ДВАЙСПЪРВИ ОКТОМВРИ - О,РАДОСТЕН ДЕН
Четох книга, сънувах сънища, слушах музика, слушам приятна песен. По пътя към прозрението съм заникъде. Има едни цветни джуджета, мамата са си ебали, само ме объркват. И едни индийски музикални инструменти. Оживление е голямо, в периферията. Пресягам се за чашата, че леда ш'се стопи. Изплувах от битовото и косата ми замръзна на мокрия вечерен въздух. С какво да се захванем, колега? С велики прозрения? Философски размишления? Простотии? Ти кажи - оставям на теб, днес. Ха, ей, а той съвсем се е побъркал, браточка. Петна от кръв паралелно се сипят покрай моето мастило. Ура за хайдушкото ни минало и несвързаното бъдеще. Песента е от стила класически поп фолк, такааа... Цуцке, не се услушвъй, ма! Две капки дъжд капнаха и съвсем се омешахме тука в нашта фабрика за мечти. След малко ще заплющят спомени, дъждобрани, селяни, фолк, слънчеви брегове, бай дъ уейове, очила, прически и тем подобни поройни стадни нещастия, ще се ударят в земята и ще рефлектират наобратно към космоса като фонтан от лайнообразие, стоварващо се върху новите дрехи в Червило. И тишина, недоумение. Лека неловка пауза. Всички са замръзнали и не смеят да се огледат. Щурци засвирват. Диджея изпуска плочата, която готви. Чичото на входа дрънка тъпа челюст в пода от незнаенекво. Неловко за външните хора, но баш ловко за тия там - няма избор. Нито гък, нито скръц. И така - цяла вечност... Паметник-снимка във времето, наречен "отклонението от себе си" - ако усетите, че идва фотографа, усмихнете се :)))) А аз отиам пея, ебах ви.

m-f