнява, че Рашев пак не е измил чиниите.

Сутринта: виждам се с Монкиса да пием Загорки на Билкова. Пием по 2 и се сещаме за култовата пицария в центъра на Зарата – ех, колко Загорки сме уморили там и колко госпожици сме задявали..... Минават още 50 човека от Стара Загора по Шишман и ме поздравяват за рождения ден – откъде ли знаят? Монкиса се подхилква. Не му обръщам внимание, но пием още по Загорка.

Обяд: отивам до Пощата. Минов ми е пратил от Лондон едно английско знаме с автограф на Лиам, малко специален тютюн за наргилето от неговите нови пакистански приятели и поръчка с 10 неща, които трябва да му намеря или запиша. Този пък сега какво ме тормози на рождения ми ден! Отказвам да му обръщам внимание днес и сядам с едни авери на баба Яга да пием по една малка Търговище. Амзов ми звъни да ходя да ме снима за реклама на Асамблея на Мира, отказвам. Идва Митака, носи радост. След 45 минути вече нагъваме цаца в Студ. Град, мълчаливо. Писва ни, пада ми батерията на ай пода.

Следобяд: много жега, мамка му. Сядаме с бандата на Строежа да видим как са Загорките. Чуваме по радиото, че Берое се класира за зона УЕФА и обясняваме на сервито, че през 80те години Берое има истинска шампионска титла, докато двата софийски „гранда” се борят за оцеляване. Идва Пясъчния Човек с бутилка Търговище, говори нещо несвързано за морето.

След 1 час се събуждаме в едно купе във влака за Бургас. Измиваме се на прозореца и слизаме на Долна Малина. Идва брата на Монкиса с колата да ни прибере. По пътя Амзов ме навива да се снимам в реклама за Асамблея на Мира, аз отказвам.

Късен следобяд: Любо Сърнев звъни на стационарния – пита откъде съм бил родом. Обяснявам му, че съм от Зарата, а той изпада в спомени как като млад физик е бил командирован в Сливен да измерва съотношението между оградите на поделенията и нагона на уволнявките в казармата. Тръгвам да му обяснявам, че съм от Стара Загора, не Сливен, отказвам се и сухо му съобщавам, че казанчето, пералнята, домофона, домоуправителя и пинчера на Бончева трябва да се сменят с нови.

Привечер: тегля си душ, ям омлет, слагам шапката. Става ми тъпо, че съм отсвирил Ивайло и в негова чест си пускам няколко концерта, на които знам, че и двамата много се кефим. Вадя Гран Резерва Търговището от камерата и наливам (Рашев е пил от тоника, обаче). Паля за стадион Локомотив, където има концерт на Оейсиз. Чакаме се на последната спирка на седмицата с Монкиса, брат му, Митака, Амзов, Шварцовете, Кало и Човека, който познава Елеонора Манчева. Влизаме вътре и вътре е лудница, човек! Загорки, госпожици, радост и Оейсиз! Пея и аз. Три пъти ги връщат на бис, след това три пъти аз лично ги връщам на бис, след това с периферното зрение виждам, че се появава Минов по едни бели бермуди и тениска без ръкави с британското знаме, не издържал и хванал самолета за този случай, и той ги връща на бис. Нещо си говорим, не си спомням. Концерта свършва, но ние сме в екстаз и стоим още доста.

