ЩАСТЛИВЕЦЪТ

Откакто последно се видяхме с теб, мина доста време. Как си? Не, чакай, знам, че не обичаш подобни универсално-любезни въпроси... Добре ли си? А, това е по-добре. А? Добре? Хубаво, радвам се. Наистина. Искам да си добре...

Колко малко му трябва на човек, за да се чувства щастлив, но в същото време колко много му трябва, за да се чувства удовлетворен.... Изглежда докато поостареем ни е писано да се мандахерцаме като едни малки ненаситни японски прахосмукачки-изтребителчета, гълтайки всичко по пътя си, но постоянно незадоволени и търсещи Нещото Още (любов, пари, предизвикателства, мазохистични удоволствия, квото и да е). Държим се будни, едва едва, защото силиците не стигат за всичката тази демострация на енергия пред света. Аха аха да заспим, а хората очакват от нас да бъдем забавни, ангажирани и съпричастни. Е, чакай малко, как да стане!? Не мога хем да обръщам достатъчно внимание на твоя обкръжаващ свят, за да разбирам коя си ти, хем да те разбирам теб самата. Едно от двете.

Тръгнах утре за чужбина. Щастливо се носех из София преди да ме блъсне нагъл тролейски батман отзад и да чакам един час КАТ, който да ме изкара мен виновен, дагое. И - пак, битовата простотия каза: абе кво си се разщастливил там горе, уа, я слизай долу при нас в казана! И айде - замина чувството на щастливо просветление, което ме беше налегнало след като една случайна привидно-неважна случка се случи точно когато трябва. Извод: Тролей > Щастие. Търси щастие където искаш, ама избягвай тролеите. Митко, и той ме пита някакви неща. Митко, не мога бе пич сега, да ти разправям. Имаме драма с тролей, не разбра ли! Уф - е за тва говорим. Видя ли как и ти се напрегна и забрави как очакваш в тези редове да прочетеш нещо по-не-битово? Казвам ти, страшно е....

Фикцията убягва. Да не я пренебрегваме тотално - предлагам да обърнем внимание на следната картинка:

Един маринеро лови стриди, за да храни моята любима. Тя се е опънала в лодката, като Клеопатра. Маринерото лови стриди, минава ги на 30 секунди топлинна обработка в едно газово котлонче и я храни. Тя държи чаша вино. Аз гледам от една лодка, която е паркирана на 2 метра от тяхната. Смея се с глас, защото това е най-абсурдната реакция, която ми идва на акъла. А всъщност колко ужасно ми се иска .....и аз да пробвам тези стриди....

Мдаа:) Днес съм в тая форма, прощавай. Дано стана толкова абсурдно, колкото за разнообразие трябваше да бъде. Не мога да пиша всеки път за това, което искам. Батков, ти си моя рол модъл. Ех, липсва ми чувството на плен. План за плен има ли някой за мен? m-f

*Еял - защо ти трябваше да ми подаряваш тва хенеси. сега ше фалирам...педераст!