FALLOUT BOY

The man's golden parachute opened just as he was about to land on the passenger ferry main deck. As it opened, from a state of fear he transitioned swiftly to a state of Comparative Superiority. He touched down softly on the deck among the surprised looks of the old couples circled around, waiting for the animator on duty to start his magic nearby. The man shook off the parachute ropes, reached inside his tux to produce a fat cigar and a small flask of hennessy fdc. He sipped, looked around and thought: omg! I must be fucking dreaming? this is not possible!?

He was correct. He was dreaming and this was not possible. He managed to force himself subconsciously to wake up for real and realised the inevitable: yes, he was racing down in a parachute and yes, it was unfortunately golden. And as physics related to the weight of objects dictates, golden parachutes are heavier than parachutes made of cloth and move faster through air and 'downwards'. This scientific discovery made his descent significantly faster and did not allow his 'chute to open properly before he hit the ground. He shut his eyes in terror ...

To his surprise, however, the ground gave in on impact and he fell through, continuing his journey downwards. "Golden parachutes produce more weight than our planet can handle", would be his humorous sidenote to this story for his golfing buddies years later. If he survived this. Right now he was flying down in some sort of strange vacuum. This was not dirt, rocks and lava, it was ... jelly. He wizzed through the jelly like a nail in a kiselo mliako freefall. The jelly was the only thing visible, except for Alexandr the Meerkat* who stopped by to say a quick 'hello' and sell some car insurance, nobody knows why on earth! Suddenly the jelly ended and he 'crashed' through the roof of some (later apparent) hall.

He landed on something soft. So soft, in fact, that he was neither hurt nor even in any discomfort. He stood up immediately and looked around.

The first thing he noticed was that there were many people around him, and all of them were staring at him in complete silence.

The second thing he noticed was that underneath him was a blob on the ground (he was shortly later informed that this was Wu Tang Clan's biggest female fan, who had unfortunately chosen this spot to wait out Autograph Hour. And by biggest, we mean indeed Biggest).

The third thing he noticed was that his golden parachute was still intact and tied to his back.

The fourth thing he noticed were who, in fact, his newfound companions were, as they moved.

The first to approach was Ustata. He moved in without a word and silently started tugging at the parachute, trying to scratch off a piece of gold. The man looked at him. Ustata looked shyly back, continuing to scratch and pick. There was a minute of semi-silence, broken only by the sound of Ustata's continuous scratching. After he managed to bloody all of his fingers in this doomed pursuit, Ustata turned around, walked back to his previous spot, sat on the ground and committed a starvation suicide out of purposeless sadness.

The second to approach was Andrea + Nikoleta. Or one of the two. Or neither. Whatever approached, flashed a photogenic smile/boob and handed him a press kit printout containing the following: old pink panties from the Lulin period, several dozens of polaroids of 'nipple slips', a .doc file with PR-ready texts of the lifestyle profile development schedule in the period 2010-2015 (including the full hairstyles list; morning shows and clubs appearances schedule; scandals descriptions; boyfriends transitions to and from and detailed rationale; and Georgi Nedelchev cover page schedule). Andrea + Nikoleta looked at him with slight distrust, unknowingly displaying a significant internal conflict whether this person should be approached as:
a/ a football player / inherited celebrity type (gazar) or
b/ a businessman type (barovets).
Five seconds of this conflict were enough to implode the head of the...whatever it was...

The third person to approach him was me. I handed him the key for the way out. He thanked me later.

m-f
p.s. btw, this story is perfect for sequells. I'll leave the door open for that.
p.p.s. this post is dedicated to all girls who don't know what's good for them and make us spend our time writing such posts instead of doing better things.

* check him out on the web. it's funny.

The Road To Glory

Един фикционален разказ за това как след победата над Уелс днес, осми октомври, Нашия национален отбор по футбол стига Интерконтинентални Висоти! Теорията на вероятностите диктува, че каквото не е невъзможно, е възможно, така че стига си се смял, да не ти приседне, Неверник!

Матеус ги потупа в съблекалнята, един по един. Там цареше странен микс от емоции - Попето се кефеше на гола си, Марто се ядосваше на картона си, младите се радваха на победата, старите бяха обзети от известна носталгия и тъга, че подобна победа причинява подобна доза радост в нация като нашата. Но нещешли (наистина, нека направим това една дума! Сериозно ви говоря!) невидимо за всички се случиха следните неща: Бодуров и Иван Иванов си повярваха, че са част от национален отбор. Стилиян си каза: бах маа му, като ше е за последно, да се пробваме да биеме тоя-оня, че досега съм доста зле с отпечатъка в Историята. Мартин си каза: майкамушеебанатоасадия, гладенсъмтреанешовкарам. Виданов, Попов и Михайлов имаха изигран Голям мач за националния отбор. Благой се беше събрал пак с нормалната си жена, Христина, и победата повиши 'футболното' в него на 10% (така че Модата заемаше 40%; пред Това, което Благой мислеше, че е Джизъс, с 20%; футбола; пичките с 10%; татусите - 9%; Световния Глад - 6% и Всички Други - 5%). Пелето се беше пооттърсил от напрежението, че от абсолютен приключил за профи футбола преди 3 години, сега ще трябва да реди играта на национала и да решава проблемите във всички линии от 'тяхното наказателно' назад.