Гонят ни. Тръгваме с трамвая за Три Уши, където е афтър-партито. Ватманът ме изхвърля от предната врата на Банишора, но аз се качвам пак през прозорец отзад. По радиото се чува, че Левски, ЦСКА, Литекс, Локо Сф и Славия са дисквалифицирани поради черно тото допинг скандал и Берое е шампион. Амзов ме навива да се снимам в реклама за Асамблея на Мира, аз отказвам. Стигаме в Три Уши, там са Лиам и Ноел на бара. Викам ни бутилка Търговище, запознаваме се, разправят ми, че Търговище троши Смирноф отсякъде. Прегръщаме се с тях, пеем, допиваме бутилката и излизаме да скачаме върху мерцедеси на мутри пред Профсъюзите. Идва Бойко Борисов да ни прави забележка – Ноел посяга да му разбие китара в главата, Бойко отстъпва назад, но се спъва в Монкиса, който е зад него, и се самонокаутира. Изневиделица се появява Емо Петков, който нокаутира Монкиса. Брата на Монкиса троши празна Загорка в главата на Петков. Пясъчния Човек пита дали това все пак е най-важното? Успокояваме нещата, защото така не може да се продължава, бе човек. Минов получава идея за филм, аз пък получавам безсмислен есемес от Рашев, който е в някаква чалга в Силистра, а Амзов нещо ми говори и ми стиска ръката.

Сутринта след рождения ден: осъзнавам се как държа някакви хартиени флагчета с два нарисувани гълъба и човек с мегафон, седящ на стол ми крещи на испански да бия някаква камбана. Хвърлям флагчето и отивам да спя цял ден – така де, тия испанци още с Адмирал Нелсън сме ги мачкали. Опитвам се да отключа, а на стълбището над нашето Карлсон хърка. Пускам си филм и заспивам...

Най-Дългия Ден
(Една обиколка около Света) (Една история отдавна написана, но забравена-непост-ната!)

Гуадалахара, Мехико. Три часъ следобяд. Слънцето подпалва напуканата земля. Морен кадилак чака три синджира имигранти. Или емигранти, както предпочитате да ги наричате, позволено е. Идват с торби, вързопи, лаптопи от фасулени шушушки и бейзболни шапки на Никс. Разтоварват ги в дестинацията и тръгват в индийска нишка към границата, където шериф с шапка с широка периферия и гадни очила е застанал мазно и услужливо е застъпил едната бодлива тел и вдигнал с ръка другата, като онзи дядка, дето овиква Роки да си държи гарда високо, от ъгъла на ринга. Влизат на територията на Тексас и отиват в първото бинго в Сан Антонио. Печелят пет милиона рубли и заживяват щастливо, во веки веков. Единия си строи хотел – кани Стария Буш, Младия Буш и Бате Бойко на откриването (там Бате Бойко смайва Бушовете като урежда асфалт до задния вход на хотела и прави 30 лицеви върху повърхността на басеина), втория строи паркинг за ъндъркавър бели ФБР ванове с антени, третия дарява целия си дял на наследниците на Хъкълбери Фин в Мисисипи, които казват...

Даааа-да! Ама не! Как ще спечелят рубли бе – нали са в Щатите – изкрещя Уотсън ощастливен от собствената си прозорливост и леко подскочи, както си седеше на дивана, като един Идиот с Идея. Холмс, който гледаше през прозореца между пердетата, затвори очи, въздъхна с чудовищна досада, махна предпазителя от глок-а, който държеше до крака си долу, обърна се, и...

Застреля с един куршум в сърцето един комар, който кръжеше над Уотсън и искаше да му отмъкне перуката. Уотсън погледна уплашено комара, който се беше хванал за сърцето и викаше ъъъъъ. Уотсън понечи да каже: амааа, как.... но Холмс го прекъсна с лека усмивка и каза: течението, драги ми Уотсън, течението! Комарът помаха два пъти с крила (щях да кажа, че направи две крачки напред, ама...нали....) и....

Са цамбурна в басеина, изплисквайки половината вода. Евалата, Гошка, хахахаха. Селската компания на Равда стана да ръкопляска. Стринката на Гошката захапа телешка кълка, поръсена с червен пиперец. Всички ергени бяха по рехави прически с малко гелче, по тесни тениски D&G и бели чорапи. Ники Михайлов изръкопляска високомерно, докато три момчета по анцузи от детско-юношеската школа на Несебър го пръскаха с новия Бърбъри. Фолк певицата с напращелия бюст щракна към циганина с тарамбуката и подхвана нова песен...

