ХАН АСПАРУХ ЮНАЙТЕД ФРОНТ
Senor, por que te preocupas tampoco?

Едно величие никога не идва само. Извънземните разработиха каналите и другите дойдоха. С кошари, колиби, печки, семейства... Като едни пиренейски пингвини-пилгрими, черно и бяло, островърхи шапки, самочувствие и много народ. Много. Откъде тоя народ, бе брат? Получи се нещо като пресичането на Дунав от прабългарите – Хан Аспарух и неговия Firm – Хан Аспарух Кежуълс. С ръце в джобовете, Бърбъри шапки, мазни дъвки и мрачни физиономии, татуировки на Шехерезада по ръцете. Къв си ти бе, местен? Как така не мое минем? Мръдни да си опъна палатката, да не вадим шамарите!

Насядаха около огъня и извадиха лагерите (т.е. lager-ите, или Гинес-ите). Дойде Олд Шетърхенд, простря си мократа шапка и седлото на магарето до огнището, останалите го гледаха известно време мрачно, след това го накараха да плати половината парно за месеца… (Американец).... Към 4 сутринта останаха само дежурните по ъглите, всичко друго беше захъркало като някакъв симфоничен оркестър на Злото. Боб Синклер, дай тон за песен! Кристина Агилера притича, огледа се, изписка и се върна в мрака, без никой да я забележи. Стоичков влезе със свирка и топка в ръка, попита дежурните кви са и кой гии пратил да му слидат тринировката – те дежурно му обърнаха няколко шамара, вкараха му едно копие с конска опашка в задника, взеха му топката и го изритаха да си ходи разплакан. Към развиделяване се появи Северното Сияние, седна с дежурните на дигата да изпие няколко светли и да изпуши квото беше останало.

На сутринта тия от лагера вдигнаха лагера. Хан Аспарух се изсекна с два пръста, облече си халата, пи два Гинеса, каза нещо, което никой не разбра, посочи на юг и се върна в палатката да си доспи. Дясната му ръка, Едноокия Джон, организира хората да си сложат шапките, организира лек лов на гарвани за елементарно печено, организира масово Пикаене за Последно в Дунава, организира оборка, организира стотинки за шише уиски за из път, организира себе си и потеглиха. Малките сритаха конете, които точно бяха преополовили някво Судоку и много се нервираха, че им дават зор. Преводачът бай Митко излезе от Спа Центъра учуден, че толкова рано ще се затръгва, прибра си дъщерите*, жените и книгите и се присъедини към пешеходната група и конете със Судокуто.

Кежуълите вървяха тихомълком, от време на време само нечии телефон извъняваше, човека се осведомяваше къде е врага и затваряше с леко назлобена физиономия…. След няколко часа стигнаха връх Ботев, където малко момченце с брада и черна коса стреляше по баирите с пръсти и викаше пфух-пфух. Тук групата се натъкна на стар Голф на заблудени туристи от ГДР, които първо се зарадваха, че срещат хора, след това леко така се опитаха да обърнат, като видяха за какви хора става въпрос. Опитите за бартер с няколкото значки със стария герб на ГДР не успяха да им откупят боя, изядоха си го, загубиха Голфа и си тръгнаха за Гедерето пеша., с надеждата да стигнат поне навреме за новия „Призраци в Блока” сезон 3, серия 7, която трябваше да е дръпнал съседа от дата-та.

Най-накрая Кежуълите прехвърлиха билото на Средна Планина и пред тях се разкри широкото софийско поле. Преминаха през него без да спират (освен няколко загоряли члена на експедицията, които хванаха няколко редки пеперуди в леса, който днес наричаме Западен парк).
Стигнаха Дупница. Водата свърши. Едноокия Джон разпореди на Стив „Болярина” Макдугъл да пробие дупка до Китай, откъдето Ченгиз Хан Кежуълс (приятелски настроена фракция) да подадат топка лед, от която да се разтопява малко по малко, според битовите нужди. След като това бе свършено, всички построиха телевизор и седнаха да гледат жребия на Праисторическата Купа – ¼ финали. Кой ли ще се падне?? Милуол? Месопотамия? Челси или Траките? Съдбата беше жестока – падна се Индия. Защо жестока? Защото никой нямаше представа накъде трябва да се тръгне за гостуването – някои тръгнаха наляво през Иберия и водата, други надясно през Константинопол, но никой така и не стигна. Всички се загубиха, затриха, без дори някой да напише някаква историческа забележка и така завинаги това поколение беше затрито... Остана жив само Хан Аспарух, който проспа жребия и беше още в палатката, като дойдоха Новите...

*малката дъщеря на Бай Митко беше най-хубава. Тя беше в кухнята от предишния епизод, ако се сещаш...