Нещешли, постепенно отбора повиши качеството си в следващите мачове. Взе победа у дома срещу Швейцария с гол от дузпа на McReef. Би Черна Гора като гост с 3:0. Би Уелс като домакин с автогол с глава на Дани Колинс и направи равен на Швейцария като гост и въпреки, че падна от Англия като домакин (с хеттрик на Стивън Джерард) се класира за плейофите за Европейското във Франция и Полша. Там вече отбора представляваше хомогенна сплав. Матеус се беше оженил и развел с Алисия (бивша на Божинов), а Божинов се беше оженил и разделил с Мишел (новоизгряваща чалга звезда). Момчетата тренираха добре!! С отборната си сила, България победи Швеция в плейофите с две равенства, но гол повече на чужд терен и се класира за Евро 2012!

Само дето преди шампионата да стартира, на 6ти май долетяха Едни извънземни, изпратени от Маите, които отдава владееха Галактиката, да "проконтролират" Края на Света през декември 2012. 'Проконтролирането' се оказа най-обикновено наддаване за мач-бенефис на Мачу Пикчу 4564ми, шеф на зонален комитет на Юпитер, на неутрален терен.

Матеус, намиращ се в дупка след като беше изоставен от Алисия, отказа участие. Избърса тъгата с шала си и се обади на управителя на чалгата в студентски град да резервира Утешително сепаре. Боби Михайлов, шефа на БФС, обаче калкулира, че гостуването на необитаемата Кентавър 4 (ненаселена планета предложена за неутрално веню от Гостите) ще донесе приходи от спонсори от поне 10 000 лв (въпреки, че транспорта ще струва поне 1 000 000 000 евро (но това може да бъде говорено и разсрочено с Вальо Златев, аре са, човека харесва спорта!).

Речено-сторено. Отидохме. Там в първата минута съперниковия отбор се стопи (някаква странна реакция на техния химически състав с нашия кислород...) Едни хора направиха пари от коефициенти. Сашо Диков зададе както винаги Неудобни Въпроси, но се задоволи Както Винаги с Липса на Отговори. Матеус полудя и се пресели на Златни Пясъци (земен елемент, който тогава беше откъртен от варненци и прокуден с множество клетви), където във вила до морето всеки ден в 6.58am излизаше, крещеше, размахвайки юмрук: Ю, Мънкис! Мънкиис! и се прибираше обратно да гледа булсатком до свечеряване. Само една чайка кацаше на неговия камък. m-f

ДЖОНИ ХЕЙТИНГА

Крайно време е за една чисто-хейтърска статия в А4. Да ни олекне.

Top 10 things I hate (както би казал Максим - Бед Шит)


10. Хора, които не затварят достатъчно силно вратата на маршрутката и като резултат тя остава притворена и хлопа, докато някой друг не им я затвори. Знам, че всеки ден пътувате с тия шибани маршрутки. Не се научихте ли, че са на по 20 години и вратите им трябва да бъдат тряскани, бе, джанъм!

9. Хора, които казват 'мерише' вместо 'мирише'. Да научим българския език, може би? Honorable mention за всички, обезобразяващи българския с иновации като 'откоригирам', 'линейна скорост' и 'да прокоментираме'. Селтаци!

8. Русенско Варено, Руло Стефани и Кюфтета на Скара. ОК, вече споменахме, че русенското варено е единственото ядене, което изповръщано изглежда абсолютно по същия начин, както когато е в най-добрия си вид за консумация. Другите две просто не мога да ги понасям. Сори.

7. Понеделник сутрин след като неделята цял ден си спал (защото съботата е имало игра). Уникална смес от виене на свят, тотална неадекватност, лошо 'анти' настроение и тотална липса на концентрация. Ако бях шефа ми, щях да ме държа далеч от офиса в такова състояние, защото вредите многократно надхвърлят ползите от присъствието.

6. Нюърк. Ебати ненужния град, братче. Честно! Перник, и ти също, не се крий!

5. Нестле. Компанията - чалга на българския пазар - рекламата е навсякъде, досадна, елементарна, затъпяваща и очевидно вредна (3 в 1 - да зарибяваме децата с кофеин, чудесно, просто!) Тотален овъркил. Не бих си купил нещо на Нестле ако ще алтернативата е да се грижа сам за зеленчукова градина и малък, но спретнат обор.