„Енд оооол, ай уоооооонт, из юююююю...” кънтеше из Темпъл Бар. По тясната Дъблинска уличка едва се разминавахме със студентите, пияниците и уличните музиканти. Погледнах наляво и видях Шинейд О’Конър да се натиска с Рой Кийн и Адриано Челентано, погледнах надясно и видях на едни табуретчици около една масичка да седят Ийст 17 и да пият Памперо..... дайте им 100 марки на тия бе....стана и каза Чичо Тинчо, щракна потните си тиранти, загащи до пъпа ризката, грабна юзче от дебелата софра, отрупана с вносни мезета и маркови питиета на Равда... УПС- КАКВО СТАВА ТУКА!!! НАЛИ ГОВОРИХМЕ ЗА ДЪБЛИН, НЕ МОЖЕ ...200 марки, аеееее, кво толква! Ей, чшш, Китаратаааа (шъ тъееа у китарата....хлъц...хмммм)....земи и дай нещо по-......по-...... абееее....по-убоо...

И с това нашия смел ремикс на Европейския Съюз бе завършен. Инкорпорирахме се, няколко бързи месеца след всъпването в пълноправно членство. Партийците изръкопляскаха, Румен Петков дори се разплака и му се изтри бенката. Беше си повод за радост, откъдето и да го погледнеш, каквато и перспектива да приложиш. Нито една улица в Дъблин, нито едно Френско село, нямаше да могат да се оттърват от частичката чалга, която беше долетяла и се внедрила неусетно там, като един малък щастливичък хепи-вирус. В добрия смисъл на думата, позитивизъм отсякъде. Едно културно настояще, изградено от един комплекс и една безотговорност и безцелност. Франсоа си килна каскета и захапа франзелата. Чичо Тинчо си килна и той каскета и захапа и той франзелата, само че неговата беше по-убава, по-дебела некакси, усъвършенствана. Въведохме нашия стар български навик да правим всичко чуждо по-оригинално, по-квалитетно. Направихме италианските пици по-хубави – с повече тесто и по-евтини, Гинеса по-гъст, испанките ги направихме още по-грозни. И всичко това докато мааахме мастики с менти в Созопол, където учени от Стара Загора изобретиха Влак с Термоядрени Сервитьорки и ТЕЦ, който превръщаше боза в силиконово-сребрист коз – толкова силен, че беше без коз, или направо всичко коз! След това дойде ЦРУ и ги отвлече. Храниха ги с тръстика три години, докато си признаят, че е станало случайно. Дълги години след пенсионирането си агентите, участвали в случката, разправяха на внуците си легенди за Града, където всички посоки на Вселената намираха общата си точка. Чат-пат дори агенти идваха на стари години в комплекс Кольо Ганчев, да потрошат малко седалки, да изиграят един тенис и да пият по една мокра Загорка.

След това, обаче, ЕС го нападнаха китайците. Първо пратиха розови шимпанзета от Шанхай Зоо. Естествено, никой не ги взе насериозно. След това няколко легиона тибетски монаси, никой от които не знаеше карате или други бойни изкуства, защото пазителите на тези традиции бяха заети на турне. Българските попове ги хванаха и алкохолизираха/неутрализираха. Третата вълна бяха 2 милиарда китайци, които обаче бяха толкова сдухани, че само искаха малко месо от местните, без да представляват каквато и да е заплаха. Е, верно, месото на ЕС стана силно дефицитно, но за сметка на това почнахме да внасяме много говеждо от Тексас, където новосъздадения местен мексикански елит бързо се ориентира и започна да свърхпроизвежда, за да задоволи това търсене. Което затваря кръга с началото на нашата малка история, приятели. Приятна вечер!

Тва си беше съвсем ОК през 80-те!