LONDON PART 13

akademijata e dosta ozhivena za nedelja vecher - utre zapochvat snimkite na 5-minutnite filmi, taka che jaiceto oprja do gyza. az shte trjabva da chakam oshte 5 dni za moja film, i mi se shte veche vsichko da se narezhda i da snimame, che cjalata podgotovka vze malko da mi pisva. v momenta visja v neizvestnoto - nadjavam se filma da stane jak vizualno, no v syshtoto vreme moga spokoino da ochakvam da e pylna boza. mmm, kak mi se jade mazna banichka s boza...dnes gledah pak 12 Monkeys, i mi se zabi edna replika na bruce willis - kak filmite nikoga ne se promenjat, te sa si edn i syshti; no vseki pyk, kogato gi gledame, izglezhdat razlichno, vizhdame po neshto novo - znachi vsyshtnost promenjashtite se sme nie. kombiniram tova s kraja na Cinema Paradiso, koito pyk gledah vchera - montazha s desetki celuvki ot stari chernobeli filmi, koito prozhekcionista trjabva da cenzurira ot lentite, no koito nakraja zalepva edna za druga kato podaryk za salvatore - udarna demonstracija na krasotata na kinoto. ne go usetih napylno, shtoto dvd-to mi se ebavashe, no pone go razbrah...

v petyk zaredih s mariana za pyrvi pyk v anglija - ebasi chuka. hodihme sys sykvartiranta na razhodka iz kvartala da drypnem, i beshe dosta paranoichno - vypreki che njama zhiv chovek po ulicite, ili mozhe bi tochno zaradi tova. v momenti kato toja, ili pyk kato se razminavam s robotite v supermarketa, si povtarjam che tuka ne shta da zhiveja, i se molja bulgaria da ne se prevryshta v neshto takova...marcin, edin poljak koito zhivee v nashta kyshta (s zhena si - keniikata dorothy), mi razkazva kak neshtata v polsha se promenjat v tazi posoka - horata poluchavat tova, koeto iskat i tyrsjat ot zapadnoto obshtestvo, no v kraina smetka se otdalechavat edin ot drug, i ne sa shtastlivi. az predpochitam bulgaria s haosa, zadrystvanijata, zadimenite ulici, ostankite ot soc-a, no kydeto vsichki sa zaedno v lainata, i ni e njakak hubavo. i stiskam zybi i se prigotvjam da zapochna da ponasjam otnovo bakshishite i neuredicite s bokluka...no i da se radvam na vseki malyk napredyk, shtoto ni e za pyrvi pyt, i da se nadjavam che shte vzemem hubavite neshta, no shte si dvizhim nashata si, izcjalo bulgarska evoljucija i revoljucija, i njama da se ostavjame na njakvi suhi i ignorantni za hubavite neshta v zhivota, izlyskani i sterilizirani evro-idioti da ni obajsnjavat kak da driskame iziskano. s dve dumi, iskam da sera moshtno i po selski!

mean-off

flea speaks

ako vse oshte ne ste go otkrili, eto go bloga na flea ot red hot, mnogo e goljam. snoshti gledah the chilli peppers live from abbey road - tuka ima edna poredica na channel 4 dosta jaka - jasno e, RHCP sa mozhe bi nai-goljamata banda na taja planeta. oasis shte mi grizat syvestta sled tija dumi, no v poslednite godini nikoi ne me vylnuva taka kato RHCP - vse edno muzikata im e kodirana njakyde v syrceto mi,i kato slusham, i vibrira super jasno i njakaksi otvyd vsjakakvi objasnenija, vse edno idva otnjakyde drugade, mjasto koeto ne e izvestno, no kydeto sym bil...
enjoy
http://www.redhotchilipeppers.com/news/journal.php?mode=shortlist

mean-off

A Dreamer Solstice

JRR, JFK, JK Rowling, and the richest writer assholes on the planet had nothing on this guy. Nothing! He took a no-story and delivered it into the mid-section bin ready to print, smoking hot (actually slightly burned round them edges). He liked to feast on peanut butter and jam (the weird-berry one) and seemed as if this nutritional input was what produced the lyrical output…. Freaking mechanics, man…

Solid and consistent as a happy-go-lucky black guy from the suburbs. Can’t play basketball, likes to talk, has a son somewhere, wife left, mother raised him. Trying to make an impression on everyone. As he heads home an overcast moon is shining down on the tight rows of houses, trimmed lawns, colorful dwarves, and the group of Irish goofy kids on the corner playing craps. He rolls by, heads home, gets set for another day. I’m his OTHER neighbour, watching him from behind the curtain. I know him, don’t I?…Waaait, AM I from the ghetto too?!...nooooOO!…..