4. Чалга културата. Не задължително чалга музиката - при определени ситуации и настроение, чалгата си е съвсем приемлив фон за забавление, но малоазиатската просташка посредственост, до което цялата чалга сцена (включвам всичко - 'звезди', истории, стилове, текстове и т.н.) сваля мейнстрийма в България, можем да псуваме с дни.

3. ЦСКА, Александър Александров - Сашко и хлебарките. Лично е, няма какво да го коментираме или обясняваме.

2. Републиканците. Достатъчно тази пасмина от егоистични робовладелци и малоумни религиозни фрийкове дърпа световния прогрес назад. Нека да направим един deathmatch между тях и нацистите с надеждата който оцелее да е достатъчно омаломощен да можем да го довършим с голи ръце.

1. Големите мутренски босове с бели якички. Тия дето оцеляха. По куршум за всеки мисля, че би било справедливо. Поживяха си навремето, крайно време им е. m-f

Дъ Доктор Джекил и Мистър Хайд ъф Доктор Енчев

Нека да обърнем подобаващо внимание на този феномен в рекламната среда напоследък - билбордите на доктор Енчев. Доктор Енчев е пластичен хирург. Той Прави "Цици". В месец август, че и след това, голяма част от софийското, че и националното билборд пространство беше заето с билборди с неговата особа и симетрична визия на купени от датабанк с картинки млади екзотични дами и посланието "Красотата е Симетрия".

Нека да го анализираме

Доктор Джекил:

От маркетинг гледна точка това гмуркане на другаря Енчев е отлична идея. Енчев присвои персонификацията на разкрасяващата пластична хирургия за своята особа. Сега, като им хрумне идеята на девойките да си сложат топки гума вместо цици, веднага в главите им изниква лицето на относително-фотогеничния доктор. Енчев си присвои индустрията, тъй както Памперс си присвоиха памперсите. Това няма как да не му осигури бизнес занапред. Ще му позволи и да вдигне цените на услугите си. А в неговия бизнес един или двама нови клиенти определено правят разлика. Друг е въпроса, че билборд кампанията изглеждаше бая наситена и скъпа (петцифрена сума със сигурност). Но знае ли човек, може Мисис Собственик-на-Билборди да е станала горда притежателка на 160 кубика и хитрия Енчев да е отиграл един фантастичен бартер. Във всички случаи, на пръв поглед много добро маркетингово решение и поздравления за уважаемия доктор на медицинските науки Енчев за което.

Мистър Хайд:

Така, след като уточнихме това, нека спрем за минутка и да напсуваме мощно тоя капут Енчев затова, че допринася за разпространението на индустрията, представляваща непростимо посегателство на най-хубавото в този мрачен, мрачен свят - естествените женски форми. Индустрия, която се крепи на безумния мит, че мъжете харесват да пипат физически съединения, наподобяващи гума повече от човешко същество, индустрия, която подкопава и-без-това-поизтънялото и безкотвено самочувствие на българските млади жени в днешни дни. 'Красотата е Симетрия'? Що за глупост? Красотата е в правилните естествени черти, а не в химическите полуфабрикати и добавки, Енчев. Всичко друго е корица на списание. Следващия път като бъркаш в шестнайстата цица за деня, Енчев, искам да се засрамиш и да пророниш една крокодилска сълза, след като вземеш четирицифрената сума от спонсора на девойчето. Четирицифрена сума, с която човека можеше да я заведе на почивка и да имат романтичен момент, който да скрепи връзката им, да ги събере завинаги и така да отдели една доза щастие в световната атмосфера. Единственото нещо, което твоите импланти могат да отделят, е малко химически сос, причиняващ няколко години разходки по болниците и един средностатистически семеен лайфтайм бюджет за корекция. Някой ще каже: 'сами са си виновни тъпите овци'. Не подкрепям тезата. Време е за affirmative action по отношение на заблудените душици, търсещи хирургическо 'подобрение'. В момента има сериозни рестрикции да се рекламира консумация на алкохол - продукт, който хората ползват за разпускане в каквато степен им върши работа - но е абсолютно ОК да се рекламира призив за самообезобразяване без никакви ограничения? Дабъл ю, Ти, Еф?

Да живеят малките, но естествени цици! А и кой е казал, че циците пък са толкова важни... Реално те имат третична, че и още по-второстепенна роля, в интересната част. Осъзнайте се, жени! Да избавим Енчев от нуждата да рекламира! Човекът, съдейки по показаните от него житейски стремежи, е роден да наследи Евгени Минчев в ролята на Паркетен Лъв Номер Едно на Републиката! За целта ще му трябва повече свободно време! m-f