The Year 2035

* I got the idea for this entry from a similarly-themed spam email piece I received today, written by some midlife-crisis-stricken 30-something asshole reminiscing back to the 1960-1980s, when he was a kid, trying to convince everyone (his peers mostly, as the most sympathetic) that life was somehow better back than. It wasn't better, asshole! It was just different. You were a kid - being a kid is usually cool when you think back to it...

Hubert was born in the year 2000. By the time it became the year 2035, he was thirty-five years old. Becoming 35 for him personally came with a little side bonus - a mid-life crisis. He was sitting in his studio on the 200th floor of the Empire City Complex in the city of Jaegobah on the Seventh Moon of Jupiter one day, the wife was away, and the mid-life crisis sadness crushed him like a sumo elephant - a pigmei midget ant. Analog scenes from his childhood started flashing in front of his eyes like an antique slideshow, and it seemed that the memories made him happy again. He grabbed a pen and started to jot stuff down...stuff, he realized as he was jotting, he needed to send out to those like him, to make them feel better....:

"This piece is dedicated to the children of the period 2000-2015. You know who you are, you retro bastards:) If you were a child back then, when you look back now it will seem difficult to believe that you have survived till today...

Just for starters, we crazy kids from those days used to move ourselves around.... in CARS!... instead of teleport around! Yes, that's right! We actually had to undergo the physical effort of driving ourselves from one place to another - something that is lost on the current generation, grossly unable to appreciate the numerous benefits of this healthy exercise.

You better believe it, our food had saturated fats in it and we took our chances with that! (yes, this was waaaaay before the No Fats in Food Law of EUSA President Palin of 2017!). Our food was not checked for vitamins - imagine that!? Ha, in fact, we did not even suspect that vitamins caused AIDS until 2011!

OK, that's one positive development, but what about crime and terrorists? When confronted with terrorists, we could not use Kardjiev's Anti-Terrorist Atomic Vaporiser Keyring that we all use today, because it was not invented yet - we actually had to aim at prospective terrorists, possibly risk not hitting them, and when shot dead, they would not disappear but leave a body! And remember crime - another concept that no longer exists now after the invention of the Legal Compatibility Personal Morning Scan? Yes, we had crime back in the days, and it was so much fun to watch what it did on AXN each evening...

And what about social life!? Remember those crazy social almost-gatherings we had back via Facebook online - we used to chat to one another in person, maan, comment on our status and photos, not communicate via robot ambassadors, like today.... The human touch is gone, dude, and I miss it! Back in the days we didn't have the fancy Google Earth Pro Live Prohibited Edition that kids use now to monitor their girlfriends - our Google Earth information was static and outdated, even.... pixelated! And when we drove around, all we had to show us the way were the arhaic GPS systems, not the robodrivers that cars have today! Where's the fun in that!?

And what about love - whatever happened to meeting new people after a year of chatting on the Internet, the old-fashioned way? Nooo, who needs this much social exposure - much better to do it like kids today do it - undergo a calculation of genetic compatibility with a spouse at birth and have their spouse pre-selected.

And remember when we used to go nuts and mix more than one mineral water in the same glass!!? Oh, my, goooood! Now they would sentence you to two hours of Perrier treatment under the Bankia Convention for that!

And what about work? Work was fun back in the days! First of all we could choose it, instead of accepting whatever the Borissov Role Generator provides for us now at the age of 18. Also, our work week was not 20 hours weekly of non-stop labor under robot supervision like it is now, but was actully 12 hours of work under nobody's supervision (technically, the work week back then was 40 hours, but... come on, you remember...)

Video games? We used to know when video games started and ended, man, because the resolution was lower than real life! Now, nobody can tell which is life and which is video game - you can easily teleport yourself in the middle of some asshole's session of Medieval Amazing Race, together with the genetically-resurrected medieval knights and their spears and arrows...

