WOTZ WRONG WIT US? INTERLUDE
(Growing up = progress towards your dream. When one day you wake up and realise: damn, I AM a космонавт! or damn, I'm NEVER gonna be a космонавт - means you're there!)

What's wrong with us? Какво представлява боровата гора и дърветата в нея - те скривалища, зад които можеш да се скриеш ли са, или препятствия? Какви са тия снежанки, кой ти е пратил, и за кого пиша тва? Колко песни се изпяха? Къде излезе сметката м-у бири и кокаколи?

Мрачна атмосфера. Мрачни усещания за равносметки, студени и реални като няква смърт. Една високомерна и прекалено-драматична тишина, балансирана перфектно в сивото нищо. Бяхме млади, глупави, несигурни и много популярни. Беше летен ден, изпълнен със сапунени мехури и селения (както сме споменавали). Малко горчица, малко кетчуп, малко сива боя, малко избити зъби, малко Алка Селцер, малко бели спомени и хубави сънища, малко грешки, винаги.

Какво се случва, когато си прав? Не става въпрос за моментите, в които мислиш, че си прав, а за тези, в които без да знаеш дори, имаш право. Какво те пази? Защо трябва да има последници?

Иван беше млад младеж, 20-30, таргет група на почти всички международни марки, щото взимаше четирицифрено. Той тва не го знаеше, но се притесняваше, че няма мира. Стрес голям. Ненужен. Беше не на място. Излизаше от вкъщи само за бачкане.

Мария беше на 20-30. Беше невероятно себе си. Беше вдъновяващо сладка, но също така беше не на място. Излизаще от вкъщи само за бачкане. Беше отдалечена. Беше неискрена.

В реалното, шансовете бяха строго определени. Зависи от зависи. Клик. Дума на място. Дума не на място. Едно усилие, едно вдъхновение, едно преборване, един компромис, една изненада. Или не. Следващия път. Реално и хубаво или тъпо-реално.

В нереалното всичко беше различно. Беше бой. Омраза. Предпазливост и гаранции. Беше индианци и целувки. Беше умора и моменти. Беше тяло и земя. Беше страх и очи. Беше печка и юрган. Беше сигурност и несигурност. Беше усмивка и любов. И забава. И мелодрама.
Беше истинско.

m-f