Superman! It’s not a bird, nor a plane, it’s not even close to being a toothbrush, nor anything. It’s a theme song, solidified into a plastic silhouette of crappy Chinese Lego bricks. It’s a never-has-been page from a generic comic book that grows to life when the TV electro-light hits it. It’s a blue and red and yellow moron drifting purposelessly around the Dutch ancestry of New Amsterdam’s skyline. Land down smack in the Village and we’ll see how many cocktails you can afford you tight-assed, no-pocket-to-hold-money-suit-wearing retard! Spot you a tenner? Super hell no!

Timmy liked to play with brands. We had brands in that room, oh boy, did we ever! Timmy was in brand heaven, jacking this one from its consumer, switching around target groups, fucking up the brand wheels and reinventing the connection moments, chuckling all throughout like this was the best thing ever. A group of bald men with glasses in white overcoats, standing behind a bullet-proof glass window, screamed and banged on the glass to no avail as it was also sound-proof. It was grotesque, kinda like watching the G7 trying unsuccessfully to stop from afar an old cleaning lady about to inadvertently push The nuclear button…

Man, did you see that last night? Was that a fireworks display OR WWWHAT! First it hit the building downtown, turned it into a lit-up electric chromosome, with laser sparks running up and down its spine, then it evaporated Mladost 3, then it struck the whole mountain of Vitosha and transformed into a resort city with tall hotels, all of them unfinished, still in construction. A German tourist with half a duner in hand, a Ballack shirt and DDR cap looked up in frozen disbelief, and I wanted to tell him it’s OK but couldn’t find the heart to lie…

A cute girl is standing in your kitchen, mitts on the hands, pots on the stove, water running. She’s wearing no top, just an apron. The yellow bulb light shines down her apron and curves. Oh, those curves…. The perfect neckline continues straight down, bulges into the apron… The clock ticks away as the soup starts to boil. A crazy cat jumps out from behind the fridge, into the soup, and starts swimming backstroke around the soup, like some Super Mario of freakin’ backstroke. Gives you a condescending glance after the third lap, then stops, takes a breath, rolls down and throws away the swimming cap, exits and shakes the soup liquid off so it splashes all over you. You are incensed, but what are you going to do! It’s a freakin’ cat for cryin’ out loud!

Jump up jump up and get down….After that unfortunate cat episode, which has totally overshadowed the much more important curve lines in your kitchen, you don’t look back ‘cause you are in anger, you go out for some fresh air, enter the bar, kick the ballroom doors, open all safe boxes, take out all the freaking Famous Grouse miniatures in them, drink half of them and pour down on the floor the rest. The Security comes, naturally interested in what the hell you are doing. You do your best to settle their unease, fail, fight, get your ass kicked, drag yourself home and sleep off the weekend with a cut eyebrow, dreaming about them curves….

LONDON PART 12

ot vchera se radvam na pyrvite stranici na pyrvija si istinski storyboard kato rezhisjor. maistora e ken, edin mnogo krotyk i dobyr arhitekt ot tailand, koito govori za kinoto s edno takova tipichno aziatsko strahopochitanie kym all things western. mislja che e dosta talantliv i blagodarenie na tova moite greshki ne sa tolkova ochevidni. dokato toi risuvashe az preglezhdah njakvi koreiski i japonski stari filmi, montirani po takyv otkachen nachin che e neopisuemo - ama raboti.

poslednite njakolko dni bjaha dosta mrachni, otkym vreme i nastroenie. ubeden sym che slynceto e neshto super vazhno i planiram da ne zhiveja v strana, kydeto to e kyt. ustanovih che po-tymnite strani na haraktera mi hich ne sa izcheznali, che vse oshte moga da naranjavam horata krai men, i nai-veche nai-blizkite. tyzhno malko. predpolagam che vsichko si vyrvi na periodi, i sega e edin takyv - na osyznavane na njakoi neshta (kato naprimer che v obshti linii prekarvam zhivota si v oblacite), priemane na neizbezhnoto, i edno chuvstvo na silna neopitnost, dori bezhnadezhnost, che njakoga moga da byda choveka koito iskam. v syshtoto vreme razbiram, che neshtata ne sa naistina chak tolkova cherni, i prosto trjabva da si dyrzha krakata zalepeni za zemjata i da ne mislja chak tolkova samo za sebe si. v tazi vryzka shte vzema nazaem dumi ot pharrell - i shte se izvnja na bydeshtata si prijatelka, che sym tolkova zabit v malovazhni neshta, no i da i kazha che polagam usilija kolkoto moga, i skoro shte svyrsha neshtata, koito si vyobrazjavam che trjabva da svyrsha, i shte doida da se zapoznaem. kydeto i da e.

