Малко Френско. Коняче. Сипи си, сипи си и ти, знам, че те боли зъб...
Хубавата Елена стана от фотьойла и отиде на Мястото, Където Трябва Да Застане Човек, Който Се Чуди Какво Европейско Ще Бъде Това Без Англия, Бе Братче! Замете, коленичи, почуди се какво прави на подобно място, па стана и си замина...
Отплаваме* с теб, хванати за ръка, в лилавото море. Водата е изключително топла, няма нито водорасли, нито медузи, нито делфини. Има пълна луна. Лилавото море е сладко, а ние сме на повърхността му – ние сме, така да се каже, нали.... повърхностни. Над нас е само звездното небе, а под звездното небе е лилавото море, ако не си внимавал(а) досега. Такааа. В една сумрачна лодка (сумрачна поради факта, че има звездно небе, т.е. е Нощ) до нас плава цигански оркестър и цепи мократа тъмна тишина от нас до хоризонта и обратно надлъж и на шир с як балкански ритъм, който ни сгрява, кара ни да се усмихваме и да се чувстваме някак си романтично, по първичен начин. Ние определено се чувстваме поздравени, защото няма никой друг наоколо, но се хилим неловко, защото нямаме никакви сухи пари в сухи джобове да оставим на тези приятни момчета, които със сигурност са си го заслужили. Изведнъж НАД лодката на циганския оркестър пада сянка (доколкото това е възможно нощно време) (б.авт. – е, все пак има и луна, възможно е в известен смисъл!) Ние вдигаме поглед нагоре и виждаме, че до лодката е паркирал Голям Кораб. Не чак колкото Титаник, но Голям. Високо отгоре през парапетите на палубите на кораба надничат лейдита по вечерни рокли с гол гръб и мустакати джентълмени с буйни мустаци, официални фракове и монокли, държащи с бели ръкавици чаши бяло вино, пури и покани за нещо. От Кораба засвирва Симфоничен Оркестър, който се смесва с музиката на момците от циганския оркестър (които, естествено, изобщо не обръщат внимание на падналата сянка и околната среда, фокусирани върху нашето удоволствие и съответно може би отблагодаряване). Изведнъж се получава странен хармоничен хибрид между циганска и симфонична музика. От циганите ритъма, от Симфонията мелодията и басовете – невероятно! Минаващ на друг сал отчаян от живота / решен да се самоубие френски музикален продуцент вади панически диктофон, записва сампъл, полу-репликира в Париж саунда с някакви умрели неавтентично- балкански музиканти и продава 1,000,000 диска по 15 евро на франсетата, жадни за нещо различно от Шарл Азнавур и Ванеса Паради, екзотично, ама все пак да се води Европейско. Воала! Както и да е...как се чувстваме ние двамата с теб? Е, как може да се чувстваме! Ние сме в лилавото море под звездното небе, само за нас свирят малка лодка с цигани и Голям Кораб със Симфоничен Оркестър! Стискаме си ръцете в разбирателство, че дори и да се удавим скоро, си е струвало....
Обаче не се удавяме. След 2 часа ни спасява испански катер на бреговата охрана. Ние се изсушаваме и отиваме да печелим милиони във Валенсия. Циганският оркестър ги арестуват и депортират. Големия Кораб продължава курса си.
Ами това е....
...
Чакай, чакай. ЧАКАЙ!! Това да не ти е истинския живот, че всичко да е черно или бяло!? Не можем така да приключим нещо, което можем да напишем, както си искаме! Ето как всъщност финишира тази история в нашия разказ:
Ние се изсушаваме и отиваме да печелим милиони във Валенсия, но две години мием чинии и гледаме деца, докато се закрепим. След това си намираме апартамент, който ни устройва. Завършваме курсове и си намираме по-добри работи, купуваме си кола. Постепенно заживяваме сравнително комфортно, но никога богато. Циганския оркестър ги арестуват и депортират, но те се връщат пак, с още по-голям кеф (междувременно единия от трумпетистите разбира като се прибира вкъщи най-после след 4 години, че му се е родил 2-годишен син!).
А Големия Кораб .... абе майната му на Големия Кораб! m-f
* Още в началото на нашата новела допускаме лингвистична грешка. Както дядо ми неведнъж ми е повтарял като малък (аз като бях малък, не той) (а той е бил Капитан на кораб по Дунава, ако искаш да знаеш!), плаваш се казва за плавателен съд, а за човек може да се каже само плуваш и с тези термини не могат да се правят никакви своеволия, защото е много много лошо.
