Кривия Зъб на Баба Пепа


(много скоро ще открием, че този пост няма абсолютно общо със заглавието, но, все пак, живеем в ера на комерс и трябва да печелим читателското внимание със всякакви неморални способи)





Вече не ги правят песните като едно време. Едно време и хип хопа беше хип хоп, а не едни клатещи се малки негърчета с шапки, които трябва да харесваш, защото Фифти им се мерка в клипа. Едно време негрите от хип хоп клиповете те боксираха от телевизора, а глезенчето заиграваше. Едновремешните негри, образно казано, биха фанали сегашните и биха им го нашили непрощаващо. Облекли ми потници на Ню Йорк Никс, все едно знаят за какво иде реч. Когато Джон Старкс забиваше с една ръка през Джордан 93-та, те са яли Кептън Крънч със стафиди и хлебарки в гетото в Нюърк и са чакали биг мама да се прибере с уелфеър чека...


И рока не е рок. Рока (рокът? -бел. авт.) беше светоопределящ, беше чувствен, беше гласа на Еди Ведър. Сега е басов, мощен, гръмък. Ако искам бас и мощ, щях да слушам метъл, дагое! Намали волумето и ходи да си пишеш домашните, рокмене, че мама ше дърпа ушите! А Еди ходи по концерти с къса коса, жена и средна класа, улегнал, ужас!

И жените не са жени. Едно време какви жени имаше - мечти. Като Лили от 4-7 клас. Гледаш я в час по рисуване пет минути и след това цяла лятна ваканция си представяш как я спасяваш от разни минотаври (бел. авт. - сори, минов, нищо общо няма термина с тебе) и как тя се влюбва неизбежно в теб, за да живеете влюбено завинаги, без да става дума за никакви пранета, пари, пелени, командировки и съмнения. Като Диди от 8ми клас, която слушаше Депеш, за да порастне да води след тва некви класации. Ей заради такива жени се раждат новите Дейв Геън-овци. А сега жените са реалност. Не че е лошо, но е по-трудно...

И шоколадовите яйца не са каквото бяха. Тогава бяха един път годишно - един триумф на твоето семейство над Системата, едно бягство към капитализма чрез Кореком. Сега са един план за ръст, таргети за дистрибуция и преговори с бензиностанции.

И футбола не е футбол. Преди беше посредствен и сив българския футбол, но ние си го знаехме като такъв. Сега си е същия, но ние вече знаем английския по диемата и по някаква причина искаме такова. А преди как се радвахме като приберем от мач без да са ни джобили батковците (а сега Батков дори не иска да ни джоби, а напротив - ние харчим от парите му като замерваме бедни и нещастни словаци със снежни топки в пристъп на махмурлук).

Абе изобщо нещата отиват по дяволите, джанъм! Аз съм стареца без зъби, седнал на тухла четворка на Побит Камък, Трънско. До лявата ми ръка зелено шише ракия, до дясната ми ръка задръстена хармоника. Слушам нещо западно (дъфи - уоруик авеню например) на касетофона, който помияра ми Шаро държи в зъби (а на каишката му пакетче с нови батерии). Гледам слънцето с изгарящ поглед. Искам да се спаси света, ама той не иска. Хората са тръгнали всеки в различна посока, но света не е достатъчно голям, за да се движи всеки в различна посока и да се дистанцира, колкото му се иска. Само китайците като ги наредиш и направиш равнис напред и равнис наляво ще има сгъч. Така че ние ще се гушкаме с теб, приятелю, занапред. Затова по-добре не се крий във фейсбука, а излез да пием по един малък сингъл малц и да поговорим. м-ф.