mean-off

LONDON PART 11

dnes si vyrvjah po trotoara i edna kola, kojato preminavashe po ulicata pokrai men, svi tochno kym men, za da parkira DO trotoara (tuk si ima specialni platna za parkirane). az kato istinski bylgarin prieh che tja shte se kachi direktno na trotoara, i shte me pritisne do stenata, zatova lovko otskochih. shofjora pyk kato istinski anglichanin mi se uchudi nemalko, i si parkira syvsem v ramkite na pravilata, robota mu s robot.

javno taja godina njama da vidja zima, no pritesnitelnoto e che mai nishto ne izpuskam - i v bulgaria mai vsichko e na gradus. porednija doklad, toja pyt tezhyk, ot oon, razpravja che horata i samo horata sa vinovni. pone za men, vinata e nasadena permanentno - mislja si za global warming vseki den i chat-pat pravja po njakoja malka polezna stypka, kato naprimer da si izvazhdam zarjadnoto ot kontakta, kogato ne zarezhdam mptroikata ili gsma - pesti energija, ili po-skoro ne harchi izlishno, dori i malki kolichestva. predpolagam obache che podhoda "lichna otgovornost" e zagubena kauza - dosega nikoga mislja che ne e rabotil. po-verojatno cikyla e neshto ot roda na masirano mediino pokritie - promivane na masovija mozyk v podgotovka za zakonovi promeni i ogranichenija - masovija mozyk kraino neohotno priema, che zhertvi trjabva da se pravjat, ama individualno ne si i myrda prysta po vyprosa - leka-poleka zapochvat da se prokradvat novi zakoncheta i nai-veche novi danyci - razni kompanii i korporacii vizhdat komersa i se pochvat reklamni kompanii (te tuka sa si pochnali veche - primerno: otkriite vashija nov akaunt v banka XXX i 5% ot taksata vi za obsluzhvane otivat za borba s global warming!) - v obshti linii borbata s global warming se prevryshta v novija big brother, ili novata voina s terorizma...ami dano da stane neshto vse pak, grozno ama efektivno.

veche sym oficialno rezhisjor na 5-min film i stava napecheno...tymna prikazka za edno malko momiche, koeto se nabutva v edna seksualna kasapnica, hehe. smeja se, ama ne e mnogo smeshno.

imam veche i digitalen fotoaparat, taka che skoro shte moga da ukrasjavam razkazite i s kartinki. prekarah nedeljata v pazarene po raznite elektronni magazini na tottenham court road - londonskata digital mecca. ponezhe prodavachite sa predimno indiici i arabi, se chuvstvah po v svoi vodi, ta si vzeh dosta dobyr aparat za dosta dobra cena. i vse pak se chuvstvam taka, vse edno te napraviha mnogo po-dobra sdelka ot men, otkolkoto az ot tjah...nishto - naskoro se zamislih i ustanovih, che dori pri moja mizeren bjudjet i ezhedneven kontrol nad finansite (koi ne e dobyr po matematika ve, koi? you talkin to me?), pak dylzha pari na razni prijateli i poznati, kakto i te na men. toest razbrah, che na parite prednaznachenieto im e da si smenjat sobstvenicite, nonstop i zavinagi. zvuchi naivno, ama pone e vjarno.

mnogo se kefja na teatralnata aktivnost v moite stari lovni poleta, kydeto ne e jasno tenci li lovjat pemperugi, ili obratnoto. dazhe zarjazoh vsichko i izchetoh navednyzh piesata na neil simon. pyrvite dva epizoda ne me kefjat osobeno, ama drugite sa tiptop. teatyra si mi e goljama ljubov i njama kak, shte se vizhdame pak s neja…stiskam palci na vsichki, i s kef shte gledam - treti red v sredata, tri mesta za men i dvete mi blitz-gadjeta, koito shte zabyrsha po pytja ot letishteto kym sfumato.

imam chuvstvoto che naposledyk nishto interesno ne mi se sluchva - pone ne izvyn akademijata, a az prekravam zhivota si gore-dolu samo tuk. smjatai - goljamoto sybitie beshe che sled 5 meseca za pyrvi pyt se otdadoh na sport - kupihme topka za 2 paunda sys sykvartiranta i hodihme za igraem basket zavchera sutrinta. pochnahme edna igra do 11, sled 2 tochki reshihme da e do 7, sled oshte 1 tochka - do 5. bi me 5 na 2. sled tova izbjagvahme pretovarvaneto i cykahme 21. ot dva dni ne moga da hodja pravilno. vizh po-gore - pet meseca, to si pishe...

i pak shte si pishe - neshto, tuk, skoro
mean-off