Двайсе и Девет Вперëд (В период)

Плюс едно. Да не се заблуждаваме и залъгваме излишно. Толкоз си е, саа, кво лошо има? Не виждам нищо лошо.... life is ….life….

Първа серия: Горната граница на възможностите на Мишо стигаше до мазето на възможностите на Жоро. Т.е. кое е повече – най-лошото на Жоро или най-доброто на Мишо? Отговор: най-лошото е винаги по-лошо от най-доброто на когото и да било.

Втора серия: Миленчо се зализа. Стана. Напусна работа. Отиде да си поднови роговите рамки на очилата, че тия бяха с изтекла актуалност и заглади вратовръзката. „Аааахой!!”, помисли си той в посока себе си, докато минаваща кола две секунди след това го изплиска с мътна, гадна, студена помия, заеби! Миленчо стана Милен, ядоса се на чужденците и живота, ковна една на най-близкия крайпътен знак, изплю се върху тениската си (не можа да прати по-далече), огледа се смутено и ревниво и се самоуби.

Трета серия: Докато ревеше, Жужо си помисли, че всеки момент сливиците ще го заболят. Хвърли стойката на микрофона, продължи да реве, падна на колене, стана, хвърли се върху ядрото на публиката и продължи да реве. Някой му даде хапче, втори му даде енфие, трети му даде шишенце с попърс, четвърти го стопира и му начерта бяла линия. Жужо прие, както приемаше всичко. В един момент се замисли, че само приема, и слезе на земята, за да предава. Запозна се с една леля, и и предаде едно щастливо копче, за една стотинка. Доволен от себе си, Жужо се възнесе отново и продължи да се самоналага върху тълпата, която го носеше. В един момент придоби леко видиотен израз, може би поради факта, че нямаше никаква представа къде се намира. Един лош лосопор (дете на лос и пор, достатъчно наказано от природата, горкото) му хвърли критично храчка върху темето, но Жужо имаше мисия, която никакви лосопорове не биха могли да смутят или загрозят (за кви се мислят тия бе). Жужо каза на себе си „АЕЕЕЕ буоааа! Мммхаааа, оасееее”... и така нататъка, има ли значение.

Епилог: някой да изнесе този помияр на терасата. Аз не държа да го слушам повече, да ми говори за професионализъм, пилинг, спининг, как никой не му обръща внимание и т.н. колко сме зле, всички ние, а той заслужава повече. Брат, затвори си устата и спри да дишаш, молим те! Чакай да отида за възглавница. Проблем – решен. Да изпушим по една морна цигара, в рамките на таймаута, отпуснат ни от Европейския Съюз. Чакай, чакай, не от тези цигари, те са вредни, пуши от другите, нашите, те са безвредни, те са ОК. Недей да сипваш от тази вода бе, тиква, тя не се е доказала, сипи от нашта жълтата, там който и да питаш ще ти каже, че по-добра нема! Митьо с трактора оре, Бончо с куфарчето, оре и той, ама маршрутките. Мизерия, пот – цигарите са се смачкали. Идват ирландците с костюми и казват: „Абе вие сте ебати селяните”. Тия ли бе! Някой в Европейския съюз може ли да ми обясни кой изобщо се е сетил да покани ирландците вътре, че ще се отварят сега. Май се успели да напият някой и да подпише, и сега изкупуват Банско и Слънчев Ден. Но – майната им. Айриш ладс – селяци – гив ми а кол. Тенчо Банев центъра минава, Дунава преплава и гори в ада на невидимия обръч. Ол ис уел. m-f.