бързолетi

Едни по-едрички, така, лястовички...и даже май по-бързички. Много е вероятно всъщност да не сте ги виждали въобще - толкова са бързи. Оттам и името. Та така, дотук три изречения, без които можехме да минем. Току-що забелязах, че под стряхата на прозореца към Патриарха са се заселили семейство бързолети. Семейството фийчърс трима възрастни, а не както при хората - обикновено по двама, поне официално. Точната конфигурация мъже/жени в семейството бързолети не мога да я разгадая - и трите птичока са едни такива зеленикаво-кафяви отгоре и мътнобели отдолу. Между другото пищят много по-пронизително от лястовичките, милите животинчета малки. Но това сигурно се чува само ако живееш нависочко, долу по-други неща се чуват. Да си бързолет, мисля си, не е лошо - представи си, че си най-бързото същество в една огромна мрежа от каньони от сгради, през които можеш да си цепиш по цял ден, и да си казваш здрасти със слънцето. Абе направо благословена раса. Е, понякога може би не всичко е хепиенд - половината от най-високите прозорци на Първа Градска срещу нашта квартира са изпочупени и подплатени с черни найлони вместо стъкла. Може би някои завои или изстрелвания нагоре не са толкова лесни. Дори и да си бързолет...И така, от тази мисъл ми се прииска да си сипя една ракия, стана ми хубаво, и сложих точка - .
mean-off