Хубавата Елена стана от фотьойла и отиде на Мястото, Където Трябва Да Застане Човек, Който Се Чуди Какво Европейско Ще Бъде Това Без Англия, Бе Братче! Замете, коленичи, почуди се какво прави на подобно място, па стана и си замина...
Отплаваме* с теб, хванати за ръка, в лилавото море. Водата е изключително топла, няма нито водорасли, нито медузи, нито делфини. Има пълна луна. Лилавото море е сладко, а ние сме на повърхността му – ние сме, така да се каже, нали.... повърхностни. Над нас е само звездното небе, а под звездното небе е лилавото море, ако не си внимавал(а) досега. Такааа. В една сумрачна лодка (сумрачна поради факта, че има звездно небе, т.е. е Нощ) до нас плава цигански оркестър и цепи мократа тъмна тишина от нас до хоризонта и обратно надлъж и на шир с як балкански ритъм, който ни сгрява, кара ни да се усмихваме и да се чувстваме някак си романтично, по първичен начин. Ние определено се чувстваме поздравени, защото няма никой друг наоколо, но се хилим неловко, защото нямаме никакви сухи пари в сухи джобове да оставим на тези приятни момчета, които със сигурност са си го заслужили. Изведнъж НАД лодката на циганския оркестър пада сянка (доколкото това е възможно нощно време) (б.авт. – е, все пак има и луна, възможно е в известен смисъл!) Ние вдигаме поглед нагоре и виждаме, че до лодката е паркирал Голям Кораб. Не чак колкото Титаник, но Голям. Високо отгоре през парапетите на палубите на кораба надничат лейдита по вечерни рокли с гол гръб и мустакати джентълмени с буйни мустаци, официални фракове и монокли, държащи с бели ръкавици чаши бяло вино, пури и покани за нещо. От Кораба засвирва Симфоничен Оркестър, който се смесва с музиката на момците от циганския оркестър (които, естествено, изобщо не обръщат внимание на падналата сянка и околната среда, фокусирани върху нашето удоволствие и съответно може би отблагодаряване). Изведнъж се получава странен хармоничен хибрид между циганска и симфонична музика. От циганите ритъма, от Симфонията мелодията и басовете – невероятно! Минаващ на друг сал отчаян от живота / решен да се самоубие френски музикален продуцент вади панически диктофон, записва сампъл, полу-репликира в Париж саунда с някакви умрели неавтентично- балкански музиканти и продава 1,000,000 диска по 15 евро на франсетата, жадни за нещо различно от Шарл Азнавур и Ванеса Паради, екзотично, ама все пак да се води Европейско. Воала! Както и да е...как се чувстваме ние двамата с теб? Е, как може да се чувстваме! Ние сме в лилавото море под звездното небе, само за нас свирят малка лодка с цигани и Голям Кораб със Симфоничен Оркестър! Стискаме си ръцете в разбирателство, че дори и да се удавим скоро, си е струвало....
Обаче не се удавяме. След 2 часа ни спасява испански катер на бреговата охрана. Ние се изсушаваме и отиваме да печелим милиони във Валенсия. Циганският оркестър ги арестуват и депортират. Големия Кораб продължава курса си.
Ами това е....
...
Чакай, чакай. ЧАКАЙ!! Това да не ти е истинския живот, че всичко да е черно или бяло!? Не можем така да приключим нещо, което можем да напишем, както си искаме! Ето как всъщност финишира тази история в нашия разказ:
Ние се изсушаваме и отиваме да печелим милиони във Валенсия, но две години мием чинии и гледаме деца, докато се закрепим. След това си намираме апартамент, който ни устройва. Завършваме курсове и си намираме по-добри работи, купуваме си кола. Постепенно заживяваме сравнително комфортно, но никога богато. Циганския оркестър ги арестуват и депортират, но те се връщат пак, с още по-голям кеф (междувременно единия от трумпетистите разбира като се прибира вкъщи най-после след 4 години, че му се е родил 2-годишен син!).
А Големия Кораб .... абе майната му на Големия Кораб! m-f
* Още в началото на нашата новела допускаме лингвистична грешка. Както дядо ми неведнъж ми е повтарял като малък (аз като бях малък, не той) (а той е бил Капитан на кораб по Дунава, ако искаш да знаеш!), плаваш се казва за плавателен съд, а за човек може да се каже само плуваш и с тези термини не могат да се правят никакви своеволия, защото е много много лошо.
posted by a4etivo at 3:25 PM
|
0 comments