Man, back in the days we used to live dangerously! We used to download pirate mp3s (why don't you try downloading an illegal mp10095 now, sucker, and see how fast the Interstellar CopyRightGuard teleports into your place!) We used to do stuff with our hands, like pick up documents and such and risk the muscle strain - now kids don't have to think about that - they have the Automatic Telepathy Mover Assistance glasses. And what about the injuries that we could incur? Injuries - what is that you say? Man, did you forget that there was such a thing as injuries, traumas and mental conditions before Doctor Gurdev invented the physical and mental InstaHeal cream for Bones, Skin and Brain?

We used to have role models, too. Brad Pitt...Valeri Bojinov...Izkusitelkata Zlatka...Azis...Those were people that were there right next to us - on TV! Now, all the winners for the game shows are genetically-bred from birth, and Steven Gerrard 43 is better than Steven Gerrard 42, naturally...

Another thing that really bugs me is communication. Back in the days, when you started to miss someone and wanted to see him, you ICQd him and all was well! Now - you hear the 'emotional distress' alarm, the house Doc robot comes and injects you with happy hormons and that's that. It was sooooo much easier to get in touch with someone back in the days - you sms him on one of his several phones, and if he has battery, he knows that you are looking for him and can get back to you as soon as he can log online. Or if all else fails, you can email him or if really necessary you can find him and talk to him for awhile? That human touch is certainly lost forever, definitely!

Imagine all the positive stress we had to go through - we did not know the outcome of sports games in advance, like kids have now with the Forward Time Advancement Continuum Device, so we had to worry, we were excited! Not only that, but we also used to play sports all the time, unlike now! Remember all those crazy nights spent in your LAN when the new FIFA came out!? That's gone now...

We did not have any information about anything either, besides the 160-channel digital TV, press and the Internet - imagine having to rely ONLY on those sources for information instead of the Omniinfo chip that babies now have implanted at birth, haha, ha... It would be so funny if it weren't so sad, actually, because back in the days we did not have it. But we were oblivious, maan, we were happy and nobody complained back in the days, imagine or not!

But what I miss most is the sex -ooooh the sex - we used to have so much sex with photos and videos of women on the net - now, all you can do is take the universal orgasm pills by Novartis - those that that asshole P. Petrov accidentally invented back in 2009 when he spilled two lab tubes together while trying to invent the "AC Milan Winning Formula" in after-work-hours.

Remember that Financial Crisis of 2008? That was so much more fun than the fixed 0.7% annual return all stocks currently make as per Intergalactic President Minov's "Simplifying Mathematics" Decree of 2024!

And remember the excitement that the recycling craze of our childhood generated? Remember how we used to worry about whether the polar ice caps would melt, man!? That was exciting! Now, there's no excitement at all after they all melted after it turned out that recycled garbage opened an interstellar vacuum that converted the Moon into a Mininova, and the polar ice caps together with Sashka Vaseva were melted, the Earth was flooded and humanity had to move to the Seventh Moon of Jupiter.

But there is one thing unchanged that I'm happy about, man! That Lili Ivanova still has a great voice!....."

Hubert put down the pen and ordered some coffee and an orgasm pill from the RoboServe 4.0 that was standing by. He went to the plazma window, looked at the projected cityscape, and a little piece of him actually thought: "man, u gotta admit this cityscape is actually cooler than the actual outside-scape back in the days the windows were made of see-through glass..."

My strongest proof of my prior claim, that a certain childhood is not better than another, but only different, is the fact that reading back through the above hypothetical scenarios actually made me think: man, some of these 2035 things would be better than now, others are worse, but worse in a way similar that a 35-year-old dude today would complain that things are worse compared to HIS childhood of the 1970s. Time passes, let's not fight that silly fight...

m-f

Стратегия





Прочетох преди малко един доста емоционален блог на един съученик от гимназията относно днешния протест и състоянието на нещата в държавата като цяло. Той, както повечето нормални млади хора наоколо, се питаше какво точно може да накара хората в тая държава да излязат от сегашното състояние на телешки захлас и болезнено, но тихо чувство за безкрайна онеправданост и се беше насочил към революционни идеи. Неговите бяха една стъпка след стандартните за млад човек в момента - той не апелираше да се изгори парламента, да се влезе в ръкопашна схватка с охраняващия кордон милиционери или да се вдигне народа на мини-революцийка тип 10 януари 07. Според него народа няма вече тази сила и готовност, така че решението лежи в някакво друго извънредно събитие, спуснато изненадващо, което да разтърси и събуди всички - я някой луд влезе с калашник в парламента, я някое природно бедствие ни сполети, я нещо такова...



