
ХАН АСПАРУХ ЮНАЙТЕД ФРОНТ
Senor, por que te preocupas tampoco?
Едно величие никога не идва само. Извънземните разработиха каналите и другите дойдоха. С кошари, колиби, печки, семейства... Като едни пиренейски пингвини-пилгрими, черно и бяло, островърхи шапки, самочувствие и много народ. Много. Откъде тоя народ, бе брат? Получи се нещо като пресичането на Дунав от прабългарите – Хан Аспарух и неговия Firm – Хан Аспарух Кежуълс. С ръце в джобовете, Бърбъри шапки, мазни дъвки и мрачни физиономии, татуировки на Шехерезада по ръцете. Къв си ти бе, местен? Как така не мое минем? Мръдни да си опъна палатката, да не вадим шамарите!
Насядаха около огъня и извадиха лагерите (т.е. lager-ите, или Гинес-ите). Дойде Олд Шетърхенд, простря си мократа шапка и седлото на магарето до огнището, останалите го гледаха известно време мрачно, след това го накараха да плати половината парно за месеца… (Американец).... Към 4 сутринта останаха само дежурните по ъглите, всичко друго беше захъркало като някакъв симфоничен оркестър на Злото. Боб Синклер, дай тон за песен! Кристина Агилера притича, огледа се, изписка и се върна в мрака, без никой да я забележи. Стоичков влезе със свирка и топка в ръка, попита дежурните кви са и кой гии пратил да му слидат тринировката – те дежурно му обърнаха няколко шамара, вкараха му едно копие с конска опашка в задника, взеха му топката и го изритаха да си ходи разплакан. Към развиделяване се появи Северното Сияние, седна с дежурните на дигата да изпие няколко светли и да изпуши квото беше останало.
На сутринта тия от лагера вдигнаха лагера. Хан Аспарух се изсекна с два пръста, облече си халата, пи два Гинеса, каза нещо, което никой не разбра, посочи на юг и се върна в палатката да си доспи. Дясната му ръка, Едноокия Джон, организира хората да си сложат шапките, организира лек лов на гарвани за елементарно печено, организира масово Пикаене за Последно в Дунава, организира оборка, организира стотинки за шише уиски за из път, организира себе си и потеглиха. Малките сритаха конете, които точно бяха преополовили някво Судоку и много се нервираха, че им дават зор. Преводачът бай Митко излезе от Спа Центъра учуден, че толкова рано ще се затръгва, прибра си дъщерите*, жените и книгите и се присъедини към пешеходната група и конете със Судокуто.
Кежуълите вървяха тихомълком, от време на време само нечии телефон извъняваше, човека се осведомяваше къде е врага и затваряше с леко назлобена физиономия…. След няколко часа стигнаха връх Ботев, където малко момченце с брада и черна коса стреляше по баирите с пръсти и викаше пфух-пфух. Тук групата се натъкна на стар Голф на заблудени туристи от ГДР, които първо се зарадваха, че срещат хора, след това леко така се опитаха да обърнат, като видяха за какви хора става въпрос. Опитите за бартер с няколкото значки със стария герб на ГДР не успяха да им откупят боя, изядоха си го, загубиха Голфа и си тръгнаха за Гедерето пеша., с надеждата да стигнат поне навреме за новия „Призраци в Блока” сезон 3, серия 7, която трябваше да е дръпнал съседа от дата-та.
Най-накрая Кежуълите прехвърлиха билото на Средна Планина и пред тях се разкри широкото софийско поле. Преминаха през него без да спират (освен няколко загоряли члена на експедицията, които хванаха няколко редки пеперуди в леса, който днес наричаме Западен парк).
Стигнаха Дупница. Водата свърши. Едноокия Джон разпореди на Стив „Болярина” Макдугъл да пробие дупка до Китай, откъдето Ченгиз Хан Кежуълс (приятелски настроена фракция) да подадат топка лед, от която да се разтопява малко по малко, според битовите нужди. След като това бе свършено, всички построиха телевизор и седнаха да гледат жребия на Праисторическата Купа – ¼ финали. Кой ли ще се падне?? Милуол? Месопотамия? Челси или Траките? Съдбата беше жестока – падна се Индия. Защо жестока? Защото никой нямаше представа накъде трябва да се тръгне за гостуването – някои тръгнаха наляво през Иберия и водата, други надясно през Константинопол, но никой така и не стигна. Всички се загубиха, затриха, без дори някой да напише някаква историческа забележка и така завинаги това поколение беше затрито... Остана жив само Хан Аспарух, който проспа жребия и беше още в палатката, като дойдоха Новите...
*малката дъщеря на Бай Митко беше най-хубава. Тя беше в кухнята от предишния епизод, ако се сещаш...
