СВЕТИ ВАЛЕНТИН ' 2006
(Censured Version)

Хващай гората, младежо! Днес, 14.2.2006, един ден без никакви видими-предварително признаци на отличимост. Работен. Отиваш за банички. Мислите ти витаят между миналото, наблъскано с бози, сини лета, миризливи манджи и мрежести торбички... и бъдещето, пълно с генетични унисекс мутанти ... и изведнъж ОП! Краката ти внезапно се отлепиха от земята. Дръпна те нещо - излиташ от настоящето като един бивш тежък чувал с внезапно-отрязано дъно, засмуква те Космоса и гледаш как земята се отдалечава от теб в стил "класически zoom out", като някакво анти-бънджи... Преди да си се усетил осъзнаваш, че вече си толкова високо, че ако тръгнеш надолу, край с тебе. Кехлибарени проблясъци маркират летищата, блатата и локвите на Дружба, стават точки, подобни на дупките в потника на продавача на кебабчета на старата автогара под табелката "пари под наем давам през ден, вчера давах"... По време на твоето внезапно изстрелване в атмосферата всичко потъмнява, температурата пада, до теб се материализира един образ, на едно момиче, което се придвижва нагоре с твойта скорост и те гледа тъжно как се отдалечаваш от земята, без да може да ти помогне... посягаш към нея, но тя е прекалено ефирна, не можеш нито да я пипнеш, нито да я целунеш... на 16то ниво на облаците лошо злобно джудже-ангел те оплисква от засада с кофа дарадонки и ти се хили отдолу като стар пушач докато профучаваш на височина над него... на 17то ниво, в сумрака, два тиранозавъра се дуелират с китайски клечици, а минов е съдия.... на 18то ниво, малко преди стратосферата, поглеждаш вляво към некъв заблуден алпинист катерещ планина, който те гледа ококорено, докато му пада батерията на радиостанцията. Продължаваш да се издигаш, почваш да се разтъркваш, за да се стоплиш, удрящ се в най-горните облаци, а момичето до теб се примирява с твоето странно пътешествие и въпреки, че продължава да се издига с теб физически, те изоставя и пада надолу мислено. ..

Излизаш от орбита, насред сателити, ръждясали станции с надписи СССР, метеоритчета, кутийки от кока кола, няколко мазни хартийки от банички с праз и един китаец, който е замръзнал като Хан Соло и обикаля със земята около слънцето. Става ти толкова студено, че не можеш да мислиш, момичето те поглежда, спира се тъжно и проследява как продължаваш своето неволно издигане в нищото... след 5 минути от теб остава жива само мисълта за нея и тази мисъл също напуска мъртвото ти тяло и продължава смело към луната. Долу, на топлото, фен на Македонска Слава неволно се самонокаутира с тапа от Искра в блок 127ми на пернишкия квартал “Квартала”. Твоето момиче стига земята, събира се с тялото си и тръгва по тротоара към първия срещнат мъж. m-f