THE BLACK PARADE

(yep - this is gonna be a good one....)

"СТИВЪЪЪНС, Стивъънс...излагаш се бее....мооой.... - Иванов крачеше из хола псевдо-нервно, в старанието си да подскаже приятелска загриженост... - те хората си направиха тенис, шменис, заводи, ти стоиш закотвен в 19ти...ъъъъх....20тиии (?)...век.... (абе, Мария, коя дата сме бе!?)"

Темата на тази статия е контраста* (бел. ред. - разлика между две неща, намиращи се на едно и също място - видими в рамките на един поглед). Чупиш стойки, слушаш разни разговори и тематики, седнал удобно на люлеещо се английско столче, с чаша чай...горещ чай, горещ сладолед и една дъвка Идеал залепена под чина, в клас по ТНТМ.... откъде да вземем още ориз, да го оцветим тематично и да спечелим първата награда, осигурена от...? (Джон, кажи им кой осигурява наградите Тудеей, моооой!)(Уееел, Стииийв, наградити Тудей са осигурени ооооот: Людмилаааа Жииииивковааааа! (аплодисменти) От Дееейвиииид Бекаааааааъъъм! (аплодисменти) И ооооооооот..... Жооооорооооооо (тишина)...

Ако търсим формата, ако търсим смисъла, е трудно. Ако търсим постоянството, ако търсим гаранцията, е трудно. Трудно бихме го налучкали, няма набарване (както дъвката Идеал под чина), няма кой да ти подскаже.... излизаш с хората да си говориш, но се оказва, че само те искат да говорят? Излизаш с хората да ги слушаш, но се оказва, че те искат само да те слушат? Що за абсурдие! Хмък! Или пък: казваш нещо хубаво, отговаря ти нещо хубаво, ре:отговаряш нещо още по-хубаво, ре:ре:отговаря ти нещо съвсем хубаво, ре:ре:ре:отговаряш нещо вече ТОТАЛНО ХУБАВО И РЕ:РЕ:РЕ:РЕ: ................миииии нищо...
и хайде пак да излезем от басеина на Ролбата и да се катерим за ново пусканееее! Този път ще си взема малко по-амбициозна засилка, ше прощавате ако наплискам некой лекинко...

....

По минираното дефиле дефилираха разни същества. Отляво-надясно, обратно, назад-напред, като малки фигури, обречени в морски шах. От надвесените мрачни сиви сгради се сипеха водни бомбички, заплахи по мегафони, кодирани съобщения и конфети. Смеещи се холандски коне цвилеха от шестия етаж, малки момченца в тесни раирани тениски сърбаха лимонада в арогантен неразбиращ захлас. Полицаи отцепваха случайните минувачи, докато червения килим, разстелен по П. Евтимий, събираше прах, слънце (след това облак, след това пак слънце, след това...бързо облак.....след това....бавно слънцеее), хлад, омраза и любов. От долните етажи изпразниха тавите с приготвените цветя върху шествието. Всичко беше с л о у м о у ш ъ н ......... след манекенките минаха героите от Втората Световна, след това мина Костов, мина Мина, минаха топ 10 на кравите-ударнички от Отечествения Фронт. Минаха шефовете на АЕЦ Козлодуй, на Европейската Комисия, на Цигарите, на Пиенето, на Романтиката и на Любовта. Мина Хан Аспарух, до който вървеше Азис и му галеше кончето.... Минаха всичките ти приятели, накуп. Минаха легион византийци, сбирщина турци, група японски туристи, водени от Кристина Агилера. Мина населението на Жеравна, духовете на погребаните на остров Болшевик, и един голям постер-сечение на посетителите на Син Сити с чаши в ръце, носен от охраната на Червило. Мина една балада, един гръндж, една пиеса и един момент тишина..... мина наказателен отряд от магьосници, който сочеше политици и бакшиши с магьоснически пръчици и ги изпаряваше... и ти беше... и ти мина....

Горе, седнали, ние, всичко, това, го, проследихме, но, не, участвахме...

m-f