Виждам (Благодаря за вниманието)

Тръгвам оттук и тичам натам. Тичам, докато стигна до някакъв ъгъл. Като стигна зад ъгъла, сулвам се на земята, пускам си една песен на емпетройката. Но емпетройката няма батерия. Ръчкам намръщено известно време копчето, музика не тръгва. Вятърът ме брули. Ставам и се затичвам отново...

Сива доба. Леко-фантастичен много-неонов град. Блестят рекламите и връхчетата на петолъчките. Бумти брит поп, смесен с чалга. Кишата се топи на юлския залез. Междузвездни герои минават на дигитални въздушни джетове, джуджета прекопават градинките пред театрите, а аз седя зад прозорец, нагоре, нагоре, много нагоре, нависокото. Хвърлям поглед към целия град оттук. Виждам всичко от моя пост....

Виждам как бакшиш, спрял на светофар, помпа сметката на клиентката през волана с лявата ръка, а с дясната услужливо и пали цигарата. Виждам как Един Заек от Приказките - голям колкото човек - кани минувачите да влязат в новия клуб - но те си мислят, че това е човек, маскиран като заек и изобщо не им прави впечатление. Виждам как дядо си допива конячето на пейка в парка, докато храни с отрова гълъбите. Виждам как продавач на вестници спасява живота на трима чужденци, като ги праща за зелен хайвер (а на мястото, където трябва да стигнат всъщност, след 10 минути избухва бомба). Виждам как музиката на града се движи из него като черен облак, по-наситено тук, по-рехаво там. Виждам как абитуриенти крещят по булеварди, а снайперист ги гледа през оптическия мерник от отсрещната тераса. Виждам как борец дава 2 лева на баба, защото му прилича на майка му. Виждам как деца се взират зад стъклени витрини с маратонки, как манекенки се взират зад стъклени витрини с рокли, как пияници се взират зад стъклени витрини с дезодоранти. Виждам как двойки хора се натискат във входовете, но по коренно различни причини: при едната има моментна страст, която ще изгори също толкова бързо, колкото се е възпламенила, при друга мъжа просто ограбва жената, при трета момче и момиче току-що те са осъзнали, че са един за друг - дошло им е и на двамата, изведнъж уж, въпреки, че от много отдавна го усещат.

Виждам и собственото си отражение в стъклото на моя прозорец. Усмихвам си се за момент. (Тук би било много технично да кажа, че си дърпам за последен път от цигарата, ама така и не ги научих тия, нали..) Гася всичко и лягам. m-f