Според мен толкова луди хора в България не останаха. Всички са малко луди - затова са тук - но най-лудите отидоха да лудуват другаде, па и по принцип ние сме кротки хора изглежда. Вижте наоколо какво се случи в последните трийсе години - ние сме като швейцарците на тия балкани, бе братче! Народа наоколо революцира, трепе се, поливат го с бомби и сълзотворен газ, ние гледаме шоуто на слави и се интересуваме златка дали ще отнеме божинов на андрея. Става дума за действия, нали - иначе на думи всички в тая държава са Крали Марко. Но както и да е - нямаме луди. Природни бедствия и да се случат, вече се съмнявам, че това е достатъчно разтърсващо - това просто ще си се категоризира като поредния начин, по който ние българите сме изяли дървото от съдбата - вероятно великите сили са ни пратили земетресението - ще си затворим картотеката и ще се фокусираме отново над вечното черногледо мърморене над чашата ракия с удвоена енергия.


Та - смея да не се съглася с колегата- луди хора и природни бедствия няма да свършат работа за сплотяване. Няма и оптимистични варианти - четвърти на световно по футбол повече никога няма да бъдем. Супергерои също не чакаме да долетят скоро, да изкарат дебелите селски шопари от парламента, да ги накарат да се подпрат с две мазни ръчички на Коня и да ги обладаят със страстта и мерака на загоряло среднобалканско магаре.





Сещам се да остава само японско-германския модел след втората световна: хващаш се да бачкаш повече от другите народи и скоро ги изпреварваш по производителност, чувството ти за вина, паралелно с това за прецаканост те обединява и мотивира като народ. Икономиката ти изкупува техните и накрая се смееш злорадо, галейки котката с чаша коняк, в гръб. Само че тук никой не обича да работи, първо; второ - никой няма особено високо мнение за собствения си народ като цяло (т.е. за всички останали); а и трето - политическите "лидери" имат комсомолско образование и всякакви стратегии за икономическо развитие за хоризонт извън петилетката неизбежно се удавят у краткосрочния въпрос "а за мене кво?"





Така че общонародни решения няма. Ще помятат малко студенти павета по прозорците на парламента - ще помятат, па ще ги отупат милиционерите и ще ги приберат. После ще се измисли някакво извинение - имало бомба, нямало газ или нещо такова. И така периодично, кротко. Керванът си върви, кучетата си лаят - той самия народ си го е казал...





Лични решения обаче има, за тези, които ги искат. Ако си човек с акъл и мерак, можеш да поработиш за себе си, за да живееш добре - най-малкото защото не останаха много такива тук наоколо, депресирани от общонародния проблем се изнесоха повечето и няма особена конкуренция. След време ще си направиш хубава къщичка, ще имаш семейство, на което ще му е относително комфортно. Вярно, няма да имаш белезите по тялото от бой с полиция, власт и партия на младини, от защитата на свободата и принципите си, но все пак не всичко е загубено за твоята душа - ще можеш всеки път, когато минаваш покрай парламента да се подсмихваш тихо, като се сетиш как простодушните селтаци вътре нагъват вредни депутатски кюфтета и редят схеми, които да им осигурят за по още един етаж на вилата в малко търново или като се сетиш как ще дойде момента, в който някой някъде там горе ще си зададе въпроса: "дееба маа му, ако бяхме построили нещо навремето, колко много можехме да крадем сега...!". Ти си много повече от това - и сега и за в бъдеще. Затова нямаш нужда да те бият полицаи - стой си в офиса, работи си и остави революцията на Дарвин - гладни кучета в политиката на България колкото искаш - който се е налапал повече от културното, другарите му ще го отстрелят рано или късно... А и кво ше кажеш за следната концепция: да обявиш пред света и себе си, че ти ще си построиш и живееш живота без разни оправдания как държавата, политиците, милиционерите, държавна сигурност, великите сили, президента на международната федерация по вдигане на тежести, майк райли, русия и украйна се опитват да те провалят и твоя собствен народ не ти помага с бездушието си? На мен това ми звучи по-мъжко, зряло и продуктивно от това да трошиш коли, да се трепеш с полицаи или да се оплакваш постоянно над чашката с ракия... не че не е забавно да се трепеш с милиционери - аз лично тия, който държат девойката на снимката от днес бих ги поздравил с по една цепеница в челото any day, any time. m-f

