ДВА ЦВЯТА – СИВО: Колаж – Недостиг на Идеи (Жоро такъв, какъвто е)

Жоро беше на 23. Млад мъж, образован вече, с известно влияние около околните, но и с много недостатъци. От собствен опит беше наясно с всички начини да не успее да свърши нещо и с охота се захващаше с всичко, което му беше непостижимо, само и само да се убеди за пореден път, че му е непостижимо. Демек имаше известна доза мазохизъм в него, произтичаща от абсолютната свобода, идваща от увереността, че няма нищо стойностно, което да му се полага. Спортуваше, вдигаше гири, решаваше ребуси, изобщо не оставаше без работа. С жените обаче не му вървеше, защото прекалено много искаше да му върви с жените. От малък беше много голям джентълмен и изобщо през ум не му минаваше, че може да си позволи ниво по-несъвършено от перфектното и сложното в отношенията с една жена. Представяше се като галантен луд изрод, което невярно противоречие прозираше и беше разобличавано доста брутално от по-нетактичните жени, на които се натъкваше. С течение на времето заобича ролята на вечния неудачник и се хранеше със симпатията на околните до такава степен, че леко се притесняваше, когато някоя от връзките му потръгваше изненадващо добре и веднага правеше всичко възможно (естествено подсъзнателно), за да дойдат нещата там, където им е мястото. Интересуваше се от другите много, дотам, че се идентифицираше с техните лоши черти и се опитваше да си ги припише и така да рефлектират върху него и добрите им черти. Любознателно момче беше – питаше, слушаше, изобщо не обичаше да говори много за себе си, за да не издаде нещо неудачно или да предаде прекалено много информация, която да го направи харесван и уязвим. Реши, че ще бъде от ЦСКА и стана. Харесваше да гледа неща мълчаливо и да попива пейзажи, случки и глупавите приказки на другите с безспорната увереност, че ще му бъдат от безценна полза в даден момент по-нататък. Когато беше на 19, преспа с жена в пристъп на отчаяние без да е влюбен и след това завинаги намрази секса заради това, че нямаше как да го свърже по естествен път с любовта. След това гледаше на физическото привличане с научен интерес, убеждаваше се, че секса сам по себе си е достоверна самоцел и че може да бъде изолиран като някаква полезна бактерия и ползата от него да бъде извлечена като жълтък от яйце. Губеше си времето с теоретизиране, защото имаше нуждата да си създава правила и да си приготви мнение по всеки въпрос. Мразеше много малко неща, защото и обичаше много малко неща. Беше затънал в сивота поради необяснимата липса на реализация на иначе-несломимия му кураж за преследване на мечти и се киснеше в посредствеността на безрисковата изолация от безумните опасности и радости на живота. Имаше склонност към чистене, подреждане и нанасяне на корекции в първоначални чернови, като цяло. Ходеше много пеша и трепереше от студ, когато му беше студено.

Изобщо, за околните, Жоро не беше човек за оплакване, но не беше и човек за пример. Един ден той се събуди с поредната грандиозна вътрешна убеденост, че ще спасява бабички, ще строи мостове, ще защитава красавици цял ден, след което пи кафе, витамини и потъна в учене остатъка от деня. Под прозореца му минаваха пияници и кучета, викаха, квичаха и се биеха с полицаи, индианци и матадори, избухваха гранати и северното сияние беше заличено напълно, докато Жоро прочете цяла глава по тригонометрия и се почувства по-голям човек от това, че вече знае как да изчисли тангента. Стана от бюрото, разтвори леко пердето, погледна съмнително към вече-тъмната градинка пред блока и се премести пред телевизора, където бяха готови да му разкажат нещо интересно.

m-f