lavinho.com presenta:

Митко и Тримата Хипопотами
Pre-More Intro 07

Трендафил Канемска беше единствения журналист, който някога изобщо разбираше от Билярд. Как успяваше? Седеше в тъмната част на залите за билярд с диктофон и си шепнеше записки (или шепненки, по-скоро, нали). Светлината от над масите огряваше един Зоро-вски процеп само върху очите му в тъмните сенки, от който чат-пат беше видно, че изпада в едни такива зловещи усмивки, все едно ей сега е разгадал някоя тайна на играчите и е придобил власт над тях... И то точно така си беше....

Емо Петков беше кондуктор на малък Френски Бус. Качихме се всички, той наду свирката, и поехме по следите на Шлифера на Леонардо. Онзи сивият, Венжанса. Емо имаше малка френска квадратна шапка, която му отиваше. И на нас ни отиваше да зяпаме през прозореца на буса, докато минава покрай шата, поля с Пино Ноар и Гренаж, доматки, моцарела на колчета, селяни по барети и стачкуващи трактористи и да ни се развяват буйните гриви. Слънцето напече, ние почнахме да примижваме благо, като едни дебели котараци, опънали се покрай разгорялата се камина. Изведнъж кефа ни се срути, щот пропаднахме в яма. Дими, който беше шофер, отлепи недоволно устни от бутилката Памперо, която беше надигнал, отвори очи, забърса френски мустачки, каза нещо като: „меееерддд” и пак заспа. Пропадането на буса позволи на Марто Пазарджиев да го настигне задъхано, да се качи и да раздаде кроасани от една кошничка на първите двайсе седалки. Двайсе и първата седалка беше празна, или поне така изглеждаше, но изневиделица отиззад седалката се надигна Ноел Галахър и заби една китара върху Марто, докато Монкиса викаше „ааадската лудница, мейт!” изпод съседната седалка. Стреснахме се от тази агресия и се огледахме. На съседната поляна Чичо Неви в черен костюм тренираше тайквондо върху една покривка с фондю. На по-съседната Гълъба пиеше кафенце за 4 марки, а Санди Ривера му свиреше на уше на флейта. Жълтия ни гаден бус изведнъж излетя нагоре, привлечен от космическата реверсия, организирана от Ал Гор, който пренасочи магнитното поле на земята към Сатурн, за да спаси Пръстенът му, хис прешасссс! Отидохме на няколко хиляди метра височина, където се оплетохме в един кайт на начинаещ сърфист от къмпинг Корал и паднахме съсе буса на плажа. Отдавна-семейните си опънаха палатките, а ергените и те опънаха палатките, защото от северната част на плажа се появи на токчета Павката, маскиран като Кака Златка, победителката от Плеймейт 2007. Мъжете отидоха за дърва, жените отидоха за риба, Амзов отиде да снима. Гугъл Ърт показа аномалия, в командния център в Аризона джуджетата-хермафродити, които движеха нещата, зум-наха върху Корал, но мощен Руско-Турски радар (съвместно изпълнение от освободителната война през 1876та година) заглуши сигнала и отблъсна картината. От водата излязоха Денкиса и Коле, маскирани като Нептун и... Робин.... и раздадоха по един ай под на всички послушни сервита от къмпинга. Мостуна черпи всички медузи по малък Бушмилс и тръгна да ги обикаля за по наздравица на плиткото. Свечери се и лагерния огън дойде. Дойде и Арнолд Шварценегер, раздаде дъвки и стероиди за всички и почна да разказва Дългата История на пътуването му с бициклет от Грац до Ел Ей. На средата на разказа (ситуацията се развиваше някъде около Линц) се появи Адриано Челентано (Калото го докара с новото пежо от Влас, където Адриано беше акостирал върху кости от кефал с акустичната си китара и рибарската си лодка) и вкара малко романтично музикално оформление на разказа. Арнолд не го издържа дълго, вкара един прекъсващ приспивен шамар на Челентано, но в същото време от храстите се излетя Пърси, кучето на Пчелата, което гонеше летящо фрисби, и стъпка другаря Шварценегер. Някой запя испанско фланенко. След малко Макса изгря. Аз си тръгнах, не можах. Фанах за Созопол...имах работа. – m-f