Началото на Януари

Бележка на автора: понеже ми е тъпо предишния пост да седи най-отгоре (той не случайно е единствения ми без картинка), а и отдавна не съм писал, рекох да подраскам. Само дето няма настроение Януари месец, братче! Аако де...

Столицата грее в пост-празничен работен кипеж, жизнерадостен като двестагодишен охлюв. Неземен студ, сняг, боклуци и скреж правят пейзажа по-цветен, както снега стана по-цветен онзи път, когато ти си нарисува името в снега без ръце (?). На бюрата в рекламните агенции преджасали младежи и девойки небрежно-облечени с бунтарски тениски се надигат, разтягат ръце в мързелива артистична прозявка и се събуждат за Света на Креативността в Полза на Комерсиализма. В складове щракат химикалки и елки на прецакани бранд мениджъри и неориентирани одиторки. От КППтата прииждат колони от закъснели празнуващи и пълнят Дядовата Ръкавичка, ли пълнят! В малки стаи на нови апартаменти мъже обличат новоизгладени от жените им гадни карирани ризи и поемат дългия път със сивата служебна кола обратно към водовъртежа на големия град и тъпите опции за правене на кинти, които предлага. По светофарите бедни хорица и монотонни полицаи се носят неемоционално, фоново. Във фоайетата на чалгите мижитурки-охранители си разправят забавни истории как са наритали някоя бедна пиянка, след което седят пет часа на селския шум, за да се приберат и да спят и да се обогатяват цял следващ ден с дневния блок на телевизия СКАТ - и така всеки ден, батка... Пред вредните лъчи на компютрите в офисите млади професионалисти отлагат началото на работната година с множество "компютърни приложения за социализиране" (if there ever was an oxymoron, man!) В птичите гнезда няма никой, нито в хралупите на поровете - те са на юг всички, в Гърция на море (кой ли вече не ходи към Гърция за море?) Дядовците-пенсионери са предпочели кръчмите пред градинките (щото хлад, нали!) Влюбени двойки се гушкат, а заклети ергени се заричат за пореден път: "абе крайно време е да си намеря жена, поне за зимата!" Делнишки капами увират, но няма кой турист вече да ги яде - туристите си бегаха. Фитнес -маниаците се надигат за абонаменти и карти с нови сили, гузни от 10те дни без никакъв спорт, в които са се наливали и наяждали като прасета, все едно те самите ще се самоизлъжат. Ентусиазмът в града е производен на температурата на въздуха (намира се някъде в отрицателното измерение), като малките топли петна на топлинния сателит са наркотично-зависимите от зимните спортове, които чакат уикенда както жителите на онва японско село чакаха седемте самураи, стиснали по една щека под бюрото и ъпдейтващи си статуса на нещо, включващо powder.

Какво ще правим тази година, другари? Нещо ново или все старото? Дадохте ли си Новогодишни обещания на себе си? Обещахте ли си тази година да пиете и/или ядете по-малко, да отслабнете, да намерите любов или повече секс или да смените партньора или колата или работата? Аз тая година нищо не си обещах, ама някакси имам чувството, че има по-голям шанс да се промени това, което искам, по този начин, не знам защо - вие как мислите?

Ако не сте още решили какво трябва да се промени във вашите обстоятелства, като изключим прозаичните и стандартни горни неща, ето още някои предложения:

- начално ниво на непознат чужд език

- още 5 манджи, в които сте станали добри

- да минете гол(а) по дължината на площад Славейков през август, щракайки с пръсти и пеейки King of the Road на Roger Miller

- да се подстрижете по някакъв съвсем нов начин

- да си купите ново легло (аре, бе, човек винаги има нужда от ново легло!)

