Freak on a Лишей / Outcast
(Внимание! Тази възстановка е изключително песимистична!)

Освалдо Ардилес Мария Хименес Франко Де Ла Фамилия. Той имаше тооооолкова дълго име. Не го харесваше. Искаше да се казва като брат си, който се казваше Стефчо.

Ние Стефановци не познаваме. Не познаваме и Жоровци. Познаваме само ей тия четири стени вкъщи и четирите стени на офиса. И четирите стъкла на колата между офиса и вкъщи. Прозорците ни са телевизори, а мозъците ни се стесняват паралелно с ограничаването на пространството, което обитаваме. Зажаднели за приключения, ние бродим из едни и същи заведения, по едни и същи вили, по същите улици, басеини, планини, но не намираме удовлетворение. Срещаме се с нови хора, но те не ни стават вече приятели, а познати. Срещаме се с нови жени, но не можем да общуваме тъповато с тях, както преди. Говорим си с колегите на „колега”. Неусетно работата става все по-важна, докато стане по-важна от неработата. Гърчим се, за да имаме по-лесен живот, но това, което имаме е сигурност, а някой друг живее наистина комфортно, нагоре по веригата. Опитваме се да разбием ежедневието, но ни е страх да не се нарежем на парчетата. Почваме да си дупчим билети в трамвая. Почваме да отминаваме обидите и селенията, с нелепото извинение, че е под нивото ни да се занимаваме с неща, които са ни под нивото. Почваме да правим от онзи лош тип компромиси с принципи и те размиват нашата идентичност. Почваме да живуркаме. Почваме да се заслушваме в служебните разговори за дограми, плочки, майстори и бавачки. Почваме да планираме ходенето на гости у приятели. Почваме да си вкарваме рождените дни на близките хора в телефона, за да ни подсети аларма. Спираме да викаме и започваме да спорим аргументирано. Спираме да пием, пие ни се, но не можем, някакси. Натякването на роднините за женитби започва да идва в повече. Някой приятел, който преди 5 години сме го вадили на кирка изпод масата, започва да вади теории, че е време „да порастнем”. Други приятели от обкръжението и те „порастват” и започват да те затрупват с неща, които не ти се слушат, които са част от тяхното (вече изключително тясно, и несвързано с твоето) ежедневие. Когато скочиш в басеин с дрехи, те гледат разтревожено. Когато кажеш някоя простотия, те гледат снизходително. Чудиш се как да не станеш като тях, но пък и как да не изостанеш от естествения ход на времето. Почваш да четеш книги (пак) и да се занимаваш с щуротии, като фитнес програми и хранителни режими.

Нещо липсва. Трябва да се вземат мерки. Спешно. Предлагам следното:

1. Спешно посещение на първото избрано село. Прекарване на един уикенд сред напълно непознати хора, сред ракия, салата, физически труд и липса на хаус музика.

2. Незабавно напускане на работа и смяна на полето на работа изобщо. Човек може да си го позволи, ако стане толкова компетентен и ценен, че навсякъде ще се намери работа за него.
3. Незабавно изхвърляне на телевизора. По телевизията интересни са само мачовете, а тях можем да ги гледаме и по стадионите.

4. Упражнение за моментално повдигане на заспалия адреналин: мятяне яйца по минаващата агитка на ЦСКА под балкона, придружено с реплика по мегафона и последваща проба на силата на външната врата.

5. Незабавно заминаване за 1 година в чужбина. Цел – смиряване, контакти и виждане на свят, различен от твоя

6. Незабавно стартиране на 1 час фитнес дневно. За теб.

7. Писане на две писма с ясно-изразена гражданска позиция по наболели социални теми и изпращането им към БНТ (най-добре е да се адресират до Мира Добрева, за да си помечтае човек поне как ги чете и се къса от съчувствие и разбиране).

8. Една година живот без конкретни цели за постигане, само с идеята да е наистина пълноценна годината. Например: днес ще отида на фитнес не за да направя 50 коремни преси, а за да правя коремни преси и да се потя.

9. Незабавно стартиране на една календарна седмица напълно-несериозно отношение към всичко, освен нещата от жизнено значение (любовта, Левски, бялата тоалетна хартия и затварянето правилно на вратите на маршрутките).

10. Недвусмислено обяснение в любов.

Е, не всичко зависи от тебе само, вярно е. А редът, естествено, не е последователен. Дори е непоследователен. Снощи за малко да осъществя точка 4, откри се възможност, но се смилих над Минов, защото при всеки сблъсък с властта той го отнася, горкия.

Бих препоръчал да се поставят някакви SMART цели да се сбъднат едиколко си точки в едикакъв си срок, ама точка 8 ми забранява! Абе за начало една от тези точки стига! Питайте ме като ме видите докъде съм стигнал... m-f (lvnh)