Senor, por que te preocupas tampoco?
Едно величие никога не идва само. Извънземните разработиха каналите и другите дойдоха. С кошари, колиби, печки, семейства... Като едни пиренейски пингвини-пилгрими, черно и бяло, островърхи шапки, самочувствие и много народ. Много. Откъде тоя народ, бе брат? Получи се нещо като пресичането на Дунав от прабългарите – Хан Аспарух и неговия Firm – Хан Аспарух Кежуълс. С ръце в джобовете, Бърбъри шапки, мазни дъвки и мрачни физиономии, татуировки на Шехерезада по ръцете. Къв си ти бе, местен? Как така не мое минем? Мръдни да си опъна палатката, да не вадим шамарите!
Насядаха около огъня и извадиха лагерите (т.е. lager-ите, или Гинес-ите). Дойде Олд Шетърхенд, простря си мократа шапка и седлото на магарето до огнището, останалите го гледаха известно време мрачно, след това го накараха да плати половината парно за месеца… (Американец).... Към 4 сутринта останаха само дежурните по ъглите, всичко друго беше захъркало като някакъв симфоничен оркестър на Злото. Боб Синклер, дай тон за песен! Кристина Агилера притича, огледа се, изписка и се върна в мрака, без никой да я забележи. Стоичков влезе със свирка и топка в ръка, попита дежурните кви са и кой гии пратил да му слидат тринировката – те дежурно му обърнаха няколко шамара, вкараха му едно копие с конска опашка в задника, взеха му топката и го изритаха да си ходи разплакан. Към развиделяване се появи Северното Сияние, седна с дежурните на дигата да изпие няколко светли и да изпуши квото беше останало.
На сутринта тия от лагера вдигнаха лагера. Хан Аспарух се изсекна с два пръста, облече си халата, пи два Гинеса, каза нещо, което никой не разбра, посочи на юг и се върна в палатката да си доспи. Дясната му ръка, Едноокия Джон, организира хората да си сложат шапките, организира лек лов на гарвани за елементарно печено, организира масово Пикаене за Последно в Дунава, организира оборка, организира стотинки за шише уиски за из път, организира себе си и потеглиха. Малките сритаха конете, които точно бяха преополовили някво Судоку и много се нервираха, че им дават зор. Преводачът бай Митко излезе от Спа Центъра учуден, че толкова рано ще се затръгва, прибра си дъщерите*, жените и книгите и се присъедини към пешеходната група и конете със Судокуто.
Кежуълите вървяха тихомълком, от време на време само нечии телефон извъняваше, човека се осведомяваше къде е врага и затваряше с леко назлобена физиономия…. След няколко часа стигнаха връх Ботев, където малко момченце с брада и черна коса стреляше по баирите с пръсти и викаше пфух-пфух. Тук групата се натъкна на стар Голф на заблудени туристи от ГДР, които първо се зарадваха, че срещат хора, след това леко така се опитаха да обърнат, като видяха за какви хора става въпрос. Опитите за бартер с няколкото значки със стария герб на ГДР не успяха да им откупят боя, изядоха си го, загубиха Голфа и си тръгнаха за Гедерето пеша., с надеждата да стигнат поне навреме за новия „Призраци в Блока” сезон 3, серия 7, която трябваше да е дръпнал съседа от дата-та.
Най-накрая Кежуълите прехвърлиха билото на Средна Планина и пред тях се разкри широкото софийско поле. Преминаха през него без да спират (освен няколко загоряли члена на експедицията, които хванаха няколко редки пеперуди в леса, който днес наричаме Западен парк).
Стигнаха Дупница. Водата свърши. Едноокия Джон разпореди на Стив „Болярина” Макдугъл да пробие дупка до Китай, откъдето Ченгиз Хан Кежуълс (приятелски настроена фракция) да подадат топка лед, от която да се разтопява малко по малко, според битовите нужди. След като това бе свършено, всички построиха телевизор и седнаха да гледат жребия на Праисторическата Купа – ¼ финали. Кой ли ще се падне?? Милуол? Месопотамия? Челси или Траките? Съдбата беше жестока – падна се Индия. Защо жестока? Защото никой нямаше представа накъде трябва да се тръгне за гостуването – някои тръгнаха наляво през Иберия и водата, други надясно през Константинопол, но никой така и не стигна. Всички се загубиха, затриха, без дори някой да напише някаква историческа забележка и така завинаги това поколение беше затрито... Остана жив само Хан Аспарух, който проспа жребия и беше още в палатката, като дойдоха Новите...
*малката дъщеря на Бай Митко беше най-хубава. Тя беше в кухнята от предишния епизод, ако се сещаш...

0 Comments:
Post a Comment
<< Home