- да покрепите някоя кауза (ама айде да се разберем да е свързана с полза за хора, а не за дървета, бухали, Планетата и т.н. - общо взето колкото по-short term ефект, толкова по-добре за вас - прослушайте Карлин ако не сте наясно дали Пластмасата ще унищожи Земята)

- да станете от Ливърпул и Левски - крайно време е, ако не сте

- да почнете да разбирате от вино - много е яко, пък и ще правите добро впечатление във всякакви видове изпразнени от смислено съдържание разговори

- да подарите нещо на някой, който не познавате (петдесет стотинки на люлинската наркоманка на Централна Гара не е баш това, което имам предвид)

- да отидете в Щатите (за предпочитане във Вегас) на гости на приятел и да се избушите, без да нарушавате видимо никакви федерални или щатски закони

- да експериментирате, да разцъкате (каквото и да значи това)

m-f

За Много Години

Преди седмица имах тежка вечер долу. Малко се поскарахме с ..всички. Тъпа история, за която аз бях виновен и съжалявам, ама това не е темата на този блог. Снощи излизахме пак, финиширахме в БИАД. На излизане охраната не ме харесваше повече и с няколко тупаника и ритника ме свалиха и ми цепнаха тиквата отзад някакси - този път не бях виновен, те просто са нечовешки селяни - но и това не е темата на този блог. Шестте часа след това - ето това е темата на този блог.

Със сцепена тиква в 4ч. реших да подам жалба. Хванах едно такси до районното на Раковска. Там влязох в няколко абсолютно празни помещения, преди да попадна на дежурния. Той ми изръмжа да ходя да си вадя медицинско. Минах през нас, после хванах ново такси до Пирогов. Там на входа някакъв облечен в зелено човек ми каза къде е дежурния травматологичен кабинет. Паркирах се отпред и зачаках. Пред кабинета имаше още трима души, от които пострадалия беше една жена, която мъжа и беше пребил - имаше счупен нос и едното око и беше затворено - но беше в добро настроение - изглеждаше решена да направи нещо по въпроса явно. Другите двама бяха нейните придружители. Пипнах се отзад по тиквата, беше издуто и кървеше. Кофти работа е това да ти кърви главата, не е шега. Почуках на кабинета, никой не отговори. Мина половин час, в който с хората кротко псувахме всичко живо в Пирогов. Зачудих се какво ли щеше да стане ако имах някаква по-сериозна контузия. Минаха 45 минути, станах и отидох в дежурната стая - там бяха няколко полицаи и човека в зелено. Питах го какво стана и може ли все пак някой да ми помогне - той каза, че не е доктор, а полицай и нищо не може да направи - дори и жалбата не е в неговата компетенция. Каза, че ако не ми се чакало, мога и във Военна Болница да се пробвам. На този етап се замислих що за спешна помощ оказват в тоя Пирогов...

