Най-тъжната история, появявала се във вестника (хич не е весела, изобщо)
Бомбата е допивал последните глътки мин. вода, когато се сетих за стотен път тази вечер за това, колко куцо е да имаш избор. Разгорял се огън от съмнения, страсти, баланси, факти и догатки, размишления тъпи и ненужни, който си изгаря дърветата, докато чакаш да "ти дойде". Още повече, че не си сам, намери ли се допирна точка по теб с още един, в който гори такова нещо, ставате едно такова огнено торнадо от глупост, което може да помете и най-смисления план. Коопеле. Помита и най-очевидното щастие, и най-елементарното правилно проекто-действие. Докато времето минава, ти се чудиш, правиш тактики, обмисляш варианти, черпиш опит, чешеш тиквата, децата около теб се раждат и оставяват. (Бомбата сигурно е станал от масата - бел. прев.) Има нещо много чаровно в теб, ти си симпатичен на всички с твойта простичка глупост. Гледат ти сеира, мъката, човешко е, спънах се, паднах и се насраха. Ти си една история от периферията на емоцията, на границата между сивотата, безумието и тия, дето говорят, преди да мислят. Бермудският триъгълник опира връх в ташаците ти, но ти си прекалено малък да се занимават с теб. Изборът дрънчи из стените на празната ти тиква, като топче за биър понг в празна тенджера, докато някой по-практичен тип вземе, та ти го отнеме тоя избор и ти олекне. Тогава става лесно, тогава ставаш Жертва на липсващия избор. Тогава тичаш из спомените си като турбо джудже в лабиринт от меланхолия, бършейки сълзи и сополи с листа и тревици. Идват въпроси и отговори, викащи нови въпроси. Затънтваш се на пичка си лелина, в жълтите страници на търсещия смисъл човек в огледалото, докато любовта и омразата изтичат от теб като слуз и всичко, което искаш, остава на предишната гара. Но не бой се, копеле, идва нова гара, ама там също не е разумно да слизаш. Освен за джин. Бомба, дай акъл бе, брат! Дотук сме, дърпайте спирачката.

m-f