(посветено на Българската Федерация по Волейбол, Последния Бастион на Абсурдния Батеизъм)

Системните администратори гледаха Дай Хард 4 цяло и нещо и плющаха пуканки. Е го нашия – Илиян, и вашия е там. В ти шърти на Вейдър са (не, не Ведър, Вейдър). Леко се подхилкват между пуканките, само настава смутена ентусиазирана тишина като се появи китайката...

Да намажем една франзела с лютеница и сирене и да застанем зад входа на Мола. Всеки, който се е запътил да гледа филм на Кевин Костнър или да пазарува от Сельо взима една франзела през лицето. В събота и неделя общо взето няма пропуск, всички влизащи взимат по един франзела фрас директно, щото е неизбежно – не може да са дошли с друга мисия от горните две – а някои дори и с двете, безобразниците! Докато седим зад ъгъла на входа в засада, в малката почивка, с която разполагаме между влизащи, осигурена ни от прилежащите светофари, се сещаме и ние нещо и се кискаме (нещо, изглеждащо крайно нелепо за непосветените), защото осъзнаваме, че през 80-те години сме научили най-важните неща в живота завинаги, а именно:

- Оризовите Ядки са много по-яки от Най-Марковия Чипс

- Топките от Шес и Десет са за Футболисти, Файър Нов-ите са за Педераси

- Ако бозата не е кисела, не е боза, а boza

- Някое ченге-комуняга все ще управлява цялата работа в България докато сме живи

- Ескимото е гориво, Делтата е лигавщина

- Ако един компютър е цветен, значи половината забавление ти се губи

- Търсенето на новия Пиф е много по-полезно от решаване на судоку

- По-добре да връщаш шишета за 6 стотинки и да събираш вестници и кестени за кинти, отколкото да плащаш екотакси за метала в капачката на уискито

- Ако тръгнеш да се давиш на Панчарево, работа ше ти свърши Пенчо Кубадински, а не Максим Стависки

- Един банан по Коледа е по-вкусен от Хиляда Банана целогодишно ежедневно

- В шоколадовото яйце от Кореком имаше Изненади, в сегашните шоколадови яйца има пластмасови неща

- Една Марка звучи като Кралица на Красотата, Едно Евро звучи като Азис

- Най-хубавите жени са от Плевен, Варна и от Синьо Лято

- Ако си сигурен, че като скочиш в дадена река, няма да се удариш в нещо, значи не скачаш в река, а се мокриш

- Мелбите на Албена мачкат Синьото Сирене от Елемаг

- Орак от Седморката на Блейк знае всичко, а същото не може да се каже за Уиндоус

- Гунди > Стоичков. Много >.

- Ако не чакаш много време на опашка за нещо, никога няма да си сигурен, че наистина си го искал

- Синовете на Великата Мечка никога не биха преспали с Тризначките

- Телевизор купен без връзки е като служебна победа на финал

- Българското кино е нещо възможно

- Двеста от валета си е двеста от валета, таратора си е таратор

- Ако не ходиш минимум година и половина казарма, все едно си бил просто отпуска

- Дъвките с формата на цигари са най-неутилизирания маркетингов инструмент от големите цигарени компании

- Арнолд Шварценегер е австрийски щангист. Арнолд Шварценегер е австрийски щангист. Арнолд Шварценегер е австрийски щангист.

- Ако две лелки се настъпват и едната е със сабо, другата с чехли на Куиксилвър, коя ще победи

- Тестените работи в къщичките-играчки в детската градина стават за ядене

- Пионерския лагер е много по-забавен и образователен от тимбилдинга

- Снимките трябва да се чакат да се промият, за да им се зарадваш истински

- Банско е село в Пирин. Банско е село в Пирин. Банско е село в Пирин.

- Ако не си изпердашил злобно някоя съученичка от два метра на народна топка, значи не си живял

- Ако никой никога не е написал за теб в нечий лексикон, че си „много симпатичен”, никога няма да бъдеш популярен

- След 100 години Арабела ще бъде учебен филм, а не фантастика

- На село е 100 пъти по-яко

mf