Излязох навън, чаках 10 минути такси, нямаше. Отидох пеша до ВМА, влязох в един вход, оттам ме упътиха към друг вход. Вътре ми казаха в кой кабинет да отида, паркирах се пред него. Пред него прекарах още един час, през който регулярно някой доктор или сестра влизаше или излизаше от кабинета, поглеждаше ме и казваше: ей сега. На този етап се зачудих дали нещо не сънувам, дали ми има нещо изобщо и т.н. Най-накрая излезе сестра, написахме нещо на някакъв лист и ме прати пак отвън. След още 20тина минути излезе с някакво направление за рентгенова снимка. Напъти ме към рентгеновия кабинет с нещо от сорта на: нагоре, надолу по стълбите, леко вдясно и там втория коридор наляво. След 15минутно лутане, точно когато започнах да се опасявам, че ще попадна на някакъв минотавър, случайно излязох пред рентгеновия кабинет. Там изчаках някаква жена да я снимат (още 20тина минути), след което дойде моя ред. Доктора беше учтив, културен, няма проблеми. Снима ме и каза да изчакам. Не знам колко съм чакал, защото леко позадрямах. Събуди ме, даде ми снимките, и ме прати обратно с репликата: наляво, надясно по коридора, след това нагоре и надолу по стълбите, или нещо такова. След 10минутно лутане се отзовах пак при него. Той каза: чакай, че е заключено и ме преведе през някаква заключена врата с магнитна карта. Там се полутах още малко, докато изляза от някакъв друг изход на ВМА и да се върна да си вляза пак през моя си вход. Там почаках още 20тина минути (часа вече беше към 8) преди сестрата да ми вземе снимките. Дойде някакъв доктор, който каза, че трябва да изчакам другия доктор, който ще дойде към 8 и половина. Седнах да чакам. Започнаха да прииждат разни сестри, доктори и т.н. всички от които се поздравяваха със "за много години". След около 45 минути и около двеста "за много години" ме викнаха в кабинета. Един доктор погледна снимката, каза, че нищо няма, няма дори да ме лепят или шият, и сестрата ми проми тиквата с йод - около 5 часа след самата контузия. Написа доктора на някакъв лист някакво обяснение, диагноза и препоръка за лечение (което беше "да не се мие мястото 2-3 дни". В интерес на истината и доктора и сестрата бяха бая учтиви и отзивчиви. Питах ги дали това е достатъчно да подам жалба, те ме пратиха да питам някакъв дежурен полицай. Търсих го известно време, намерих го, той ми обясни, че трябва да отида в някакъв кабинет по съдебна медицина на някаква улица "Здраве" до Майчин дом. Излязох от ВМА, решен да си хвана такси до тази локация, колкото и да струва. Нямаше такси, но дойде 72 и го хванах за две спирки до Медицинска Академия. Там намерих лесно улица "Здраве" и почнах да търся вход, в който би могло да бъде това, което търся (не че знаех какво точно търся, нито пък полицая ми беше казал номер на улицата). Видях една сграда с надпис "съдебна медицина едикаквоси" и влязох вътре. Действието се развиваше вече към 9 и половина. Вътре нямаше абсолютно никой, само в дежурната стая имаше работещ телевизор. На този етап се замислих, че в сграда с подобно име не би трябвало всеки шушляк да влезе да се мота. Почнах да свиркам. След 2-3 минути по едни стълби слезе един дядо и ми каза, че не съм на правилното място, а трябва да отида в съседния вход. Съседния вход беше без абсолютно никакви надписи, с една олющена врата. Влязох вътре и пред мен имаше още една олющена врата и надпис от сорта на "патологична медицина". Почнах да си представям някакви морги и трупове, но рекох да вляза. Пред мен се разкриха някакви стълби, по които се качих до един коридор, по който минах, без да видя никого. Стигнах до един леко отворен кабинет. Там един доктор ми каза, че там не мога да подам жалба, но да, наистина там могат да ми дадат свидетелство, което да ми послужи за жалба. Имаше друг човек преди мен, който трябваше да изчакам към 30 минути, след което влязох, доктора ме погледна, продиктува нещо на някаква сестра относно контузията (бая професионално звучеше), взе ми 35 кинта такса и ме прати по живо по здраво с репликата, че трябва да си направя копие на медицинското. Хванах едно такси, карано от най-отзивчивия човек в историята на такситата. Диалога се развиваше като нещо от сорта на - аз казвам "да отидем до Пирогов", и той веднага: "разбира се, че ще отидем до Пирогов, как няма да отидем, естествено, отиваме до Пирогов, ще отидем, как". Върнах се до Пирогов да си търся личната карта, която липсваше (после се оказа, че съм си я оставил вкъщи без да искам), полутахме се по центъра да търсим ксерокс (естествено никъде нямаше отворен) и после човека ме остави пред нас със съвета да се наспя, пък после ще подавам жалба. Послушах го и си легнах, шест часа след инцидента.

Та да обобщим тази страхотна вечер:
- бият те селяни
- 4 часа не могат да ти оправят раната
- 6 часа не можеш да си извадиш медицинско
- няма работещи ксерокси

За много години! m-f